поетично

Винаги се връщам към същото

Господи, когато мога винаги се връщам пак към същото,
което е твоето (нашето). Връщам се към дългите върви
на тези планини: ракитите и погасналият им мирис,
зелените пасбища, със застояли локви, бласкащи,
и пуснатите коне, гривести, отдалечаващи се
в ситен галоп. Светлината над просторните
долове от светъл, жълтозеленикав камък,.
Господи, как ме привличат и как принадлежа
на тези пресветли земи с някогашна потребност!
Как мечтая за тях – като нещо твое – виждайки ги!

Връщам се към тази закъсняла пролет, този храст ладан,
който ми оставя насмолени ръцете. (Шубраците
нямат, все още, цветчета.) Втренчвам се отново в онова
кокиче, което се отваря без дръжка наравно с пръстта
и онези снежни петна, и онази усамотена купчина
от гигантски камъни. Какви пукнатини й се отварят!
Как се обляга на небето! Не мога да бъда твой,
да бъда повече твой от тези неподвижни скали
или този мъх в цепнатините?
И споменът отпреди
толкова години? Страдайки от тази свободна наслада
без наименования, нито възли от време в паметта
(наистина с мириса на дървесина на ракитака), си спомням
най-възвишените и потайни мигове да бъда твой.
Аз не ти изменям никога, Господи, колкото мога
(макар да имам други крачки и друга издължаваща се сянка),
аз се изкачвам по дългите върви на тези планини.


Подаръците

1

На тебе, която си ми съпруга като водата на дъжд
(като полето през март след като е валяло),
на тебе, която винаги пускаш светлината в прозореца ми
и в светлината пейзаж от дъбове (за изброждане),
на тебе, която продължаваш да бъдеш – почти тайно –
изброждана от мене (като зимна вечер посред угари),
ти нося от това пътуване моите стъпки по брега
на морето, моята друга тишина – по-несекваща и повече твоя –
моя друг глас, моята друга мечта, когато си така надалече
и малки фасади, които са като спомени
за собственото ни щастие: розови, сини, бледолилави,
полски и усамотени. Нося ти бледата вода
от морето в пристанището..., и носа на един кораб...
(и в очите ми, гледайки го, най-чистият ми възторг),
и вълнолома на фара...



2

На тебе, по-голямата ми дъщеря, ти нося тази бутилка,
която извадих от дъното на морето. Има едно писмо
вътре, но това писмо не трябва да го четем.
Отгатни, отгатни онова, което казват буквите му,
които танцуват без думи! (Божествена гатанка!)
И вдъхнови се и ти, с твоята азбука,
родена наскоро и магическа, да танцуваш като тях.
Танцувай във всяка дребна буква, гъвкава и волна,
която на дъното на морето си възвръща неведението,
поклащайки сред водораслите ръцете и краката си.
Те са букви като пламъци, издирващи се във водата.
Растителните им тела се свиват и се издължават,
блестят и потъмняват, танцуват като водораслите
и искат да отгатнеш с твоя танц вълшебните
видения на танца им.



3

На тебе, по-малката, ти нося този портокал.
Виж го добре най-напред, тъй кръгъл!, тъй златен!
(Откъснах го аз самият от клона). И сега
ме остави – не могат още твоите ръчички – да ти го обеля.
Докато ти го беля, ти си поиграй с чупливите
парчета на кората. После подъвчи усилено,
с двата си или три зъба само, всеки резен.
Скъсай кожицата му опъната, избухваща и пълнеща
устата ти със сок на бързоструйна вада.
Изцапай си добре ръчичките и дрехите, и личицето!
Умолявам те (донесох ти го затова) изцапай ми
отвън – не ме интересува – книгите, които тъй се радват
на портокал и пръстчета момичешки да ги изцапат,
и ми изцапай вътрешно – по най-претенциозното
на моята душа – тези ми стихове.


Луис Фелипе Виванко




Достатъчно ми е така

Ако бях Бог
и владеех тайната,
щях да направя
същество, точно като тебе;
щях да го изпробвам
(по маниера на хлебарите, тоест:
с уста),
и ако бъде този вкус
същият като твоя, или бъде
самият мирис твой, и начина ти
да се усмихваш
и да замълчаваш,
и да стисваш строго моята ръка,
и да се целуваме, без да си навреждаме –
в това наистина съм сигурен: полагам
толкова внимание, когато те целувам –:
то тогава



ако бях Бог,
бих могъл да те повтарям и да те повтарям,
винаги една и съща, и различна винаги,
без да се изморявам никога от идентичната игра,
без да пренебрегвам също тази, която си била,
заради тази, която щеше да си много скоро;
вече не знам дали се изразявам точно, но желая
да изясня, че ако бях
Бог, бих направил
възможното да бъда Анхел Гонсалес,
за да те обичам, както те обичам,
за да изчаквам най-спокойно
да си повярваш всеки ден,
да изненадваш всяка сутрин
светлината, току-що родила се със собствената твоя
светлина, и да придърпаш
завесата неосезаема, отделяща
съня от живота,
като възкръсвам с твоето слово,
весел Лазар,
аз,
пропит все още
от сенки и от леност,
изненадан и вглъбен
в съзерцаване на всичко онова,
което, слято с мен самия,
възстановяваш и спасяваш, движиш,
изоставяш го, когато – после – замълчаваш...
(Слушам твоето мълчание.
Съзвездия
дочувам: съществуваш.
Вярвам в тебе.
Си.
Достатъчно ми е.)



