Az li barkam?

Zdraveite,

Cheta Vi ot okolo 3 meseca i edva sega se osmeliavam da pisha. Kаkto se dosestate i az isvam tuk sas svoiat problem. Az sam na 30, a chovekat s kogoto zveia 1.5 g e na 35. Nemoga da go nareka priteliat mi, zastoto ziveem na semeini nachela, no nemaoga da go nareka i saprugat mi t.k. ne sme zeneni. Kogato go srestnah biah obedena che toi e chovekat s kogoto iskam da ostareia, takova bese i negovoto mnenie. A eto me sega tuk pred vas izpalnena s ogromno ogorchenie i otchaiana. Na raba sam da sloza krai na tova sazitelstvo. Sama neznaia kakvo da pravia . Ne ochkvam ot Vas da mi kazete viarnoto resenie, no vizdam tuk razlichni ziteiski istini i smiatam che opitat Vi ste mi bade ot polza. Eto go i problemat : V sastnost toi e dosta komleksen no vse pak... Iskam parvo da Vi kaza tova koeto v nego vinag me e ocharovalo : toi e otkroven i chesten chovek, obicha doma i oiuta v nego, pomaga mi kogato ima vreme, ne me e lagal, ne skitori s priateli po zavedenia. Abe s dve dumi olegnal maz. Problemite ni zapochnaha ot tam, che toi iskase da ziveem kato semeistvo, nakara me da mechtaia za dete, a v sastoto tova vreme t.k. ziveem pri men, po siroko i po-novo e moeto ziliste, toi nito vedbaz za tova vreme ne ponechi da napravi kakvoto i da bilo v nego. Kogato nesto se razvali az vikam maistori i se razpraviam, kogato nesto lipsva az sam dlazna da go kupia. Toi ima dete ot parviat si brak i za nego prepravihme ednata staia, to idva chesto udoma. Griza se i za nego, ne mi tezi dori mi e priatno. V nachaloto grizata po novoto mi se semeistvo ne mi tezese, no v posledstvie zabeliazah che az se grizia za absolutno vsichko. Plastam smetkite, pazaruvam. Dosta vreme tova go priemah za normalno. Mina vreme i t.k. toi izcilo zazivia udoma, dade pod naem sobstvenoto si ziliste. Ochakvah che pariteot naema ste vliazat v obstiat ni budzet, no uvi. Mezduvremenno, t.k. az raboteh na dve mesta i poluchavah dobri pari se nalozi da napusna ednoto i saotvetno dohodite mi spadnaha. Spodelih s nego che mi e trudno i che iznemogvam. Ochakvah che toi ste mi pomaga. E da ama ne! Tova bese okolo nova godina. Toi mi kaza che parite edvam mu stigat toi samiat da se izdarza ( a poluchava 700 lv ) i da izdarza deteto si. Mezduvremenno, toi go prati na ski uchiliste, smeni si gsm-ma, poizplati si zadalzeniata kam toplofikacia, a za naseto semeistvo kogato go pomolih pone da plati telefona, toi kaza che nimal nikakvi pari. Moze bi az sam totalno sbarkana i moze bi zvuchi gnusno, no tova che toi po nikakav nachin ne pozela da mi pomogne me nakara da se zamislia. Mina vreme i toi mi zaiavi che e po-dobre da si napusna rabotata i da sme zapochneli podoben biznes, a toi stial da mi pomaga. Parvonachalno se zapalih po ideiata, no eto me dnes po-otchaiana ot vsiakoga. V dnesno vreme trudno se zapochva kakvoto i da bilo. Az posarnah, iznervih se, pomolih go nekolkokratno da se opita toi da izdarza nas dvamata i da mi dade malko vreme da se stabiliziram, da si pochina i da moga otnovo da zapochna i vtora rabota. Togava toi mi kaza che sam bila slaba i sam se oganala pred trudnostite, ne mi bilo otivalo takova darzianie. Togava veche totalno se otchaiah ot vrazkaa ni. Zapochnah da strania ot nego, toi go usesta, no nisto ne kazva, kazva mi samo da sam se stegnela i da spra da hlenchia. Horata ziveeli i s po-malko pati. A az samo za tova sam mislela . Moze bi i az da barkam, no me hvana strah, ta az iskam da imam i svoe dete, t.e nase, kak ste stane tova, kogaot oti ne mi pomaga v momenta, a kogato si ostana u doma, koi ste se grizi za nas. Pitah go kakvo misli toi po tozi vapros, a toi mi otgovori ce ako sma imala malko po malki iziskvania stial da se sprazi, no sega prosto ne vizdal smisal da opitva, az sama sam mozela da se grizia za sebe si.
Otchaiana sam. Neznai kakvo da pravia, vtorachila sam se v tozi problem i vse po malko namiram uspokoenie v inache dobrite ni otnosenia.


