Добротата

15 отговора 599 прегледа
#1

Добротата

ДОБРОТАТА Е БЕЗЗАЩИТНА

Добротата е беззащитна,
но не безсилна.

На добротата не й трябва сила.
Добротата сама е сила.

Добротата не трябва да побеждава:
добротата е

безсмъртна.


Отговор
в отговор на dng #2

Re: Добротата

Тя е нежна, когато е силна.
Тя е силна, дори в слабостта си.

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
Отговор
в отговор на holi_day #3

Re: Добротата

is

LOVE!

HOLY

LOVE!

or something "LIKE" that!?



Отговор
в отговор на dng #4

Re: Добротата

Мерси, че го сподели.

Отговор
в отговор на dng #5

Личен опит

В реалния живот добротата е наказуема.

Отговор
в отговор на зy #6

Re: Личен опит

Добротота е признак на разум!

наказват се опасните неща, а добротата е заплаха за лошотията

Отговор
в отговор на dng #7

Re: Добротата

е нужна. стремежът да бъдем по-добри също. но честичко, според мен, добрите хора не устояват на реалността и или се променят в негативна посока, или стават жалки в собствените си очи.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Отговор
в отговор на odd #8

Re: Личен опит

Понякога не заплашва нищо, но има гадното свойство да предизвиква неискано и нетърсено от никого чувство за задължение. Хората мразят да се чувстваш длъжници. И аз мразя да се чувствам длъжница. Появи ли се това усещане, всичко вече е непоправимо скапано.

Сигурно защото иначе щеше да бъде прекалено хубаво, за да е истина.

Отговор
в отговор на зy #9

Re: Личен опит

За всичко са виновни лихвите За издължаващият се винаги са високи, за получаващия - недостатъчни.

Отговор
в отговор на зy #10

Re: Личен опит

Не знаеш колко си права:-(

Отговор
в отговор на зy #11

Re: Личен опит

наказуеми са съмненията...когато правиш добро

самонаказуеми са...
от самосъжаление
и страх

Добротата НЕ е наказуема.

Наказуеми сме ние...безпощадно очакващите отплата.
И пак...самонаказуеми сме. Самоизяждащи се.

Аз имам моето световъртене в мен

Извън мен...
е стремежа към Добро.

Отговор
в отговор на * #12

Re: Личен опит

Това беше нелоша поредица от празни силогизми. Добро упражнение в стил. Оценявам. И аз обичам думите и формата. Но я предпочитам като опаковка на нещо.

Или просто различен жизнен опит. Чукай на дърво...

Редактирано от зy на

Отговор
в отговор на dng #13

Re: Добротата

Балада за добрите думи


Намираме ги някъде,
събираме ги някак си —
от светлата половина на луната,
от пролетните изгреви,
от пиринските извори,
от тайните молитви на душата.

А после ги преглъщаме
и в себе си ги носим —
понякога изглеждат маловажни,
понякога засядат
в гърлата като кости —
болят ни, а не смеем да ги кажем.

Докато се опитваме
да ги редим в поеми —
послушни, парфюмирани и сресани,
изтичат като капчици
през пръстите на времето...
А после ще се питаме къде са...


Отговор
в отговор на * #14

Re: Личен опит

На Изток хората не си подават ръце, а се покланят. Първият поклон за деня е най-дълбок.

Най-дълбоко ти се покланям...
Ти виждаш отвъд Смъртта.

Отговор
в отговор на dng #15

Re: Добротата

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!


Отговор
в отговор на Yassen #16

Re: ...

"Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта."


Отговор