Прераждам се с вик

Безпътна, като пътека, изгубена в мрака...
Безпаметна, като атом първичен...
Като самотник, от никой нечакан...
Като пришълец, в един свят чужд и различен...

Сякаш много отдавна като пътека,
към хоризонта тичах ли, тичах...
Думи-подкови разораха душата. Полека
на скитаща просека заприличах.

Помня, че до смърт съм обичала,
с онази любов - невъзможната.
Обичах...Но сега съм различна -
анатемосана от ръка на безбожник.

Скитах без мисъл за дом и постеля,
приятелско рамо и пламък в огнището...
По Пътя самотен, човек се разделя
бавно със всичко. Пречиствал се...

Приспивам чувства в сърцето замряло.
В среднощна молитва длани допирам,
за да стана отново със себе си цяло.
Прераждам се с вик. Не умирам...

kakto si vurvjah izkochi ot edin hrastalak edin zaek, zaekut me popita dobur den!, a az otvurnah: uffff, nachi kfi sa se navudlili tuka, i produlzhih natatuka...
sled tova utre stana nedelja...

Верно ли!?

da i az ja vidjah