Имам питане

С риск да ми се нахвърлите и оплюете - все пак ще си задам въпроса. Мислех да питам още преди няколко дена, но като гледам какви сте ги завихрили, просто се страхувам, че ей сега ще ми заобяснява някой как е най-добре да си застрелям безпородния котьо, защото няма родословие и спечелени титли. Все пак той си е моят котьо и аз си го обичам такъв, какъвто е - мил, дебеличък и гальовен... Както и да е!

Разгонихме се! На 8 месечна възраст станахме "мъже" така да се каже Пикаем на воля, маркираме дори дрехите на мама (демек моите дрехи ) и нощем усърдно ревем, така щото и съседите да разберат и да няма съмнения, че вече можем с гордост да се наречем МЪЖ! Въпросът ми е това състояние временно ли е или от тук нататък цял живот ще си реве и маркира (естествено ако не му намерим дама). Извинетеза глупавото питане, но ми е за първи път и не знам какво да очаквам. Вече почти две седмици продължава положението. Има ли шанс да спре или да търсим алтернативни методи? Благодаря ви предварително! Извинявам се за може би глупавия си въпрос, но нямам никакво време да се ровя в нета за повече информация и се престраших да питам тук.

Желая ви много пухкава радост и да са ви живи и здрави котаците, независимо от наличието или не на "сертификати за качество"!

Чакай, защо смяташ, че някой ще те оплюва заради това, че не е породисто котето ти??!? Вярно е, че аз не съм от най-редовните обитатели на този клуб, но съм убедена, че той е за хора, които обичат и/или имат котка, независимо дали тя е породиста или не. Все пак е клуб Котки, а не Породисти котки. Ако питаш мене, всяка котка е прекрасна - особено нашата си котка. Моята котка например също е тип "улична превъзходна", макар че съвсем наскоро докторката й ми съобщи, че всъщност се водела за "европейска тигрова" и минавала за породиста - всъщност на мене изобщо не ми пука за това. Тя си е просто една невероятна, мъничка топчица любов, както обичам да я наричам. Всъщност аз не вярвам, че хората, които се вманиачават на тема расовост истински обичат котките - по-скоро себе си обичат твърде много и гледат на котето като на аксесоар, който да подчетае тяхната собствена изключителност… Но това е една друга тема…

На въпроса ти не мога да отговоря, защото моята котка е женска и нямам никакъв опит с мъжки котараци. Бих те посъветвала да се обърнеш към ветеринар - като ти препоръчвам да го избереш внимателно и той да си остане нещо като "джи-пи" на котарака ти - моята също си има такъв "личен лекар", който се грижи за нея от години.

Ако моята котка беше разгонена, щях да ти предложа направо да ги срещнем с твоя красавец, но на нея току-що разгонването й мина. Знам, че при женските е много важно поне веднъж да станат майки, понеже иначе има голям риск да развият разни злокачествени заболявания. Не знам как е при мъжките обаче - дано да ти отговори някой стопанин на "мъжкар" и да сподели опит. Най-добре обаче попитай избраният от вас ветеринар. Много е вероятно да те посъветват да го кастрираш - същият съвет получих и аз за моята красавица, но на този етап не мога да събера сили да взема подобно решение….голям етичен проблем имам с това…

Много обич и пухкава радост ти пожелавам и аз - на тебе и твоето съкровище. И много красива и възторжено-любовна пролет.

Ами ние си имаме наш си котешки "Джи Пи"... Всъщност до сега съм го търсила само за ваксинация, но човекът ми изглеждаше, че разбира от работата си и обича животните. До сега всичко, което ми е казал и посъветвал, се е оказало напълно вярно и най-доброто решение. Но аз просто искам някой горд коткопритежател да сподели личен опит... Благодаря ти за милите думи!

Кажи моля те, колко време продължава горе-долу при женските разгонването че и аз съм в момента така вече седмица....

