Кундера

след кафка - нищо ново.

И Кундера така казва. [линк] - втори абзац Кундера.

------------------------
Слушай беззвучието...

"Смешни любови" - разкази, но не помня изаднието от коя година е мисля че това е първото негово нещо издавано тук
"Шегата",
"Непосилната самота на битието",
"Книга за смеха и забравата",
"Самоличност",
"Бавността"

всичките Трябва да се прочетат
(последната още несъм я чела)
мразя да препрочитам книги
ама какво да направя като съм
пристрастена към "Непосилната самота на битието",
"Книга за смеха и забравата",

ай приятно четене

Аве, как може да си пристрастена към "Непосилната самота на битието", като той е написал "Непосилната лекота на битието"?

------------------------
Слушай беззвучието...

ново=хубаво ??

В никакъв случай. "НЛБ" е най-добрата, макар че аз лично намирам повече за себе си в "КСЗ", "Любовите" е много добра, "Валс на раздяла" малко по-слаба. От "Шегата" съм със смесени впечатления. "Самоличност" не ми хареса особено. Между другото, ми е един от любимите автори-играчи, за когото продължавам да мисля - дали беше добра идея да започва да пише на френски. Героите му влизат от книга в книга, ситуациите се повтарят, харесвам книгата му за романа. Толкова.

Чела ли си "Безсмъртие"?
Аз също имам усещането, че нещо не ми харесва цялата тази работа със започването му да пише на френски. Нещо се загуби и се появи загатване за евнущина, характерна за съвременната френска литература.

------------------------
Слушай беззвучието...

в случая - да.
жалко.

Не съм я чела. Ами аз нямам такова усещане за съвременната френска литература, по-скоро има връзка с уменията му да пише на език, който не усеща (и то твърде късно), както и да се поставя в ситуации така малко за идеята, ама нейсе...

е, аз имам. без да съм чел абсолютно нищо от нея.

------------------------
Слушай беззвучието...

мерси. прочетох.
това нищо не променя.

напротив - променя, и то съществено. когато осъзнаваш себе си и къде точно си ситуиран ти самият (без да се подценяваш), това издава една несъмнена мъдрост и проницателност. способността да се погледнеш като обект на наблюдение от самия себе си. само наистина човекът-голяма-работа може да има тази способност. на другият край е примитивът. и между тях нормалните, обикновените хора...
Кундера е жив и неотвлечен. ясен и изчистен. като теб (не е комплимент. а сравнение с цел улеснение да ме разбереш)

------------------------
Слушай беззвучието...

Къде в интернет могат да се прочетат някои нагови произведения? Благодаря за отговорите.

осъзнаването къде си ситуиран без да се подценяваш става между първата и третата/четвъртата година на детето.
способността да се погледнеш като обект на наблюдение - между единадесетата и петнадесетата година на подрастващия.
жив нерядко значи злободневен.
неотвлечен нерядко значи тривиален.

след кафка - нищо ново.

осъзнаването къде си ситуиран без да се подценяваш става между първата и третата/четвъртата година на детето.
способността да се погледнеш като обект на наблюдение - между единадесетата и петнадесетата година на подрастващия. - глупости.
жив нерядко значи злободневен. - нали не ме убеждаваш, че "злободневен" е задължително положително качество?
неотвлечен нерядко значи тривиален. - абсолютно съгласен!
след кафка - нищо ново. - с още няколко такива имена и "новото" се изчерпва. "след еди-кой-си нищо ново" всъщност е нещо много нелепо.

------------------------
Слушай беззвучието...

нищо не те убеждавам.

Не съм казал такова нещо. Тва беше стилистичен похват. Не ме вини, че се вълнувам какво казваш (пак стилистичен похват).

------------------------
Слушай беззвучието...