пролетно

Вчера там на двора,
в бабината къща
постоях отвън на воля
сред цветя и моля
никой да не мисли
че съм крила вишни.
Ровичках из тревичките,
любувах се на птичките,
поглеждах към лозичките,
обичам ги май всичките.
До дръвчето в розово
намерих си калинка,
с мравчица и бръмбарчо
станахме дружинка.
Ех,че пролет с аромат
слънчо свети със замах,
гълъбчета бели две
май ще ходят на море:))

:))))))

e naj-pro4uvstvenoto, naj-velikoto, naj-dylbokoto i ve4e naj-smislenoto stihotvorenie, koeto nqkoga sym 4ela...
evala, mojto momi4e, davaj vse taka, veseli ni, obodrjavaj ni, vnasjaj svezhest v nashite dushi nezemno pusti...pove4e ot prekrasna si...

poklon

и този дъх на незабрафки, гъделичкащи носа ми, сенната хрема, болките в ставите, замайването сутрин, ах!, какъв замах!, каква нежност наистина...кръвообращението ми издивява от тази слънчева експлозия и птичи звън!...не ми се става!


режеранс, въргалям се по пода в чест!

че това стихотворенийце може да си намери мястото тук...


здравей, тереса!

navun se zazorjava prolet
otruskvam drehite ot naftalin
gugutkata shte stori polet
na men mi trjabva analgin

che neshto bluska me glavata
ot taja proletna zamaja
i vturvam se s brutvezh v trevata
s gugutkata da poigraja

sluncho gree s morno chelo
edno kokiche mi pomahva.
az zhiveja v kitno selo.
bosi kraci s zhar razmahvam.

shte otida kraj rekata
shte se subleka kat' monahinja
neshto stjaga me jakata.
ne sum na zimata robinja.


hahahahahahhaahahhahahahaahaha: grozen smeh

защо ме навежда на мисълта , че написаното от мен е наивно...

вяра,надежда,любов!

разбира се- винаги добре дошла!


Вяра,надежда,любов!

:)

Вяра,надежда,любов!