Уморено

Беше един късен следобед. Беше и неделя. А денят бе великолепен, слънчев, топъл, един от първите пролетни дни. Те седяха срещу мен в метрото. Бяха мъж и жена над педесетте. Скромно облечени и в никакъв случай красиви. Обувките им бяха износени и зле поддържани. Жената стискаше в ръка някакви цветенца, минзухарчета и още едни но не им знаех името. Бяха увяхнали. Сигурно са били откъснати още сутринта, но тя ги стискаше много усърдно. Стана ми интересно как може човек да държи такива цветя, приличаха ми на самата нея, тя също беше поувяхнала. Мъжът и той бе като цветята. А отгоре на всичко изглеждаха много уморени. Явно са били някъде на излет. Гледката беше подтискаща и си помислих "Дано и аз да не изглеждам така след 20 години, уморен и повяхнал с овехтели дрехи, съсипан от живота". И изведнъж тя го хвана за ръката и в очите и се появи странна топлина. На мъжа му стана неловко, но не си дръпна ръката. И в неговите очи се появи топлина. Всичко се промени. Вече нямаше значение как изглеждаха и в какви дрехи бяха облечени. Даже и цветята започнаха да изглеждат някак си по-свежи. Явно не бяха женени или поне така си мисля. Гледаха се в очите и се топлеха взаимно от топлината им. И мрачният тунел на метрото стана като че ли по-светъл. Даже и на мен ми стана леко на душата, въпреки че отивах на работа и щях да дремя цяла нощ там. Стана толкова светло и топло във вагончето, че чак не ми се слизаше. Дълго след това си мислех за тези уморени и съсипани хора. И накрая разбрах защо жената стискаше тези цветя. Бяха откъснати за нея от мъжа, който тя държеше за ръката. Нищо и никакви цветя, нищо и никакво докосване, а излъчваха толкова топлина. ЗАВИЖДАХ ИМ!

любовта върти света, казала кралицата!!!

a big eyed fish

Tra-la-la

I liubovta shte go zatrie ..Shte kaje Princa ako mu se izprazni haznata.
Liubovta e chuvstvo i kato vsiako takova triabva da ima neshto koeto go porajda i poddarja. Ako izchezne izchezva i ..liubovta!
Niama da im e do liubov na tezi kogato se ojeniat i niamat pari za mliako na deteto.
Jivota e surav i kurav-dorde se ogazish i se ozabish, kakto kazvashe edin priatel.
Nauchim li se da go jiveesh jivota i da se borish za liubovta si vseki den shte vi bade svetlo i v tunela...(ako vi se struva mnogo standartno se ogledayte)

...това ми напомня за детството ми... Имахме съседи, които живееха под нас, възрастно бездетно семейство. Тихи и кротки хора, които винаги бяха заедно, никога един без друг, винаги под ръка... Отдавна ги няма, но винаги, когато чуя думата "любов", си спомням за тях...