Играта - кръг 4
78 отговора
1287 прегледа
Играта - кръг 4
Ами още няма потвърждение от автора на последната загадка, ама е съвсем ясно вече коя е книгата, така че карам нататък, за да не бавим играта. 
Ето:
Преклонението пред Злото, твърдеше ***, не бива да се оставя само за понеделник вечер. Напротив! Познаването и сътворяването на Злото трябва да изпълват ежедневието на всекиго. Не всекиму е писано да бъде велик грешник, ала няма място за отчаяние. Множеството дребни злодеяния, вършени цял един живот, се сбират в греховно цяло, което е твърде приятно за ***. Никой не бива да забравя, че мнозина велики грешници, та дори и демоничните светци, често са започвали с най-скромни дела. Нима в началото *** не е бил кротък търговец, който мамел клиентите с по някоя и друга шепа ориз? Кой би очаквал този простичък човечец да израсне до фигурата на *** от ***? А кой би си въобразил, че ***, син на
хамалин, един ден ще стане най-прочутият световен авторитет по практическо приложение на мъченията? Само упорството и благочестието са помогнали на тия хора да се възвисят над вродените си недостатъци и да достигнат до блаженото си място отдясно на ***. И това доказва, заяви ***, че Злото е дело както на богатите, така и на бедните.
Между другото, Пешо Пухмалиев като изтрезнее, се подписва като Boby_ - да не се чудите кой кое.
Ето:
Преклонението пред Злото, твърдеше ***, не бива да се оставя само за понеделник вечер. Напротив! Познаването и сътворяването на Злото трябва да изпълват ежедневието на всекиго. Не всекиму е писано да бъде велик грешник, ала няма място за отчаяние. Множеството дребни злодеяния, вършени цял един живот, се сбират в греховно цяло, което е твърде приятно за ***. Никой не бива да забравя, че мнозина велики грешници, та дори и демоничните светци, често са започвали с най-скромни дела. Нима в началото *** не е бил кротък търговец, който мамел клиентите с по някоя и друга шепа ориз? Кой би очаквал този простичък човечец да израсне до фигурата на *** от ***? А кой би си въобразил, че ***, син на
хамалин, един ден ще стане най-прочутият световен авторитет по практическо приложение на мъченията? Само упорството и благочестието са помогнали на тия хора да се възвисят над вродените си недостатъци и да достигнат до блаженото си място отдясно на ***. И това доказва, заяви ***, че Злото е дело както на богатите, така и на бедните.
Между другото, Пешо Пухмалиев като изтрезнее, се подписва като Boby_ - да не се чудите кой кое.
Цитат номер 2
Май без да искам, доста ви позатрудних с последния цитат. Е, ще караме нататък тогава и не ме оставяйте да си играя сам, моля ви.
Отговорът е "Цивилизация на статуса", Робърт Шекли.
Ето и следващата загадка. Този път е по-лесничка:
- Омразата не е същностна, братко ***. Стореното ни от вашите ловци е в реда на нещата. То е част от живота: един от аспектите на Това, Което Е. Какъвто съм аз, какъвто си ти. Ние ценим Това, Което Е във всичките му проявления. Вие ни избивате и ни използвате. Понякога ние ви убиваме, ако това ни се стори уместно, и така на свой ред ние ви използваме. Говоря ти все за Това, Което Е. Някога *** убиха няколко от нашите в техния каменен град, който сега е мъртъв. Внушиха си, че са извършили чудовищно престъпление, и за да изкупят вината си разрушиха собствения си град. Но те не разбират. Никой от вас, децата на сушата, не разбира. Просто всичко е Това, Което Е.
- А нашата съпротива срещу хаоса? Грешим ли, че се противим на ***? Нима сме длъжни смирено да приемем орисията си, защото и тя е Това, Което Е? - попита ***.
- И вашата съпротива е Това, Което Е.
- Тогава не виждам смисъл в твоята философия, ***.
- Не е нужно, братко. Но и мнението ти е Това, Което Е.
- Искам да дойде край на разсипията - каза след кратко мълчание ***. Или по-точно да запазим онова, което ние на *** разбирахме като Това, Което Е.
- Разбира се, ще успееш.
- Моля те, помогни ми.
Хайде, вие сте на ход.
Отговорът е "Цивилизация на статуса", Робърт Шекли.
Ето и следващата загадка. Този път е по-лесничка:
- Омразата не е същностна, братко ***. Стореното ни от вашите ловци е в реда на нещата. То е част от живота: един от аспектите на Това, Което Е. Какъвто съм аз, какъвто си ти. Ние ценим Това, Което Е във всичките му проявления. Вие ни избивате и ни използвате. Понякога ние ви убиваме, ако това ни се стори уместно, и така на свой ред ние ви използваме. Говоря ти все за Това, Което Е. Някога *** убиха няколко от нашите в техния каменен град, който сега е мъртъв. Внушиха си, че са извършили чудовищно престъпление, и за да изкупят вината си разрушиха собствения си град. Но те не разбират. Никой от вас, децата на сушата, не разбира. Просто всичко е Това, Което Е.
