AC/DC "Thunder Strack"....

"Ама разбира се че ще предпочетеш Пол. То всеки който разбира ... (тук се спира )"
Демек - какво да се разбира от това "че тук се спира" ?!
Не си доспиваш май напоследък ...
Нойза по4ти не си го спомням, регистрирал съм го в някакво там килерче, но за сметка на това всичко антраксово отпреди Нойза си го спомням и още как. Кат' Де Лонги ме топли споменът.

И недей да шикалкавиш за Кели Озбърн и таткото. Не слу4айно подкрепяш бирмингамски отбор, знам

В музикално отношение Стоунс, сега както си ги слушам, са поредните добри блусари. Хващат за малко ухото. Доста назад са в музикално отношение от Битълсите (да речем).
Имало е и има още доста като тях. Нещото като легенда се е заформило около тях през 60-те, когато се е раждал рока. Това което ги отличава малко от останалите е, че компенсират липсата на убийствен талант с дяволски труд. И до ден днешен не спират, добре смазана машинка за шоу са. Това е легендата, машината която не спира вече 40 години. Няма лошо, постигнали са неща които мнозина простосмъртни могат само да мечтаят.

--
Isn’t it good, norwegian wood?

Mай в клуб "Рок" масово познаваме 60-те от компилацийки

"Блусът" на Стоунс се простира основно докъм третия им албум, а след "Out Of Our Heads" Стоунс запо4ват изклю4ително да развиват своята марка ритъм енд блус с два акцента, непознати до този момент в рока - рифът на Ричардс и гласът на Джагър с блендата на светилата на соула от Мотаун - Джеймс Браун, Уилсън Пикет и т.н. Тази комбинация - риф/"черен глас"/суров соул/гаражен дисонанс и т.н. поставят наистина ново начало в рок музиката. И банди като Стоунс, Мотор Сити 5, Sly & The Family Stone, Iggy Pop & The Stoogies правят истинска революция в светоусещането на хората докато някои други (да не споменавам кои) в това време отрепетирват пред огледалото сценичния си театър.

Бийтълс. Писнало ми е години наред да повтарям, че Стоунс и Бийтълс са две напълно несравняеми като стил групи. Но нейсе, клишето е неустоимо. Това са групи които след третия си албум (и при Бийтълс има същия момент - до третия си албум не могат да се отърсят от влиянието на рокендрол и doo woop стандартите от 50-те), поемат по напълно различни пътища и стават родоначалници на съвсем различни направления в рока. Туйто. Пито - платено. Войната Стоунс-Бийтълс идва след неизбежната провокациа на музикалната преса. Печелят я Бийтълс поради напълно резонни причини (мързи ме разбира се да ги изброявам, а е и излишно).

"Трудът" на Стоунс. Ако под това разбираш налагането на нечия музика чрез лудо концертиране, ами музиката на всяка голяма група си има своя резонанс. Музиката на Стоунс е определено ориентирана към стадионите и лайф-емоцията. Несравнима като лайф-тръпка, единствено може би Ху се доближават до тях. Е, това е начинът да се работи за каузата на рока, мислим ние. Особено във "формативни" за масовата култура години като 60-те.

"Талантът" на Стоунс. Тук никой няма да отстъпи и на инч, това е ясно, затова се ограничавам само в ли4ното си виждане. Според мен музиката на Стоунс е и ще е "неизтощима" още десетилетия напред именно поради привидните си дефекти - своята ненапаснатост, аматьорщина, суровост, спонтанност, дисхармония и усещане за нещо неудържимо човешко. Мърлявият аристократизъм на типичната лондонска улица от покрайнините. Трябва да се види, за да се усети. Както и този драматизъм и антагонизъм в музиката им - пълно отражение на отношенията в групата, let it bleed а не let it be ... това определено ми е по-близкото усещане и изобщо - в много по-дълги периоди от живота си съм се усещал "стоунсово", а не "бийтълсово" (което не ми пречи да си обичам и вторите, разбира се). А че Джагър си е леке и половина и това е ясно.

"Добре смазана машина, която не спира да се върти 40 години" - именно за мен това е голямата им грешка, която с нищо не допринася за легендарния им статус. Не се разпаднаха тогава когато трябваше - в края на 70-те. Защото и в музиката си има "естествена смърт" и тя си е най за предпо4итане.

С това по-горе не оспорвам вкуса народен. Вкус - 'ко да го правиш ... :))
Зная, че е модерно днес да се говори пренебрежително за имена като Стоунс и Ози , защото в момента са пред очите ни и определено не са в добра форма. Това ни най-малко не може обаче да омаловажи фактите - Стоунс бяха Първата истинска рок група в историята на музиката, а Сабат бяха Първата и определено най-великата метъл група. Останалото са подробности от пейзажа

Оппа, по полека де. Не омаловажавам и не говоря пренебрежително. Изказвам лично мнение. Ако ме чуеш за колко много други групи мога да употребя определението "блусари" ще разбереш какво има предвид. Ама много са тези групи. И аз като един блусар ги уважававам ...

Очаквах да ревне някой като споменах Битълс ... Война beatles vs. stones не водя, напълно съм съгласен че това са различни групи и няма много място за сравнения. Ако искаш пусни една тема и там може да обсъдим въпроса, или поне да разменим мнения

И не съм казвал че R.S. нямат талант. Казах че нямат убийствен талант. Легендата (поне според мен) е, че в добавка към таланта си те са положили много, ама много труд. Не е чак като в песента "99% труд, 1% талант ...", определено са по-талантливи. Най-добре да не говоря в цифри. Хората са си заслужили легендата, и част от нея е, както сам отбелязваш, че са от ПЪРВИТЕ. Аз просто се опитах да вкарам легендата в някакви измерения и да дам някакви гранични стойности.

--
Isn’t it good, norwegian wood?

Сори човече, ако съм ти прозвучал по-серт в горния постинг, ама май много ми се спеше докато го писах, а в такива моменти ставам леко зъл
Жизнерадостният ти ник подсказва всъщност донякъде за блусарските ти наклонности, трябваше да се сетя :)) Прав си, че една група може да се нарече блусарска, ако излъчва подобна "аура" (така да се каже), без да следва непременно схемите на блуса, Procol Harum например или пък AC/DC, които в ранния си период са доста повлияни от първата група на Бон Скот.
За това доколко един талант е "убийствен"/"редови", можем да се въртим в безкраен кръг. Спорове от този сорт са колкото интересни, толкова и графомански. Затова и се опитвам да сведа нещата до някакви рамки - във време и стил или по-скоро - подстил. Двойката Джагър-Ричардс (въпреки че ми е хард антипатична) определено е най-добрата за времето си в това кьоше на рока, където се е настанила. Просто усещат нерва на тази музика по-остро от останалите банди. Имат и необходимия талант да намерят адекватната музикална форма. За мен чисто "музикалният" талант обаче свършва дотук. Да имаш необходимата музикална култура да задвижиш някак нещата. Но голямата музика се прави не от "убийствено" талантливи, а от убийствено интересни личности. И не е задължително те да са с Гьотева кулура или маниери, хич даже ... И още нещо - нали не вярваш сериозно на приказките за "огромния положен труд" ? Не че не звучи красиво . Точното място-точният човек-точното време. Това е, уви :)))

....на батко ви Род едно не може да му се отрече......, че е смелчага!!!!.......Това, да се яви на прослушване /с тези си гласови данни/ за вокал на Purple след като там е бил Иън Гилън......, егати пича.......Сигурно са се забавлявали ужасно.......