Molia Vi kazete mi normalno li e tova?
Nekolkokratno sam se opitvala da govoria i da mu obiasni che semeistvo ne znachi zivot pod edin pokriv, a znachi ravni ravni otgovornosti i vzaimouvazenie.

Kade barkam, kade?

Zdraveite,

Veche uspiah i da se registriram.

Iskam samo da se izvinia za obaraknoto mi pismo. Biah emocionalno rastroena.

Dtrah me e che vremeto si minava, a az ne uspiavam da sazdam edno normalno semeisvo. Tarsia vse v sebe si vinata. a iskam tolkova malko. Prosto edno spokoistvie kogato se pribera u doma, da znaia che tam ima niakoi na kogoto moga v truden moment da se opra, a i toi da moze da razchita na sastoto.
Sasto taka me pritesniava tova che az se promeni, stanah ogrizena i nervna. Ne sam az prosto. Az sam deen chovek, a tova stoene na edno miasto me ubiva.

общото домакинство означава, че всеки ще поеме своята част от сметките и прехраната, както и грижите по жилището.
Не знам колко дълго сте били приятели преди да заживеете заедно, но даже и веднага да е било - трябвало е да поговорите и да вземете решение кой с какво ще участва в това общо домакинство.

Впрочем не е късно де. Постави ребром въпроса и ако наистина е откровен и честен човек, ще те запознае с мотивите си.
Това, че е честен междувпрочем изобщо не значи, че не може да е егоист.
Идея си нямаш какви мотиви могат да имат хората за постъпките си... при това искрено си вярват и смятат, че са прави.


груууууух :)))

Здрасти и добре дошла!

Понякога си мисля, че ние като жени трябва да имаме по-големи изисквания, за да могат мъжете в живота ни да си поемат отговорностите. Не знам дали съм права, но именно защото и аз също като теб не искам нищо особено от мъжете освен спокойствие и добро отношение съм на тоя хал. Ako не аз, а той сменяше крушките и поправяше кранчетата, мъкнеше торбите от пазар и закачаше картини по стените мисля, че щеше да му е по-мило у дома.
А, за чувството за вина - не си мисли глупости, защото се потискаш излишно. Съвместния живот с или без брак не е лесен, но за сметка на това е прекрасно да си толкова близък с някой и да живеете под един покрив. Moже да се получи, но може и да не се получи "дълъг семеен живот" /сложих кавичките, защото май не вярвам в това :((/, вината е взаимна, ако изобщо трябва да говорим за вина. Няма виновни.
"Просто между тях/нас двамата не се е получава" не е ли по разумно да се каже?

Случайно да си се обявявала против брака като инстуция? Да си се изказвала в смисъл "Един подпис не променя нещата, не прави хората по-сериозни един към друг" и все в тоя дух?
Да! Ти наистина имаш дадености да си една прекрасна съпруга и майка, но прекалено много си се вживяла в ролята на съвременна амазонка... А може и да не е така... Не личи от писмотото ти.

Ако е така, ето ти подсказка:
Използвай влиянието си върху мъжа с който живееш, за да го убедиш, че независимо от факта, че си една успяла жена, ти си все пак Жена и имаш нужда от нежност, обич, закрила и взаимност. Разбий, ако е нужно дори и показно, черупката на успялата жена и му покажи същността си.