Остани спокоен

Остави за утре
онова, което можеше да си направил днес
(и го започна вчера, без да знаеш как).

И нека утре да е утре винаги;

нека остави недовършено ленивостта
предназначеното да бъде тленно;
нека не се намесва времето,
нека да няма дело, за което да се настървява.

Избягвай утрешният ден да ти руши
всичко, което ти самият
си можел да не свършиш вчера.


Анхел Гонсалес

Ако може да умреш тогава умри

Книжното хвърчило във въздуха очаква
вятърът да скъса копринения конец
и поклаща тяло

Детето на балкона жадува
да тича волно в парка
и прави крачка напред

Туристът на планинския връх с единия крак
стъпва в бездната
и се спуска по вълните надолу

Ако насреща ти връхлита автомобил
не е нужно да се пазиш
Ако газта не е изключена
не е нужно да ставаш от леглото
Навлезеш ли в открито море
не е нужно да извръщаш поглед назад

Ако може да умреш тогава умри, същото както
ако може да успееш тогава успявай



Утвърждение на пролетта

Под пухените завивки избиват капчици пот
посред нощ ставаш да изключиш отоплението

По отсрещното скеле пуснало нови клони
за една нощ
сезонните работници
покълнаха


Ти си виждал морето

Ти си виждал Морето
Ти си мечтал
за Морето
ти си мечтал за Морето
и след това си го видял
така е
ти някога си виждал Морето
и си мечтал за него
но ти не си
моряк
така е
ти си мечтал за Морето
ти си виждал Морето
може би и харесваш Морето
в най-добрия случай е така
ти си виждал Морето
и си мечтал за Морето
ти не би желал
морските води да те удавят
така е
с всички хора е така



Думите

Толкова много думи
из този свят летят
сблъскват се, искри пораждат
понякога на омразата
понякога на любовта

Високите сгради на разума
безшумно хлътват надолу
и мисли тънки като лико от бамбук
изплитат кош
пълен със слепи отровни гъби

Зверовете от скалните рисунки
препускащи преминаха тъпчейки цветята
едно глухарче тайно
поникнало в затънтен край
а вятърът отнесъл семенцата му

Толкова много думи
из този свят летят
думите пораждат се
но никак не увеличават нито облекчават
мълчаливата мъка на човечеството

Благодаря...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

толкова много ми хареса първия стих, че си позволявам да го копирам

не благодарете

усмихвайте се

радвайте се


Треви



Как да се гневиш
Сред уханието на
Цъфнали треви



Огъната трева
Изящна извивка
На тъгата



Огъната трева
Носи тъгата на небето
Капчица роса



Ядосан нагазих в тревите -
А те нежно
Заухаха



Колко търпелива е тревата
Не съди нозете
А все расте ли расте



Във високите треви
Смачках охльов - не изстена
Нещо в мен извика



Прониза ме
Внезапна болка
Смачкан охльов



Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева



Безжалостни крака
Потъпкаха тревата
Сега няма кой да ухае



Колко чиста е радостта
На тревите
Просто ухание



Свирепо утъпкана земя
Не може пак да роди
Радостта на тревите



Тъгува за тревите
Охльовът
Няма кой да го приюти



От тревите
Вятърът измисля море
Само че - зелено

1. Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил сичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
...

псалм 104 /по слав. 103/

че си написала любимия ми псалом? :))

аз го знам малко по различно, ще забележиш известни разлики, като най съществената съм отбелязал в черно :)

Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой. Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. Покрил си я с бездна като с дреха, води стоят на планините. От Твоята заплаха Те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. Ти прати извори в долините: между планини текат води, поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блести лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, високите планини — на сърните; каменните скали — убежище на зайците . Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. Ти простираш тъмата, и става нощ, през нея ходят всички горски зверове: лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. Изгрява слънцето, и те се събират и лягат в своите леговища; човек отива по делата си и по своя работа до вечерта! Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. А това велико и пространно море! Там има безброй влечуги, малки и големи животни; там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. Всички те от Тебе чакат да им дадеш храната овреме. Даваш им — приемат, отваряш ръката Си — насищат се с благо; скриваш лицето Си — объркват се, стнимаш духа им — умират и в пръстта си се връщат; пратиш духа Си — създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

Нова аура - нов късмет!

как бих могла да знам? :)

радвам се.

Благодаря..
Удоволствие е..

една спокойна чаша
да изпия,
в един спокоен поглед
да потъна...

прекрасно

------------------------
Слушай беззвучието...