Как успявате

Моля ви, кажете ми как успявате да се задържате на повърхността и да гледате с положителен поглед на живота и на околните, когато сте убедени, че всичко покрай вас се събаря?

Кажете ми колко време и как можете да издържите, ако приходите ви са Х, а разходите 2Х? Когато близките ви изведнъж се окажат непознати? Когато правите всичко по силите си, за да бъдете обикновен, нормален човек, но светът наоколо става все по-враждебен? Когато съдбата ви погажда номер и вместо да ви даде отдих, ви кара отново да преобръщате всичко наопаки, отново да се борите, отново да изцеждате капки адреналин от умореното си тяло и мозък. Когато от нахлули нови чувства всъщност ставате безчувствени?

Кажете ми как сядате на масата, за да вечеряте и как после заспивате, когато предварително знаете, че утрешният ден няма да е с нищичко по-ведър и по-добър от изминалия? Как намирате сили да станете сутринта, да се приведете в обичаен вид и да тръгнете отново по път, който не води към никъде?

С други думи, питам ви и моля да ми разкажете за вашите резервни варианти. За спасителните варианти. За това откъде и как подхранвате силите си и желанието си за живеене. За вашите начини да запазите достойнство, спокойствие и доброта, когато средствата за това са крайно ограничени. Имате ли практически съвети към мен по въпросите, които ме измъчват?

Е, няма как да са практически съветите, поне аз не го виждам да стане виртуално. Бих предложил абстрактен дебат

На един приятел - който обаче вече отдавна живее в Дания - девизът му е: важното е да не ти пука ...

Agent of Change

Абстрактен дебат върху какво?
Върху фразата "Да не ти пука"?

Не знам как би възприел съчетанието от празен хладилник и непукизъм.
Не знам как би възприел гледката на единственото ти дете, което седи вкъщи без работа и плаче. И се обажда на всички глупави обяви за работа, а сметките за телефон после ще ги плащаш ти... И ходи с протритите си студентски дънки, защото отлагаш да похарчиш 150 лв. за костюм. И когато мъжът ти от отчаяние и безперспективност се топи пред очите ти. Когато единственият човек, който знаеш, че те обича - брат ти, ти се обажда от майната си да те пита "Как си?", а в отговор можеш единствено да се разплачеш...

Да не ти пука от какво? От кого? Как?
Имаш ли отговори?

Или просто така - абстрактно да не ти пука?

Най-важното нещо е здравето. А то се влошава не от самите финансови, битовистки, любовни, философски и пр. проблеми, а от пукането!
Карай да е весело!

Като чета ей-такива нещица:

"Тя потегли бавно през широко отворената врата, описа кръг над двора, постепенно набирайки скорост, и се скри в небето.

- Забравих да кажа стихчето за попътен вятър, но за щастие днес времето е тихо - каза *** на разочарования **. - Много е припряно и своенравно това момиче!

- Прилича донякъде на теб, когато те видях за пръв път преo портата на гробището в града "Х". Безкрайно обичам щерката, но тя не може да се мери по красота с теб, каквато беше тогава.

- Ти си спомняш първата ми среща? - възкликна ***.

- Мила жено, аз позабравям това-онова, все незначителни неща, разбира се. Разменям си лявата и дясната обувка и се губя в гората около къщата наистина, но не мога никога да забравя вечерта, когато ти се появи в лунната светлина като прекрасно видение, блъсна се в оградата и счупи метлата си.

- Точно това обстоятелство спокойно можеше да не си го спомняш. Тогава бях неразумна и разсеяна, тръгнала бях на Голямото сборище по пълнолуние и се поувлякох с бързината - намръщи се ***. - Така и не те попитах досега, какво правеше ти на това съвсем необичайно място за един недипломирал се маг, **? И не ме лъжи! Дори да си имал среща с друга вещица там, няма да се сърдя, все пак това беше преди ужасно много време.

- Говориш глупости, ***! Бях напълнил една торбичка с гробищна пръст, които смятах, че ще ми свършат работа за упражненията по примитивна магия в Академията. Когато дойде ти, точно се чудех накъде да тръгна - всички улици ми се виждаха съвсем еднакви, въртях се в кръг и все излизах при главния вход и криптата. Радвам се, че си ожули лактите, скъса роклята и остана без метла, защото така имах възможност да се придружа до града и да се запознаем. Освен това кой знае колко щях да обикалям, докато намеря жилището си, ако не беше ти, но това е дреболия. Тази нощ беше неописуема!

- И изобщо не съжалявах, че в тогавашния си неугледен вид не можах да отида на сборището - въздъхна ***. - Даже тихите гробища на околните села са ми далече сега, понякога ми липсват оживените градски центрове с големите мраморни паметници и семейни гробници, но и през ум не ми е минало да се разделя с теб заради празния светски живот. Съжалявам ужасно че се ядосвам за дреболии и те огорчавам, можеш ли да ми простиш?

- Няма нищо, аз също се държа егоистично и съм прекалено капризен - ** я прегърна.

- Как можах да мисля за разни глупави съдове! В краен случай и ние ще се храним от глинени паници като котките, важното е да сме заедно и да се разбираме."

Извинявам се за звездичките, ама цитатът е от книга, която участва в игра в дира, така че могат да ме дисквалифицират, защото пускам тук цитата.