Ако не е така:
Накарай го да поеме ролята си на мъж в дома. Закачи уж без да искаш някоя крушка нависоко, и го накарай да завинти нова. Връчи му бележките за ток, телефон и вода един ден преди да вземе заплата и го помоли като вземе парите да мине и да оправи сметките. Възнаграждавай с хубава вечеря и нежност всяко направено усилие. След три месеца няма да можеш да го познаеш. За капак на всичко му направи едно дете. Жените знаете много добре как става това. Доколкото разбрах от това, което си писала, вие сте доста над нивото на обикновените хора, между които и моя милост, и едно бебе няма да ви е проблем. Завлечи го пред олтара на всяка цена - сърди се, тръшкай се, постоянно натяквай, че идваш от патриархално семейство - дори и да излъжеш. Ако трябва дори се изнеси за три дни в знак на протест, но имай предвид, че това се прави един единствен път.

Толкова от мен.
Ако те е страх - ще си изгниеш тук, заедно с нас!

"Пай се! Апем лошо!"

Първо искам да благодаря на всички Вас за проявеното разбиране и подкрепа. Предполагам, че и от хпливи нападки няма да се отърва, но и това ще ми е от полза. Смятам, че сме едно нормално средностатистическо семейство. Нищо не ни различава от което и да било българско такова. Може би сбърках, че тръгнах с прекалено големи надежди, може би имам прекалено идеалистични представи за съвместният живот....? Кой знае. Знам само, че до сега опитах почти всичко. Не искам да го губя, а вече усещам как нещата ми се изплъзват. По принцип той нежелае да се жени, било безсмислено според него, вече се е женил и се е разделил, при положение че е имал едно дете, това не го е спряло. А що се отнася до това да имаме наше собствемо, той не че е против, но все казва, че иска поне това дете да живее с него. Това ме навежда винаги на мисълта, че той не се чувства сигурен с мен.

Самата аз не знам или по-точно не виждам от къде идва неговото безпокойство. Когато се опитам да поговоря, а това винаги става когато сме спокойни, и то издалеч, той все казва че се опитвам да го обвинявам. Аз му казвам, че просто споделям проблем, който ме вълнува или нещо което ми пречи в нашите взаимоотношения. Весе пак не сме първа младост и всеки от нас е вече изграден характер. Но НЕ! Той побеснява и казва, че нямал намерение да се доказва на никого. Дори на мен. А що се онася до това, че нещо се е счупило или има нужда от ремонт, той ми казва да повикам майстор или когато той го забележи се развиква, че нищо в тази къща не било на мястото си.... Не винаги е такъв, понякога ме очарова със самоинициатива и тогава аз всячески се опитвам да го възнаградия и да му покажа колко щастлива ме прави това.
Още нещо ме кара да се тревожа, първо той никога не ми е показал приятелите си, а когато аз се опитам да го запозная със своите, той ми казва, че неможе да ги понася и не желае да ги вижда. Това е отношението му и към моите родители. Мърморели били и се опитвали да ни се бъркат. Това той го каза след като майка ми го попита какво му било мнението за нашето бъдеще. Осенявам, че няма право да го пита така директно, но и тя не го направи с цел да го ръчка за брак, а просто като всяка майка прояви повечко полюбопитства. Тогава той побесня, вкисна се и ме нарече мамино детенце. Каза, че неискал кракат им да стъпел удома. На тях пък най-малко щял да доказвал колко ме обичал.... Нали аз съм си знаела това не ми ли било стигало искала съм цял свят ли да разбере?


Понякога си мисля, че страда от някакъв комплекс за малоценост. А е мъж, който не би трябвало да има такъв. Аз никога и по никакъв повод не съм го подценявала.

А що се отнася той да плати сметките, вече опитах, но той отказа и ми каза че неможел защото имал много разходи. Аз го питах как така, нали заедно живеем, не смята ли че и той би трябвало да поеме част от тях. Той ми отговори, че както съм се справяла преди него, така да се справям и сега, каде ми бил проблемът? Онемях след този отговор. След това вече нещо в мен започна да се бонтува.....

