Неволи....

Привет на всички!

Реших да споделя това което преживяхме вчера, за да ВИ предупредя и да ви кажа че лошите неща наистина стават за 1 секунда...
Всяка вечер прибирайки се в къщи излизаме дружно от колата, Косето обикаля около нея, аз изваждам дрехи и покупки от колата, а Петко отваря гаража да я прибира...вчера обаче... Косето е бил застанал така, че с пръстите си се е опитвал да отвори вратата на шофиора, а аз изваждах дрехите от задната седалка точно през задната врата от същата страна и ...Я ЗАТВОРИХ, не виждайки че детенцето ми си е поставило ръчичката точно между двете врати!!!!!! При което чух смразяващ негов писък/рев! Краката ми се подкосиха като видях че пръстчетата му стоят премазани между двете вече затворени врати ..отворих бързо и извадих ръчичката му..но той плачеше ли плачеше....уплаших се и мнезнаех на кой свят съм...бях наранила детенцето.... дясната му ръчичка стоеше с изправени пръсти.... тръгнахме към Пирогов - в колата той постепенно се успокои и видях че може да свива пръстите си... лекичко се подуха и това... после дойде и успокоението че не са счупени и изкълчени. Лекарят каза че детето се е уплашило повече, защото и аз самата съм била стресната!
Проверката за счупено - лекарят каза, че ако с крайника се извършват мускулни движения (свиване стискане) трвамата не е голяма. И за компресите - аз налагах с лед който се хлъзгаше, а поставн в кърпа беше доста неудобен - да знаете мокра кърпа поставена в фризера за 5 минути става като твърд лист хартиа, който може идеално да заеме формата на малка детска ръчичка - ДАНО НЕ ВИ СЕ НАЛАГА!

Толкова се изплаших и толкова виновна се чуствах! ДЕцата пипат на всякъде и за секунда става лошото - добре че при нас без трайни последствия, надявам се!

Пак ми се доплака като го пишех!...

O mila,,kakvo si pregivjla...moga da si predstavj....mojta hubostnica se zalj c vrjla voda na 1g i 8 meseca....izgivjla sum go, ,,,dobre che njam posledstvij i belezi i vsichko e zabraveno....

Dano se opravi burzo,,,,milichkoto...

Може би трябва да пия и аз незнам...
днес поне за 5ти път си представям наново и наново как стана всичко, как го чувах до мен и как и за миг не прецених че е пипал между двете врати....

А иначе той спа с изклучение на един рев за около 15 минути - явно съпреживяваше ситуацията....! :((((((
Дано нищо му няма .... в дългосрочен период!

Миличката. Нацелувай малкият пъпеш от мене по ръчичката. Той може би вече е забравил за това ( за разлика от тебе). А лошите неща стават най-бързо - това си е факт.
Успокой се меличка. Никой нарочно не би си наранил детето. Радвай се, че не си в UK,защото тук родител или който е да било , ставали дума за дете е "Виновен до доказване на противното".(обратно на нормалната презюмция)
Целувки

Ооох - вчера е бил лош ден за ръчичките! Навръх хбавата разходка в парка решавам аз да обърна дръжката на количката на Мартин и се зазяпах нещо, усетих че не може да щракне на мястото си и поглеждам надолу и виждам, че ръчичката на Марти е под дръжката и аз патката с патка натискам върху нея. Направо ми спря сърцето - а той милия чак като го взех се разплака - така пищя горкото, а на мен ми идваше да се наритам! Само като си помислих, че можеше да му я счупя -ААААААА!. Добре че нищо му няма-само синьо малко. Цял ден вчера ходих като попарена и се порицавах.

Колко ли такива още ни чакат

Ох, съчуствам ти добре че Марти е усмихнат на снимките от парка - и е голям фотомодел!

Настръхвам буквално като чета нещо подобно. Преживяла съм го и като си спомням ме побиват тръпки и ми причернява.
Точно се бях върнала от лекар в началото на бременността си. Бях прокървила и в болницата ми казаха че правя спонтанен аборт. Било въпрос навреме да протече силно - да седя в къщи и да чакам. Прибрах се ни жива, ни умряла. Половин час не смеех да ида до тоалетната да видя какво става, а имах чувството че кръвта ми изтича. Накрая събрах цялата си смелост и отидох. Нито чувах, нито виждах какво става около мен от страх и паника какво ще видя. В момента в който затворих вратата със цялата си тежест чух адски писък!
На Денис пръстчетата! Боже, не го пожелавам на никого. Може да си представиш в състоянието в което бях, как преживях случилото се. Изпаднах буквално в някакво умопомрачение и започанах да крещя. Детето се стресна още повече....Месеци по-късно мъжът ми сподел, че се бил наакал тогава Мислех че ще падне нокътчето, посиня цялото. Явно обаче корена не е бил засегнат, та израстна с времето.
За жалост се случват такива неща, ужасни са, не ги пожелавам на никоя майка. Чувството за вина е раздиращо. Още не съм си простила тази случка и всеки път като си я припомня и почва да ми призлява...И досега като влизам в тоалетната и си представям как точно съм прищипала пръстчето на детето и всеки път тичам до там за да съм сигурна че той не ме следва....
Опитай просто да не мислиш за това! Няма друг начин.

