Порок ли е страхът

Тази тема е посветена на мъничките мишленца. Посветена е на бабата, която с чист поглед неразбиращо е разперила ръце във вчерашният "Труд", докато обяснява, че нищо не е чула. Разбира се, че не си... Спокойно, мишленце, всичко е наред... Никой не те обвинява, че знаеш нещо.
Страхът е голяма сила. Той е властен - овладява тялото и мозъка и реагира. Много по-силен е от сексуалното желание, и много по-непреодолим. В малки дози може да увеличи тръпката от секса, но в по-големи винаги я надвива. Страхът е мощ, превръща тълпата в стадо и я тласва да гази телата на падналите и да размазва периферията си в стени и врати. Когато страхът си отиде, виждаш труповете. Преди това ги няма - само ти си. Мъничкият, миши страх е наш спътник - по улиците, в рейсовете, в мъничките миши дупчици, наречени жилища. Мишленцата не се возят на такси, понеже шофьорът може да е убиец-психопат. Никога не са ходили на дискотека, защото в дискотеката могат да те наръгат с нож, може да има бомба, може да те убодат с игла, заразена със СПИН. Когато сивите мишленца видят на Витошка как циганка провира ръка в нечий джоб, те свиват глава между раменете си и с ускорена крачка отминават тази неприятна сцена, стиснали с тънки побелели пръстчета своите мънички портмоненца в скъсаните джобчета на панталоните си. Същата бабичка, която с блеснали очи убеждава камерите в своето незнание с по-голяма ревност от обвинен убиец, вероятно е вдигала чудовищен скандал на младите новодомци, които преди месец са забивали пирон за картина в 15.45 часа. Не, че спи на обяд, но важен е Принципа... Защото мишленцата много държат на принципите, стига да са такива принципи, че да не се налага да ги защитаваш пред по-силен от теб. Принципите са важни заради Гневът. Защото страхът е по-силен от гнева и го подтиска и прикрива. Ноо, той остава и мъчи. Най-малките мишленца са най-гръмогласни в скандалите на опашка или в трамвая. Те имат много да кажат, защото са събрали много гняв. Докато далеко долу в краката им тътне стенобитна машина, болезненото осъзнаване, че нещо не е наред в мъничкият им миши свят заплашва да ги погълне и потопи в ледените пръски на паниката, затова мишленцата на пръсти отиват до шпионката, надничат със затаен дъх, пускат резето и заключват два пъти, след това се отпускат на края на дивана и усилват повечко Славито. Истина е, че не са чули, не им се чудете... Просто техният страх не им позволява да чуят, защото ако чуеш, трябва да реагираш, а това е Страшно...Затиснали глава с възглавница, много мишлета лежат с празен поглед и гледат стената... Нищо, и това ще мине... Утре ще разберем от вестниците какво е станало.
Мъничките мишлета живеят тъжен живот. Тъжен е, защото няма радост в него. Този живот ще свърши, и от него ще остане занемарено гробче със евтина плоча, на която е изписано традиционно стихче - за пламъкът и въглена... Но стихчето лъже, в този живот пламък не е имало... Само дим без огън, защото когато страхът полее пламъците, остава единствено това



Не стана, както го мислех, даже бях се наканил да е весело... Не е весело, знам.
Също така не е посветено на жителите от блок 1 в "Гоце Делчев", моля не ги ласкайте. Те са участници. Катализатор, може би.

Според някои теории за страха (Киркегор), светът се крепи на страха - страх от Бога и страх от властта. Що се отнася до дребните страхчета, за които говориш, те са обикновена шушумигавщина, на могат да бъдат и много вредни, следователно са порок.

което пишеш, не е страх, а боязън (има и такава дума). Това чувство е състояние на духа и няма нужда от провокация, за да се прояви. Истинският страх е друга работа. Който е изпитал истински страх, знае как се крещи! Знае как скришно е шарил с очи за камъни по земята или тежки стъклени пепелници, проблясващи в ъгъла на периферното му зрение, докато е крещял громко "Аесатийбахмайката изрод с изрод!".
Има едно гущерче, ако не се лъжа се въди из Мадагаскар или нещо подобно. Малко, мижаво същественце - я има 20 см, я не. Храни се с насекоми. Не е отровно. В хранителната пирамида се пада някъде на втория етаж, от долу нагоре. Това, коет ого прави забележително, са големите му кожести уши. Ако нещо го уплаши, то веднага се озъбва, разперва ушаги и от скромно гадинче се превръща в прилично голям, противен и кръвожаден на вид дракон. Ето какво прави шубето и от обикновения средно страхлив човечец - едно наперено, но в общи линии безобидно лайно.

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

Не е порок естествено, то ако не те е страх от нещо значи си пълен глупак

всичко е в ръцете ми:)))))

Абсолютно си права. Наистина, трябва да се диференцира страх-боязън-шубе.
А стилът ти е страхотен, направо ще се влюбя.

Благодаря, но нямаше нужда.

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

Мда... а като се обадят жителите, после цялата държава ще скочи да ги пази сигурно според теб? И ще опандизят веднага бандюгите, че да не могат нищо да направят на свидетелите. И няма да ги пуснат срещу 100 лева гаранция след 2 часа.
Изобщо не ги обвинявам хората там.
Ти щеше ли да излезеш да свидетелстваш? (може да не ми отговаряш - знам че отговора ще е ДА)

Еееееее...що за примери бе, Ржевски. Не бъркайте смелостта със склонността за самоунищожение!

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

Е, разбира се , че бабата е можела да извади РПГ-то от мазето и да ги опраска сите лоши.
Ама не си е намерила очилата пък без тях не можела да намери ключа от мазето.

Хехе, предупредих, че не е това посоката... Но всеки от този Чудовищно голям блок е можел да позвъни в полиция или сот... Ама това е страшничко :о)
Темата не е за тях, наистина.

изпитва първокурсник, докато звъни на вратата на колежка с цвете в ръката... Но да, и други измерения на това усещане има, май си права. Аз съм се хванал за хроничната форма...

Ако те е страх от всичко си ....
Допиши го вместо мен, моля

..........................умен естествено, само от сянката е кофти да те е страх

всичко е в ръцете ми:)))))

идеята за мишлетата отдавна е клише

да не говорим, че понякога точно от страх се вършат чудовищни геройства, съднико

РПГ - то мноу се набива на очи, освен, ако не се навреш в някое министерство. В нашия град още си нямаме и затова разчитаме на по спортни и компактни модели оръжие.

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

Посетете за да не ви е страх

ууууу, пък ти !каква си мъдрица!

еъ, пък ти!никак не ми изглеждаш мъдрица!

Джоаннно, пък теб ич те не бива за мъдрица!

Значи светът има за герои глупаци?

...и сънен Балканът заспи...