Толкова съм объркана, а имам още сили само незнам дали да дам още шансове или да не си губя времето. Но пустии чувства мира не ми дават!

Съветите ти са много хуубави, ама мамка му, мога ли само да си кажа, че принципно ме е яд на такова положение. Пак говорим за вид манипулация - демек, кат не се разбира от дума, подскажи му с действие. Амчи той ако не разбира сега, как ще разбере после. А и като си знам как съм ги пробвала тия работи години наред, залъгвайки се, че ще постигна някаква промяна, ще го накарам да поеме някаква част от отговорностите... и тогава, и сега - се тая. Аз например искам да съм си аз, без да трябва да подсказвам на някого, че може и да съм успяла, но не ми е лесно, и не искам да я тегля тая кола сама.
И щом тия съмнения се явяват сега, представи си какво ще е след брак и дете - по-късно, по-трудно, по-невъзможно... и тогава наистина тя ще си изгние туканка (въпреки че не му викам аз на това гниене, ама нейсе )
Уфф, много е сложно...

обаче тия симптоми ич не ми харесват. Ако той не приема семейството и приятелите ти, зарежи я тая работа. Рано или късно ще стигнете до раздяла, само че колкото по-късно - толкова ще ти е по-трудно и болезнено.
Не искам да го казвам, наистина; ама по-добре да не се заблуждаваш. Започвай да се откъсваш лека-полека... колкото и да ти е мъчно. Искрено ти съчувствам, защото ние сме толкова склонни към самозаблуди... да ни се неначуди човек на акъла - и себе си слагам тук!
КъсмеТ!!!

нещо познато от постването ти и сега ще се опитам да ти дам моята гледна точка.
Първо за даването на пари. Има една категория хора, за които даването на пари си е нещо, което ги довежда до болестно състояние. Просто не дават и толкова - за нищо не дават, дори и за любимия човек (а иначе приемат без скрупули всичко, което ми се даде, и при това със съвсем чиста съвест). Причините могат да бъдат различни - най-вероятната: израстнали са в безглаголна бедност и всеки къшей, който докопат - подобно кучетата - си е само техен и това е статуквото. Друго няма... Знаеш ли нещо за детството на твоя юнак?
Сетила ли си се да попиташ бившата му жена как се е държал в предишното семейство и защо са се разделили? Може би именно заради това - че е непоправимия егоист. По-умните мъже приемат тази своя даденост и не се женят - мога да се преценят, че не стават за семеен живот. Други очевидно действат според правилото: Имаш крава - пиеш мляко. В случая човекът е намерил истинска швейцарска - щедра и всеотдайна. Някои хора са щастливи като дават - това си ти - и затова никога няма да си бедна. Ръката, която дава - тя не обеднява!
Не очаквай да се променят нещата - не откъм това да прояви щедрост твоя човек. Ако наистина го обичаш - ще го приемеш такъв и ще си го гледаш като бебе. Ако не можеш да се примириш - още си млада: 30 години са прекрасна възраст за една жена да прояви своя чар - поогледай се за някой, който ти приляга. Животът е така устроен, че винаги има някой, който ще дойде в точния момент и в точното място - ако имаме търпението да понесем всички негативи на чакането.

P.S. Този егоизъм на твоя чоек - той не се лекува. За него нещата стоят съвсем иначе и той ги вижда през други очи. Няма как да те разбере, както и ти не разбираш него. Може би е един на мама и на татко? Във всеки случай така е приучен - че сладкият пай от света му принадлежи. Няма нужда дори да е тарикат - това е въпрос на етика. А тези ценности - моралните - те се култивират в бащината къща. Уви, ти не си била там (иначе и ти щеше да си като него) и това разминаване на ценностите поражда само неврози и безброй отровени безсънни нощи.


Love should be everything or not at all...