Е, като прочета нещо такова, няма начин да не се усмихна. А усмихна ли се, няма начин всичко останало да не ми потръгне.

се докато си жив. Трудно е, безумно ... но си длъжен , макар и паднал да станеш и отново да продължиш. Здравето е нещо много важно, но е нужно и мъничко късмет, щото, ако си спомняш на Курск моряците бяха здрави, но нямаха късмет, в Мадрид хората бяха също здрави и щастливи, всеки по своя път, но нямаха късмет да продължат ...

Трябва ти много сила и приятели, защото всичко се преживява докато си жив. Дано успееш, но не се предавай, никога !

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

каква е тая игра на дира
хареса ми откъса

Рецепта няма.
Аз в такъв случай намирам начин за изпускане на парата и продължавам здраво напред.

Никакво огъване.

Бъдете добри!!!

Форум "Фентъзи", тема: 3 кръг на играта.

А защо мислиш, че успяваме??? Ние - другите, а ти - не??? Толкова за кратко сме тук и сега (тълкувай го както искаш), че е престъпление да се тровим един друг...
Когато ми е най-тежко,се сещам, че има далеч по-нерадостни съдби от моята и не се опитвам да се капсулирам в собствените си проблеми. На мен специално - това ми помага.

аз не зная какво да ти кажа. мисля, 4е само хора, които са го изпитвали, могат да те разберат.
какво да ти кажа - при мен продължи твърде дълго (според мен) - около 7 години, въпреки че не беше точно твоята ситуация...
единственото, което разбрах, е че хора, които съм считала за близки, се оказаха изведнъж в друга галактика
стискай зъби, бъди здрава, ти и семейството - това е най-важното
желая ви го
не се отказвай от надеждата


ALL RIGHTS reVERsed

Вчера вечер ШОуто на Станислав - хората в неравностойно положение! - Боже, какъв дух, каква здрава психика!

точно....
Мен понякога ме хвваща срам- здрава, права и - мрънкаща
А тези хора, те наистина са в неравностойно положение
А в другия смисъл - много по-високо от мен
Права си Спунки


ALL RIGHTS reVERsed

Разбира се, не върху тази фраза. Абстрактно - тъй като образът явно е събирателен и никой тук не би могъл да даде практически (конкретен) съвет, освен ако не познава лично конкретния, несъбирателен образ.

Единственото неабстрактно нещо, което мога да кажа, е - всички имаме трудности през март-април, тъй като се събират данъците + зимните сметки.

Най-"умното", за което се сещам, е - парите зависят от образованието (но образованието - от парите ...). Т.е. няма бързо решение, ако бързото е практично. Впрочем има - престъпността, но може да се окаже после много дълго.

Agent of Change

Знаеш защо се смея, нали?
Не мога да не отбележа онази снимка със сламкине. Доста е секси.

Тео

Торбице, за твойта болежка лек май няма ...
Хайде ще го кажа с повече думи, да не излезе, че говоря не това, което мисля.
Знаеш оная приказка за песимиста и оптимиста, нали ? Дето песимистът казал "е по-лошо от тва не може да стане", а оптимиста му отговорил "ооо, не ! може, може ...". Та мисълта ми е, че отношението ни към сичките апокалипсиси на живота около нас, си е заложено вътре в нас - в характера ни, начина ни на израстването, средата преди и сега, късмета ни ако щеш ... и куп други нещица, които обаче са вътре в нас - и най-трудно се променят. А на нашата възраст - още по-трудно, да не кажа невъзможно.
Та.
Кел файда, ако ти кажа моята формула - "гледай ведро на шибания живот и винаги знай, че след нощта настъпва ден" - като ти веднага с чиста съвест ще ми опонираш с - "е, да, ама след деня идва нощ" ... Ако не си вътрешно убедена, че МОЖЕШ да промениш нещо - никога няма да го направиш. И никакви формули няма да проработят.
Тук ми се ще да отворя скоба и да ти кажа, че на мен ми се струва (бали го откъде, ама некакси го чувствам), че при тебе май има и некакви външни причини - извън теб искам да кажа. Те са лесни - просто ги елиминираш и точка. Избистряш си приоритетите, така да се каже - ти ли си по-важна или нещо друго е по-важно от тебе и тогава ще ти светне и как да постъпиш. Ако не е така обаче и ти по принцип си винаги с черни очила - няма лек, мисля аз.
Така винаги ще виждаш чашата наполовина празна.
За такава болежка лек няма, Торбице ...

<... ако човек е без спирачки, задължително набляга на клаксона ...>

Така е. Опитвам. Пак ще стана, но вече ще е с повече болка в ставите и по-бавно. Окуражаващо е да съзнаваш, че все пак живееш откъм правилната страна на тревата...
Благодаря ти. Приемам думите ти като приятелски.

Ти си млада, ще преглътнеш седемте си години на очакване. Тепърва ще ти предстои да сглобяваш това, което остава след теб - дали ще е подреденост, или хаос...
Аз май нямам време, а не ми се иска да оставя хаос. Фантазията ми е изхабена, няма откъде да я подхранвам, а оттам и надеждата. И съм уморена. Много... От падания, ставания и пак...
Благодаря ти. Беше приятелско.

и отрова няма.
Благодаря ти, LeoS. Приятелю.

Особено много ми хареса това - за отровата.
Вече знам, че (пак) ще станеш ...

<... ако човек е без спирачки, задължително набляга на клаксона ...>