Три дни

Ден първи. Четвъртък.

Обаждане. Бизнес-обаждане. Звъни ми доста близък приятел. С него се запознахме в чата. Търсеше си нещо за една вечер. Ама не се получи за една вечер, а за доста по-дълъг период. Май стана вече година и половина. Не се срещаме редовно. Да речем 1-2 пъти месечно. Това – за секса де. Иначе се виждаме по-често, но само по служебни въпроси. За какво говорех... а, да – за бизнес обаждането. Та, обсъдихме въпроса и междувременно споделих, че съм останал “Сам вкъщи” ?. През телефона “видях” как му светнаха очичките. “Амиии, тогава нека се видим у вас, а?” – казва той. Аз естествено съм навит. Харесва ми да правя секс с него. Има си всичко, което ми харесва. Е, не се бръсне винаги, ама пък и не обича да се целува, така че и това не ми пречи. Ех, щях да забравя – казва ми да си пазя спермата за него... иска я в устата си.
Уговаряме се за примерен час между 19 и 20 ч. и си казваме чао.

Ден втори. Петък.

Прибирам се по-рано от обикновено. Въвеждам някакъв ред в къщата, изкъпвам се, хапвам, влизам в мрежата за да затрия малко време...
Към 21 часа му звъня и му казвам здрасти. Чувам несвързано обяснение, от което не се разбира нищо, освен, че искал да ми се обади, за да ми каже, че тази вечер е зает. Но непременно утре вечер... да речем в 17 ч. Малко се ядосвам за провалената вечер, чета книга и си лягам. И си пазя спермата за него...

Ден трети. Събота.

Нямам настроение за работа, макар работа да имам. Утрепвам времето до 17 ч. С повече старание – до 19 ч. Когато вдигам пак телефона. “Да, след час и половина идвам! – ми казва. Уф, все пак ще дойде. Разбирам го – зает е. Ремонтира апартамент, ремонтира зала в която ще прави интернетклуб и още много други неща.
Я, вече е тук. И то не след час и половина (което при него го приемам като два – два часа и половина), ами дори по-рано. Сядаме на масата, използваме половин час в обсъждане на разни теми, той пие кафе, а аз джин. Питам го, с колко време разполага. “Между час и два часа”, отговаря. Ндааа... разтеглива, както виждате, е програмата му.
Добре, да започваме тогава. Разбираме се с малко думи и се местим в спалнята. Делово се събличаме. Първи ляга той. Е, инициативата ще е в мен. Поза – 69. Оооох, отличник. Аз съм заел по-неудобна поза – ъгълът нещо не е подходящ...
Ей, какво ти стана, та го извади от устата си?.. А, ще говориш... Пита ме: “Виж, дали мога да се обърна към теб... Навит ли си да направим тройка с приятелката ми?”. Тъп въпрос, според мен. Виждал съм я. Страхотна е. Лаконично обяснявам, че е чест за мен. Продължаваме... Хубаво е...
Искаш ли да те чукам, го питам. “Да” казва той, “... ама да знаеш, че след онзи път, когато го направих за първи път с теб, не съм го правил, та не знам дали ще стане, тоест дали ще влезе...”. И после изръсва нещо, което не схващам от какво е предизвикано или защо е казано (това си остава загадка и до сега): “Ама ще извиняваш, ама аз тази вечер няма да те чукам”. Не питам. Що ли пък да питам?!. Само казвам “ОК” и взимам гела... Ндааа, вече е вътре (предварителна обработка с 1-2-3 пръстчета). Той е по корем. Уффф, неудобна поза... Не влиза достатъчно. На него му харесва, ама аз се чувствам като във фитнес зала, правещ лицеви опори.
Я да сменим позата, предлагам. Лягай по гръб. Краката – на раменете ми. Ааааа, това е доста по-добре.... Ееее, стига де, не се мръщи толкова... Боли го... Аха... Сега е ОК... Какво пък има сега?... Той се измъква.
“Знаеш ли, хайде да й се обадим сега. Да я повикаме тук.”- казва. Ааа, за приятелката му става въпрос. “Ами добре!”. Той делово става, грабва мобилния, звъни, дава й адреса. След това се запътва към банята. На мен ми става още по-възбудено, но не заради секса, а заради необичайността на обстановката, предложението... заради “тръпката”. Внасям още малко порядък в апартамента, измивам се и аз и започваме да чакаме. Междувременно той обяснява: “Говорили сме с нея за тройка. Тя каза, че е навита. Но сам разбираш, че е едно да каже това, докато е възбудена, докато правим секс, а друго е... Не сме го правили досега... Планът е такъв: като дойде, ще поговорим малко, после аз ще я изведа от стаята и ще идем в спалнята, ще започнем и когато е готова ще те извикам”. Съгласявам се, къде да ходя... Ако той не знае, кой друг. Само питам, дали с презерватив. Оказва се, че дамата е на противозачатъчни. Още по-добре.
Дамата пристига. Досега сме се виждали само за по няколко минути. Еееех, красавица си е. Тяло! Сипвам по едно питие, но след 10 минути почти безсмислен разговор френдът става и я помъква със себе си. Към спалнята.
Паля цигара. Отпивам. Влизам в нета за да утрепя няколкото минути, които ме делят от...
Хммм, иска ми се и не ми се вярва, че ще стане... Струва ми се, че познавам жените по-добре от френда. Е, надявам се... И да не стане, пак ще ми е незабравимо преживяване. Няма ги вече 10 минути, това е добър знак, вероятно са почнали и ей сега ще ме извикат...
Ядец – идва френда – облечен и буреносен. Срамувала се. Дотолкова се срамувала, че дори не можела да ме гледа в очите...
Е, здраве да е... Емоцията си заслужаваше.
Затварям вратата на хола, те си тръгват, а френдът казва “Довиждане”. Тя не казва и толкова...

Честито!
Този пощръпулник в прозата ми хареса с откровението си!
Продължавай да пишеш!
Давай нещата си на Сам,той може да ги включи в разказите на "momcheto.com'
Ще бъде приятно на всички да ги прочетат там.
Пожелавам ти нови творчески успехи!
Момчета,моля Ви, не коментирайте разказа.Той е изчерпателен от към страна и на емоции, и заключения!

Благодаря за насърчението и предложението. Ще погледна "momcheto.com".

За коментарите обаче не съм съгласен. Точно заради тях съм го написал тук. Моля, коментирайте, дори и коментарите да не са положителни. Аз няма да се откажа да пиша, но може да науча нещо от вас.

То става малко като чат...
Ами за коментар,какво!Просто се е случило да ти хареса един пич!Това добре!Че се държи като "дървена талпа"-лошо!!! Научи го да се целува! Като не е станало с гаджето му, а си пада па тройките, да му направим един мераклийски ,готин "сандвич" ние с тебе!!!.
Иначе сериозен коментар също имам!
Ако и другите са сериозни ще ти го кажа...

< Ще бъде приятно на всички да ги прочетат там.
Чак пък..

< Момчета,моля Ви, не коментирайте разказа.
Форумите са за да се коментира в тях.

< Той е изчерпателен от към страна и на емоции, и заключения!
Техническите елементи са много повече от емоциите, ама както и да е. А какви заключения си направи ти примерно? Сподели, ще ми е интересно.


Leah LaBelle

< Ако и другите са сериозни ще ти го кажа...
Аз съм сериозен. Давай.


Leah LaBelle

Ами аз по принцип много обичам да коментирам, и всички във форума ще го потвърдят ама тук като че ли няма какво толкова да се коментира. Тоест... едно такова... никакво.


Leah LaBelle