Добротата
15 отговора
599 прегледа
Добротата
ДОБРОТАТА Е БЕЗЗАЩИТНА
Добротата е беззащитна,
но не безсилна.
На добротата не й трябва сила.
Добротата сама е сила.
Добротата не трябва да побеждава:
добротата е
безсмъртна.
Добротата е беззащитна,
но не безсилна.
На добротата не й трябва сила.
Добротата сама е сила.
Добротата не трябва да побеждава:
добротата е
безсмъртна.
Re: Добротата
Тя е нежна, когато е силна.
Тя е силна, дори в слабостта си.
Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
Тя е силна, дори в слабостта си.
Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
Re: Личен опит
Добротота е признак на разум!
наказват се опасните неща, а добротата е заплаха за лошотията
наказват се опасните неща, а добротата е заплаха за лошотията
Re: Добротата
е нужна. стремежът да бъдем по-добри също. но честичко, според мен, добрите хора не устояват на реалността и или се променят в негативна посока, или стават жалки в собствените си очи.
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Re: Личен опит
Понякога не заплашва нищо, но има гадното свойство да предизвиква неискано и нетърсено от никого чувство за задължение. Хората мразят да се чувстваш длъжници. И аз мразя да се чувствам длъжница. Появи ли се това усещане, всичко вече е непоправимо скапано.
Сигурно защото иначе щеше да бъде прекалено хубаво, за да е истина.
Сигурно защото иначе щеше да бъде прекалено хубаво, за да е истина.
Re: Личен опит
За всичко са виновни лихвите
За издължаващият се винаги са високи, за получаващия - недостатъчни.
Re: Личен опит
наказуеми са съмненията...когато правиш добро
самонаказуеми са...
от самосъжаление
и страх
Добротата НЕ е наказуема.
Наказуеми сме ние...безпощадно очакващите отплата.
И пак...самонаказуеми сме. Самоизяждащи се.
Аз имам моето световъртене в мен
Извън мен...
е стремежа към Добро.
самонаказуеми са...
от самосъжаление
и страх
Добротата НЕ е наказуема.
Наказуеми сме ние...безпощадно очакващите отплата.
И пак...самонаказуеми сме. Самоизяждащи се.
Аз имам моето световъртене в мен
Извън мен...
е стремежа към Добро.
Re: Личен опит
Това беше нелоша поредица от празни силогизми. Добро упражнение в стил. Оценявам. И аз обичам думите и формата. Но я предпочитам като опаковка на нещо.
Или просто различен жизнен опит. Чукай на дърво...
Или просто различен жизнен опит. Чукай на дърво...
Редактирано от зy на
Re: Добротата
Балада за добрите думи
Намираме ги някъде,
събираме ги някак си —
от светлата половина на луната,
от пролетните изгреви,
от пиринските извори,
от тайните молитви на душата.
А после ги преглъщаме
и в себе си ги носим —
понякога изглеждат маловажни,
понякога засядат
в гърлата като кости —
болят ни, а не смеем да ги кажем.
Докато се опитваме
да ги редим в поеми —
послушни, парфюмирани и сресани,
изтичат като капчици
през пръстите на времето...
А после ще се питаме къде са...
Намираме ги някъде,
събираме ги някак си —
от светлата половина на луната,
от пролетните изгреви,
от пиринските извори,
от тайните молитви на душата.
А после ги преглъщаме
и в себе си ги носим —
понякога изглеждат маловажни,
понякога засядат
в гърлата като кости —
болят ни, а не смеем да ги кажем.
Докато се опитваме
да ги редим в поеми —
послушни, парфюмирани и сресани,
изтичат като капчици
през пръстите на времето...
А после ще се питаме къде са...
Re: Личен опит
На Изток хората не си подават ръце, а се покланят. Първият поклон за деня е най-дълбок.
Най-дълбоко ти се покланям...
Ти виждаш отвъд Смъртта.
Най-дълбоко ти се покланям...
Ти виждаш отвъд Смъртта.
Re: Добротата
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!