несвързано

Вчера любовта на живота ми си отиде от нашия живот завинаги.

Простете, това не е (може би) тема за подобен жизнерадостен клуб, но мисля, че имам нужда да го кажа. На целия свят. И най-вече на вас макар и много рядко да пиша и най-вече да чета.

Простете! И Бог да прости.

Какво се е случило тъжно Наде?

Просто слънцето в очита на един човек угасва и не можеш да направиш нищо, за да върнеш живота. Не съм май много способна за смислен и разумен разговор, колкото и да е характерно това за мен обичайно.

Моите съболезнования. Не се притеснявай, че си го пуснала тука. Всеки си има любим човек и може би всеки би постъпил като тебе.

Смислен съвет и аз не мога да ти дам освен да бъдеш там и да си мъжко момиче!

Всеки би разбрал болката ти по свой начин, всеки е губил любим човек. Съжалявам, миличка!

каквото и да се е случило, приеми най-искрените ми съчувствия

и мир на душата му

Странното е как човек може съвсел съсредоточено да си работи в неделя в светлината на факта, че сме пред срока за финансовото приключване на 2003 г. за всички клиенти, да пише мейли-и на клиентите, да обяснява на колегите какво да свършат, да планира работата за дни и даже седмици напред по дни, по задачи, по хора и същевременно да не чувства абсолютно нищо. Вътре в теб е пустота. И може би точно това помага безсрайно много на концентрацията. Дори е малко цинично.

Niama nishto sinichno v opita da se savzeme chovek ,da prodaljava napred!Sachivstvam ti i te pregrashtam!

Не, това не е цинизъм. Това е нормална защитна реакция на човешкото съзнание.
Съжалявам мило Наде. Каквото и да кажа - ще бъде слабо за мъката ти.

Леле всяка трета буква ми е сбъркана. Май трябва да се стегна малко. Ще изкукам, вярвайте ми. (Не цитирам царя :)))) :(((( .)

В някои моменти сякаш не съм самата аз, сякаш трябва да поема дълбоко дъх, за да уверя самата себе си, че съм си същата, че съм жива, че ме има и че мога да продължа. Това последното си го знам, защото ако някой има воля, аз го гледам всеки ден в огледалото, но губиш вяра във всичко, което се случва, когато хората се оказват нещо различно от всичко, което е можело да се вмести в съзнанието ти, от всичко, което за теб е ценност, от всичко, което те води в живота ти. И в светлината на величайшата простота на света един прекрасен човек се стопява. И просто изчезва от живота ти. И не вожеш да повярвам, че всичко това изобщо е реалност, а не някоя смешна ситуация тип "сладко отмъщение".

Аз обичам този мъж с цялото си сърце. И несъществуването му не променя факта на любовта. Защо съществува чуството, когато няма вече кой да го сподели. Защо продължава да я има топлината вътре в нас, ако ги няма прегръдките, в които да се гушнем. Защо продължаваме да искаме да вдигнем телефона, ако няма кой да отговори. Защо искаме да занесем огромен букет, ако няма кой да затвори очи и с усмивка да вдъхне пролетното ухание на цветята. Защо чуваме вълнението на гласа и звънът на смеха, ако те са само спомен и вече никога няма да бъдат изречени. Защо се стремим към красотата, която едни ръце, едни очи и една душа създаваха, ако ще останат само миналите творби и нови няма да има. Защо чувстваме сладостта на целувките, ако устните вече са лед.

:...(Съжалявам! Днес е адски тъжен ден за мен. Приятелка ми каза, че е изгубила нероденото си дете, сега ти, мила Наде... Гледай напред! Живота си тече. Пази спомена за любимия ти човек ,невъзможно е да го забравиш, но не позволявай на тъгата да те завладее напълно!Страшно е!Съчувствам ти! :...(((((((

някои все пак оставаме. и заради възможността утре да отворим очи отново и да вдъхнем радостта, която пролетният вятър внася в стаите ни, си струва. всичко си струва. защото нас все още ни има. "още един хубав ден от нашия живот" - така казва майка ми. а можеше ние да сме си отишли и други да скърбят. защото знаем, че ни боли, именно защото сме в състояние да обичаме. и това е което ни прави хора. благодаря ви на всички.

Моите наи-искрени съболезнования! Съжалявам наистина...
Бог да прости!

You may not always be perfect,but you're always yourself!

Това, което изпитваш, не може да се опише с думи... Едва ли има друго по-тежко чувство на този свят. Един ден (в някаква форма) ще бъдем с тях, тези, които сме загубили.

Съжалявам и ти съчувствам...просто не зная какво да напиша, за да те утеша.
Бог да го прости...

Приеми и моите искрени съболезнования!!!
бъди силна и кураж!!!

Приеми моите искрени съболезнования.....Трудно е човек да пише нещо в такива моменти....Страшно съжалявам че ти се случва това....Казват ,че умираме по малко всеки път когато човек , който сме обичали си отиде........
Намери начин да изживееш мъката си, не го подтискай в себе си и никога не забравяй , човека и усещанията които ди е давал...Така той никога няма да умре...
И колкото и неумество да звучи в момента, винаги можеш да разчиташ на съвет тук в клуба и на някой, който ще сподели с теб мъката ти..

Надявам се там където е той сега да е светло и уютно...И не забравяй, че той винаги ще бъде с теб..Винаги...........

Съжалявам за това, което се е случило на теб и семейството ти! Такава мъка остава завинаги. Въпреки това искам да ти пожелая да имаш силен дух и смелост да продължиш напред и да не позволиш на мъката да завладее разума ти!

If you can fill the unforgiving minute with 60 seconds' worth of distance run...

Няма достатъчно силни и подходящи думи за такъв момент! Знам как се чувстваш, защото и аз съм минала през този ад...преживях това, през което ти минаваш в момента и знам...