- А нашата съпротива срещу хаоса? Грешим ли, че се противим на ***? Нима сме длъжни смирено да приемем орисията си, защото и тя е Това, Което Е? - попита ***.
- И вашата съпротива е Това, Което Е.
- Тогава не виждам смисъл в твоята философия, ***.
- Не е нужно, братко. Но и мнението ти е Това, Което Е.
- Искам да дойде край на разсипията - каза след кратко мълчание ***. Или по-точно да запазим онова, което ние на *** разбирахме като Това, Което Е.
- Разбира се, ще успееш.
- Моля те, помогни ми.
Хайде, вие сте на ход.
Цитат номер 3
Ммммм-да. Явно спите тия дни.
Е, това последното беше "Валънтайн Понтифекс" на Робърт Силвърбърг.
Ето и следващото. Този път е толкова ЛЕСНО, че ще е срам и резил да не го познаете ВЕДНАГА.
"Къщата се намираше на малко възвишение в самия край на селото. Издигаше се съвсем самотна и от нея се откриваше красив изглед към ширналите се нивя на ***. В никакъв случай не бе някаква забележителна къща - на около тридесет години, нисичка, квадратеста, с четири прозореца отпред, тъй размерени и симетрично разположени, че успяваха по един съвършен по своему начин да не радват окото.
Единственият човек, за когото къщата имаше някакво по-особено значение, бе *** - и то само защото самият той живееше в нея. Живееше там от около три години, откак напусна ***, който го правеше нервен и раздразнителен. Той също бе на около трийсет години, висок, тъмнокос и все нещо го безпокоеше. А най-много го безпокоеше това, че хората постоянно го питаха защо има неспокоен вид. Работеше в местното радио и непрекъснато разправяше на приятелите си, че това е много по-интересно, отколкото вероятно си мислят. Така си и беше - повечето му приятели работеха в рекламата.".
Хайде!!!!
Е, това последното беше "Валънтайн Понтифекс" на Робърт Силвърбърг.
Ето и следващото. Този път е толкова ЛЕСНО, че ще е срам и резил да не го познаете ВЕДНАГА.
"Къщата се намираше на малко възвишение в самия край на селото. Издигаше се съвсем самотна и от нея се откриваше красив изглед към ширналите се нивя на ***. В никакъв случай не бе някаква забележителна къща - на около тридесет години, нисичка, квадратеста, с четири прозореца отпред, тъй размерени и симетрично разположени, че успяваха по един съвършен по своему начин да не радват окото.
Единственият човек, за когото къщата имаше някакво по-особено значение, бе *** - и то само защото самият той живееше в нея. Живееше там от около три години, откак напусна ***, който го правеше нервен и раздразнителен. Той също бе на около трийсет години, висок, тъмнокос и все нещо го безпокоеше. А най-много го безпокоеше това, че хората постоянно го питаха защо има неспокоен вид. Работеше в местното радио и непрекъснато разправяше на приятелите си, че това е много по-интересно, отколкото вероятно си мислят. Така си и беше - повечето му приятели работеха в рекламата.".
Хайде!!!!
Редактирано от Boby_ на
Въпрос 4
"
Надигна се, седна и откри, че в ръцете му се мята крайно любопитна плячка. Във физическата плоскост съществото приличаше на джудже, но далеч по-уродливо и грозно от другите - провиснали криви рамене, тромави крачета, грамадни длани и злобно пъпчиво личице с малки очички и дълги щръкнали зъби.
- Някой те е направил такова, нали? Някой те е измъчвал с много странни магии.
Вцепенено от ужас, джуджето провисна като парцал в ръцете му. **** излъчи към него чувствата си - дълбока жалост, съчувствие и дори мъничко обич към това същество, обезобразено против волята си. Когато го пусна, джуджето се хвърли в прегръдките му.
- Не бой се, вече си в безопасност. Никога няма да се завърнеш при своя господар. **** ли беше?
Джуджето го погледна и поклати глава.
- Не е ли бил той? Колко интересно! Ела с мен, малко братче. Ще призова твоя крал в тукашната плоскост. Мисля, че така е по-сигурно.
"
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
Надигна се, седна и откри, че в ръцете му се мята крайно любопитна плячка. Във физическата плоскост съществото приличаше на джудже, но далеч по-уродливо и грозно от другите - провиснали криви рамене, тромави крачета, грамадни длани и злобно пъпчиво личице с малки очички и дълги щръкнали зъби.
