Revnivi li ste?

I ne e li revnostta strah ot prevuzhodstvoto na drugiq?
Ili moje bi revnostta vuv vas prozhojda ot tova che si nqmate doverie na sebe si i mislite che shtom vie bihte izneverili polovinkata vi shte napravi sushtoto?!

Vinagi sum imal AUDI A6

Какво превъзходство, какъв страх???

Няма такова нещо - ревността е гадинка, с която винаги съм се борила. Да ти стане неприятно от нещо - да, но чак пък да ревнувам

А относно доверието - никой не познава себе си достатъчно добре, че да се довери сам на себе си

da no revnostta trugva ot tam che mislish che tozi/tazi koito zagovarq polovinkata ti e po-dobur ot teb i shte ti ia otkradne!!
Az sum na principa che kolkoto i da go pazish i t.n. ot chujdi hora choveka do teb ako e reshil da ti izneveri shte go napravi!!! i za tova si hodq shapka na toqga!!!!

Vinagi sum imal AUDI A6

Може и другия/другата да са по добри в някои отношения, но какво да се прави. Ако партнйора/ката са решили да с мен - са с мен, а ако кривнат малко - надали ще разбера. А и да разбера - миналото, си е минало, какво да му се тръшкаме?

А относно пазенето - аз сте си живея живота или сте си тровя нервите??? Аз не мога да се опазя от себе си, ти ми говориш да пазя някои друг от трето лиця - много сложно и неоцъществимо, не мислите ли така???

i az za tova govorq!!
ne sum tam da se proqvqvam kato padarin q!!!!

Vinagi sum imal AUDI A6

Не само, че съм ревнив, аз съм патологично ревнив: ревнувам жените си, приятелките си, жени, които познавам(добре или бегло), тези които не познавам (които ходят с разни пейзани по улиците, и са тъжни)... всички жени ги ревнувам. в една или друга степен.

Защо го правиш

Имало е моменти, в които ми е ставало неприятно - това може би е вид ревност, но като цяло не съм ревнива. Аз си го обяснявам с факта, че доста често аз самата давам поводи за ревност Не го правя умишлено разбира се.

Аз не съм. Случвало ми се е досега само веднъж, държа ме три дни и ми беше достатъчно да разбера колко убийствено е това чувство. Не им било лесно на ревнивците. Според мен важното е да не тормозиш другия до теб и да се справяш сам с това чувство по най-достойния начин. Можеш да си признаеш, че ревнуваш, но да побъркваш партньора си, даже и когато ревността ти има основание, за мен е неприемливо.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

От жените на улицата, колежките, познатите, бившите ми съученички - не.
Аз по-често от него се обръщам след жени.
Но към жена, която целенасочено и със всички непозволени средства се опитва да ми украси главата с рога - ставам дракон



Яж, пий и носи най-новите си дрехи !!!

Revnostta e bolkata, koqto izpitva6 ot straha da zagubi6 4oveka kogoto obi4a6.Tq ti podskazva,4e toi ne e ve4e taka vseotdaen,kakto e bil i symnenieto izmestva drugite 4uvstva.A primesena s fantazii,revnostta se prevry6ta v bolest.

много хубаво си го казал - ревността е липса на доверие.

погледнато така, какъв е смисъла да си с човек, на когото нямаш доверие?

е да, ама обикновено не е така лесно.

за себе си мога да кажа, че навремето бях ужасно ревнив. но разбрах, че няма смисъл от това. по-важно е да изградите доверие помежду си, отколкото да се превръщаш в смешен ревнивец. така съсипваш както връзката си, така и собствените си нерви, достойнство и още ред други неща.

в момента дори се учудвам на самия себе си, че съм забравил какво е ревност. и мога да ти кажа, че настоящата ми връзка е много по-силна и по-истинска, защото между нас има доверие. а това за мен е едно от най-важните неща в една връзка.


Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...

Според моите наблюдения, теоретично, ревността е свързана с доверието, но в действителност е в резултат на една вътрешна несигуност у този, който я изпитва. Не зависи от външен вид и финансово положение, просто е израз на липса на увереност в собствените качества и съответно страха, че друг ще ги измести. Тогава не е нужно да има поводи за ревност, тяхното болно съзнание само ги измисля. И само целенасочено човек може да се измъкне от този ужас.

Не робувам на предразсъдъци.

Нееднократно, в разговори на тема ревност, са се опитвали да ме убедят, че "който не ревнувал - не обичал истински"... Глупости! Ревността е едно наистина болезнено чувство за несигурност, способно да убие чрез удушаване една връзка. Висша форма на слабост и безсилие, неувереност и колебание преди всичко в самия теб, но пренесено с цялата си безсмислена тежест върху партньора.

От наблюдения : един от най-сигурните начини да загубиш чувствата на ближния и собственото си достойнство е именно ревността.

Whenever people agree with me I always feel I must be wrong...

ревността идва от чувството за собственост над половинката. и на несигурност относно тази "собственост".

и аз смятам "пазенето" за смешно. но има хора, които са му върли почитатели. а най-странното е, че има и такива, които обичат да бъдат "пазени". но това е за друга тема...

чалнал съм се, не ми вярвайте

Именно. Лично аз съм умерено ревнива. Ревнувала съм най-много, когато съм се чувствала несигурна в себе си по една или друга причина.
Например- родила си едно бебе. Вследствие на раждането може би си понадебеляла. По цял ден говориш само с неговорещото бебе и се чувстваш затъпяла. Не се срещаш с приятели, които да ти напомнят, че си готин човек. Мъжът ти ходи на работа и е обграден с жени, които в този момент ти се струват три пъти по-интересни от теб самата. Е как да не изревнуваш?

... се понаучих да овладявам ревността си и да не досаждам с нея, още по-малко пък да застрашавам връзките си /и собствения психически конфорт/ с постоянни съмнения

да, изпитвам го онова бодване, колкото и да съм наясно, че причините са:
1. несигурност в себе си, защото съм подложена постоянно на сравнения с други жени
2. липса на доверие в партньора, защото все не ми стигат доказателства, че съм единствена/специална...

първично е и ако го чувстваш е добре да си наясно защо е така.
и по-важното е какво правиш когато го усетиш? аз спрях да полудявам, слава богу
но пък по-ужасяващо ми се струва безразличието- ако поне малко не ме жегне /когато избранника откровено флиртува с друга/, за мен е признак, че са ми изстинали чувствата и идва началото на края

what you take won't kill you
be careful what you're giving....

me jegne - edin ubiistven pogled na kruv za chastica ot secundata

Inache strashhhhhhhhhno revnuvam, brei, ama se stremia da ne go pokazvam..... to si se useshta kato mi e stanalo nepriatno

Pazete se ot Margicha, zashtoto ima dulug um i kusi kraka

Ревността е неизменен спътник на любовта, но често става и неин убиец.
Не оставяйте тези чувства да ви завладеят!

аз си мисля, че здравословното количество ревност е това, което се изразява в моментното 'жегване', както го нарече... малко повече и има опасност да се превърне в обсесия (има ли такава дума въобще???)

абе въобще, за мен увеличаването на ревността, е признак за бъдещи (скорошни) неприятности ...

заеби кучето ... зъл стопанин!