Направо ми се подкосиха краката като четох и като знам как болиииии на голям човек, а какво остава за малките пръстенца. Милата душица сигурно вече е забравила, добре е и ти да не го мислиш вече, че това наистина много натоварва. Ние още нямаме инциденти (моята кукла е на 10 седмици и все още където я остява там си стои), но само като си представя какви всевъзможни лоши неща могат да случат, а на мен май ми е доста богата фантазията, направо подлудявам. Знам, че и на нас няма да ни се размине да изживеем някой и друг шок, само се моля да не е много често и да няма последствия.
Целувки на малкият юнак.


Lea 08.01.2004

Милия Денис!
Аз пък вчера бях доста уморена след работа - просто тежък ден... и .... ох дано да не сме вече толкова разсеяни че ми се къса сърцето като си помисля каква болка е..... Плака ли много Денис - бързо ли го забрави???

Predstaviam si kakvo si izjiviala.Spomniam si sashtata slucha s men :biah na okolo 4 godini,po sashtia nachin moite prasti ostanaha zakleshteni,predpolagam ,che me e bolialo,plakah mnogo i dalgo.Eto vijdash li i az ne znam kolko e bolialo ,desata zabraviat.Sluchkata si ia spomniam ,zashtoto mopje bi biah po-goliama,na kolko e Koseto???Naseluvai malktoto detense ,sigurna sam ,che to znae ,che mama ne go e napravila narochno.

Плака в първият момент доста силно. Но колко дълго не мога да ти кажа, щото аз ревях заедно с него и почти толкова силно и ми се губи
След това мисля, че веднага го забрави, поне по нищо не показваше да е травмиран. Но този син нокът мен травмираше в продължение на поне два месеца
И вие ще се оправите, адски неприятно е, но просто се случва понякога....
Забрави го.

Едва изчетох темата до края .... настръхнах цялата. Слава богу, че сте се разминали от по-голямата беля. За пореден път се убеждавам, че трябва да сме адски внимателни когато около нас щъкат малките човечета, защото те се шмугват за минутка къде ли не и изучават всичко забранено с огромен интерес. Да цункаш малкото Косе по нослето и дано болежката отмине бързо. Душица малка...

Вики 04/10/03

Слава на Господа, че само с това сте се отървали...

Омеси нещо / питка или каквото обичате/ и си мисли колко благодариш ...

Всяка мама има по едно такова преживяване, рано или късно нещо става, дано само да няма последици.

Аз имам случка , от спомена за която дъхът ми да спира и сега : качваме се в тролея /той спрял на леко завойче на последната спирка/ и детенце плавно се хлъзва за секунда в посока под тролея, въпреки че, държи тати за ръчичка

- направо душата не си я помня... успяхме да го задържим - мъжът ми имаше мигновена реакция...
Развикахме се да не тръгва тролея...

Всичко е добре щом завършва добре...

Наистина е добре когато всичко свършва добре. Чудесно е че и Косето и Марти и Денис са се отървали благополучно само с уплахата.
На мен също ми се случва вече повече от един път да не видя ръката на Детелина в процепа на вратата или на вратата на шкафа когато затварям. Слава богу досега ни се разминава само с лекичко притискане и с уплахата, но какво ли ни чака още.
Тогава почвам да се занимавам със самокритика и се опитвам да съм по-внимател, но тези малки ръчички се напъхват където не трябва като стрели.

[линк]

Искам на всички да благодаря за куража и за милите думи и да докладвам:

Косето си спомниа все още - като влизаме в колата си сочи пръстите, но пък на пръсчетата им няма нищо - разминали сме се само с уплахата и с ОБИЦАТА на ухото - сега пък си казвам дано по-дълго време минава така чинно отстрани на колата и влиза внимателно!

Иначе времето беше чудесно този уикенд - по цял ден в парка!!!!!!!!!!!!