Нашата приятелка споменава не само за парите, но и за това, че приятелят и не помага и за неща, които са предимно "мъжката" част в едно съвместно съжиталстване - дребни ремонти и др. Това вече е нещо съвсем различно от егоизма. Според мене става дума за човек, който не иска да се ангажира с нищо и който с поведението си показва натъртено, че е с единият крак навънка. Не мога да дам съвет как трябва да се постъпи в тази ситуация. Понякога приемащият сам е причина за такава реакция на другата страна. Много често в живота човек подсъзнателно прехвърля своите недостатъци на другите и те му боцкат в очите. Не казвам, че в този случай е така, но и не го изключвам като възможност.

Случвало ми се е и то не рядко, да получавам квалификации по мой адрес от други хора, които ми ги казват съвсем добронамерено. Като съм се замислял по-дълбоко върку тях често установявам, че те всъшност са присъщи за казващия, а не за мене самия. Предполагам, че това е някакъв психологически феномен, който е присъщ за всички хора в една или друга степен.

чувства се нещо като гостенин. Как да помага, като не е у дома си? Това се вмества идеално в цялостната му конституция на добре възпитан егоист - бих казал - в най-добрите традиции на егоизма...
Такива хора като имат деца - не дават на друг дори да ги подържи. Постоянно ги гони параноята, че някой ги използва, ако им поиска нещо или им позвъни на вратата. Но на чуждото място - са си чужди до гроб. Сигурен съм дори, че въпросният господин - като дойдат гости в техния уж "общ" дом с Дона - сяда заедно с тях край трапезата и тя сервира и слугува на всички, сякаш и той е гост редом с тях. В такива случаи подобен начин на мислене се експлицира доста релефно. Но това е в общия случай - не зная как е конкретно при авторката на темата.


Love should be everything or not at all...

извини ме за хапливия тон, но ми се струва, че твоя човек, се държи крайно немъжествено, егоистично и на моменти недостойно в най-класическия смисъл на тази дума....
Личното ми чувство, докато четох цялата твоя драма е, че си попаднала на особен вид използвач, който е изградил един нереален образ за себе си и гледа да го поддържа в собствените си и очи... за ТВОЯ сметка.
Такъв човек просто е лош избор, за другар в живота.

Помисли си сериозно, какво точно ви свързва?!
Ще прозвучи банално и изтъркано, но мъж, който наистина обича една жена....дава от себе си повече, отколкото получаваш ти в момента.

Дано човекът до теб, да не е просто поредният балкански комплексар, който се е наместил удобно, като кукувица в гнездото, което ти си създала...за да получиш любов, семество и деца ... дано не ти изгуби най-ценните години!
Махни романтичните илюзии и виж дали наистина си заслужава....

Qui scribit, bis legit.

Прости ми ако това което напиша не ти хареса но ще споделя нещо... Мой познат беше изхвърлен от съпругата си за това че в последните години не беше плащал за в къщи нищо.Чувал съм и други подобни истории.
Нямам право да съдя но си мисля че едиствената ти грешка е че не си го преценила както трябва.Дано не ме съдят останалите клубари за думите ми но смятам че това което описваш не покрива моето определение за мъж независимо от това какво има между краката му...
Съжалявам за грозните думи но смятам че ти самата ще бъдеш по-добре без него, но не ти давам никакъв съвет... нямам право на това.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

И още нещо... недей да търсиш вината у себе си при така разсказаната история защото това ще те досъсипе.Дори да не ти е писано да създадеш семейство (не те познавам все пак) нещо не ти пречи да се опиташ да изживееш живота си без паразити на гърба си.Тогава, изглеждайки по-спокойно и по-усмихната имаш и по-голям шанс да срещнеш човак който да те накара да се чувстваш комфортно с него.Успех от мен и пази нервите и здравето си... ще ти трябват цял живот.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

НЕ МОЖЕЛ ДА ПЛАТИ СМЕТКИТЕ ЗА ТЕЛЕФОНА ПО КОЙТО Е ГОВОРИЛ И ТОЙ... НЕ МОЖЕЛ ДА ПЛАТИ ВОДАТА С КОЯТО СЕ Е ИЗКЪПАЛ... НЕ МОЖЕЛ ДАЯ ОТВЪРНЕ НА НЕЖНОСТТА И ВНИМАНИЕТО КОЕТО Е ПОЛУЧИЛ
Много бих искал (това вече е моя история) да изкрещя на целия свят ВЛЮБЕН СЪМ... но (няма да описвам причините публично.който трябва ще разбере какво искам да кажа) ще изчакам около две години.Става въпрос за съвсем независещи от мен причини но въпреки това бих искал... луд ли съм?