- Някой те е направил такова, нали? Някой те е измъчвал с много странни магии.
Вцепенено от ужас, джуджето провисна като парцал в ръцете му. **** излъчи към него чувствата си - дълбока жалост, съчувствие и дори мъничко обич към това същество, обезобразено против волята си. Когато го пусна, джуджето се хвърли в прегръдките му.
- Не бой се, вече си в безопасност. Никога няма да се завърнеш при своя господар. **** ли беше?
Джуджето го погледна и поклати глава.
- Не е ли бил той? Колко интересно! Ела с мен, малко братче. Ще призова твоя крал в тукашната плоскост. Мисля, че така е по-сигурно.
"
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
Редактирано от Beнaбили на
кръг 5
Е, хайде, този път нещо още по-лесно:
"Разбрах го, понеже бях използвал това и в собствения си бизнес. Навремето имах секция дървени седалки, подходящи за паради и спортни срещи на открито, изработени в собствената ми работилница по класически методи от най-добри материали - без желязо, разбира се. След това ги нарязах на части. Според закона за асоциативността, всяко парче оставаше част от структурата преди разрязването, а по закона за хомеопатията, всяко от тях съдържаше потенциално цялата структура. Когато имах договор да подсигуря места за сядане на Четвърти юли или за цирка на открито, изпращах двама магьосници, натоварени с толкова парчета от оригиналните седалки, колкото секции бяха нужни. На всяко парче те правеха двадесет и четири часово заклинание, така че седалките след това изчезваха от само себе си.
Само веднъж ми се случи неприятност - един от чираците, които след изчезването на секциите трябваше да събират парчетата за по-нататъшно използване, бе прибрал погрешно някакво друго парче от мястото, където бе стояла секцията. Следващия път, когато се наложи да правим секциите, на ъгъла на *** и *** цъфна чисто ново четиристайно бунгало. Щеше да е доста неловко, но аз му лепнах надпис: "ПРОУЧВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ТЪРСЕНЕ"."
Хайде, дерзайте! И нега Гугъл да ви е на помощ!
"Разбрах го, понеже бях използвал това и в собствения си бизнес. Навремето имах секция дървени седалки, подходящи за паради и спортни срещи на открито, изработени в собствената ми работилница по класически методи от най-добри материали - без желязо, разбира се. След това ги нарязах на части. Според закона за асоциативността, всяко парче оставаше част от структурата преди разрязването, а по закона за хомеопатията, всяко от тях съдържаше потенциално цялата структура. Когато имах договор да подсигуря места за сядане на Четвърти юли или за цирка на открито, изпращах двама магьосници, натоварени с толкова парчета от оригиналните седалки, колкото секции бяха нужни. На всяко парче те правеха двадесет и четири часово заклинание, така че седалките след това изчезваха от само себе си.
Само веднъж ми се случи неприятност - един от чираците, които след изчезването на секциите трябваше да събират парчетата за по-нататъшно използване, бе прибрал погрешно някакво друго парче от мястото, където бе стояла секцията. Следващия път, когато се наложи да правим секциите, на ъгъла на *** и *** цъфна чисто ново четиристайно бунгало. Щеше да е доста неловко, но аз му лепнах надпис: "ПРОУЧВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ТЪРСЕНЕ"."
Хайде, дерзайте! И нега Гугъл да ви е на помощ!
Редактирано от Boby_ на
6....
"Фигурата изчука някакъв сложен код по тъмната дървения. Отвори се миниатюрна преграда с решетки и едно подозрително око надникна навън.
- „Знаменателният бухал буха в нощта" - каза посетителят, докато се опитваше да изтръска плаща си от дъждовната вода.
- „Но много сиви господари тъжно ходят при хората, останали без повелител" -напевно произнесе глас от другата страна на решетката.
- „Ура, ура за дъщерята на сестрата на старата мома" - отвърна мократа фигура.
- „За палача всички молители са с еднакво високо положение."
- „И все пак, розата е вътре в бодила."
- „Добрата майка прави боб-чорба за блудния син" - каза гласът иззад вратата."
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
- „Знаменателният бухал буха в нощта" - каза посетителят, докато се опитваше да изтръска плаща си от дъждовната вода.
- „Но много сиви господари тъжно ходят при хората, останали без повелител" -напевно произнесе глас от другата страна на решетката.
- „Ура, ура за дъщерята на сестрата на старата мома" - отвърна мократа фигура.
- „За палача всички молители са с еднакво високо положение."
- „И все пак, розата е вътре в бодила."
- „Добрата майка прави боб-чорба за блудния син" - каза гласът иззад вратата."
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...