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Тия неща се оправят със адвокат и смяна на ключалката

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Не ми се иска да наливам масло в огъня, знам колко ти е тежко, обаче си мисля, че такава връзка в този вид е пагубна за теб и много удобна за него. Отглеждаш си един търтей, който само се бие в гърдите, че е честен. Пфуу, какво става с тези мъже!! От тях даже не се очаква да се грижат за семейство, а просто да поемат своята част от разходите.

И кой е той, че да казва кой ще влиза в ТВОЕТО жилище и кой - не. Още повече - родителите ти.

Не знам какво повече да ти кажа - може и да се промени, но явно е много сигурен в теб и не прави никакви усилия. Така му е добре - ти го гледаш, плащаш сметките, грижиш се за къщата, за детето му, когато идва при вас, той казва с кого да се виждате и с кого не, ако нещо решиш да обсъдиш с желанието да промениш нещата - скандал. Ама разбира се, кой иска да променя такова статукво!

Мисля даже, че ще ти е мног трудно да се разделиш с него - няма да иска да си отиде. Ще си кара така колкото може.

Бъди по-твърда, казвай какво искаш и от какво имаш нужда, не чакай той да се досети, защото той НЯМА да се досети доброволно, свикнал е да не прави нищо и да мисли само за себе си.

И още нещо - тези, които най-много се бият в гърдите, че са точни и честни, обикновено въобще не са такива - не си ли забелязала?

Желая ти успех каквото и да решиш и не се страхувай от раздяла, помисли си какво заслужаваш и дали е това, което получаваш в момента. Просто помисли за себе си.

Чета те и виждам колко истина има в думите ти, сляпа ли съм била през цялото това време? Защо допуснах всичко това? Лошото е че той успя да ми насади огромно чувство на вина. Винаги когато стигнем до някакъв спор, той така извърта нещата и аз оставам реално много виновна, дори и да опитам да се защитя, той успява да ме обори с израза "няма немога има неискам". А когато се опитам това аз да му го кажа той миказва, че съм се опитвала да хитрувам и да се измъквам от положение и че не ми отивало да се правя на палячо. Когато нещата са наред, той е все с едни мъдри думи пред мен, ени гръмки фрази, като го слушам умаловажавам себе си, толкова велико звучи всичко. А когато нещата опрът до отговорности и финансии, все аз съм виновна, застото не съм искала, а не че не съм можела. Само съм хленчела.... . Поглеждам се отстрани и си мисля, че наистина само това правя, а съм безумно изморена.... Дано по-скоро изляза от омъгьосаният кръг!

Не го слушай какво ти приказва, а какво прави (или не прави в случая). Твоят човек ми напомня героят от онзи стар български филм "Опасен чар" с Тодор Колев. Сменяй бравата без предупреждение.

Мила,живях с този проблем 14г. и все още се сблъсквам с него.Това са една категория мъже дето мислят,4е могат да живеят за твоя сметка.Сигурно си като мен,4е не 4акаш той да направи нещо,защото нищо не прави и се нагърбваш с вси4ко сама.Ама и с дете няма да се промени.При мен ми говореше да не се женим,защото го е страх да се разделим,но това не му попре4и да се ожени след време за друга.А парите _ винаги от мен. И така до ден днешен.Промяна няма никаква. Вземи се в ръце и бягай дале4е от този твоя.Дете можеш да имаш и без брак.То брака не гарантира ама никък щастието в живота. Успех

Paise zemio,shop te gazi!!!!