Здравей,
първо да те успокоя, че тук сме се събрали предимно хора, които не ги интересуват особено породите на котетата им. Напоследък се навъдиха разни индивиди, които развалиха прекрасната обстановка в клуба, но и това ще е до време. Така че не се притеснявай да задаваш каквито въпроси те вълнуват за твоя сладур, а ние ще помагаме доколкото можем. Най-важно е, че ти си обичаш твоя котьо, а не дали е персиец, сиамец или меин кун. Аз лично предпочитам т. нар. улични котки и едва ли някога бих си купила породиста котка само за да я разнасям по изложби и да я разплождам вкъщи. Така че не си мисли, че си нежелана тук.
Сега по въпроса ти - аз също имах мъжки котарак, който като се разгони се наложи да кастрирам. Опитах се да свикна с непрекъснатото маркиране, но просто след 3-4 месеца се уморих. Той не ме тормозеше с мяукане, но пък по пишкане равен нямаше. Лошото е, че мъжките котараци са винаги разгонени и когато и да видят женска (стига тя да ги допусне) са готови да създават поколение. Така, че маркирането си е почти целогодишно. Ако не си още готова да го кастрираш има специални спрейове, които като напръскваш отблъскват с миризмата си котето да не ходи да пишка повече на това място. Но ако твоя сладур сега е много разгонен мисля, че това едва ли ще ти помогне много. Иначе самото кастриране не е толкова сложно при котараците. За около час минава операцията и след това може да си го приберете. После ще е малко замаян, но за няколко часа (ако няма усложнения) би трябвало да се изправи на крака. При моя маркирането след кастрацията напълно спря, може би 1-2 пъти след това да се е опитвал да маркира, но това не е болка за умиране. Моя котарак стана и малко по - спокоен след кастрацията, но противно на всички приказки, че щял да надебелее и остана същата кльоща.

Моят съвет е да се попиташ най - добре ветеринар и да му обясниш ситуацията. Той най - добре ще ти посъветва.

Ами това е надявам се да съм помогнала и пак да ни пишеш.

Ами мисля, че е различно при всяка котка - всяка си има характер, индивидуалност, специфични навици - както е и при хората. Моята котка я държи около седмица - а сега, последния път продължи точно 5 дни. Важно е да уточня обаче, че тези 5 дни ги прекара в компанията на един разкошен мъжки котарак, повикан специално за целта. Тези сгляди досега винаги са протичали драматично - в смисъл, че на нея хем й се иска, хем не й стиска, хехе. И хем й се чука та две не види, хем не го пуска да припари на по-малко от метър - съска му, ежи се, замахва да го удря… Така и не се стигна до бой, но явно нещата, които му е наговорила на котешки, са наистина ужасни, защото той така и не събра смелост да бъде по-настоятелен…

Та мисълта ми беше, че ако го нямаше котарака, можеше и повече да се проточи вероятно. Наистина е различно - някои котки ги държи повече, други - по-малко. Някои се разгонват почти всеки месец, други - 2-3 пъти годишно… Аз досега й слагах инжекции против разгонване, които я държат по няколко месеца.

Ако котката ти е млада обаче - и ако си готова поне веднъж да я заплодиш - те съветвам да го направиш колкото може по-рано. Защото с годините те някак си свикват с хората и сякаш спират да разпознават другите котки като себеподобни. Поне за моята котка имам усещането, че се мисли за човек - и като се разгони, се опитва да съблазнява хората, а на котарака не му обръща грам внимание. Него го приема единствено като агресор и натрапник.

Той не се е разгонил, просто е влязъл в полова зрялост, или както каза мъж. Трябва да изчакаш да я завърши напълно без да правиш каквото и да е за подтискане на това му състояние. За татко е още малък, и за кастрирване ще трябва да изчакаш напълно да завърши половото си развитие. Да не говорим за медикаменти временно подтискащи тези ситуации, и по-особено хапчетата - опасни са... и сериозно могат да му навредят. А междувременно не е зле да се замислиш за бъдещето му. Дали да го кастрираш или оставиш... Дали ще имаш възможност да гледаш или намериш дом на поколението му (никой не обича наличието на бездомни котки...) Доста статии има по въпроса. За положителните, отрицателните страни на всички евентуални алтернативи. Всички ветеринари биха могли да ти разяснят това също. Не е зле да се посъветваш. Аз лично съм за кастрацията, ако е наложаща и приложена в подходящото време.

Цивилизациите x и y се търсят една друга...

Проблемът е, че сте довели Котан при Мъркана. За да се получи нещо (или полов акт), котаракът е необходимо да е на своя територия, за да има смелостта да си направи успешно работата. Иначе... има вероятност, след като Маца го отблъсне, той изобщо повече да не събере кураж, и да не се осмели да и налети.
Не съм го изпитвала това, обаче на доста места съм го чела. Специално моята котана си имаше мъж, който редовно и водиха, но се познаваха пък от малки. А и той беше толкова добър котарак, че повече бдеше над малките, отколкото самата тя. Но... етнолозите съветват да се прави онова по-горе, за по-голяма сигурност.

Цивилизациите x и y се търсят една друга...

Да, права си. Аз мисля ясно казах по-горе, че търся споделен личен опит от хората тук (за каквото сме се събрали всъщност), защото за първи път гледам коте, което наскоро достигна полова зрялост... Или поне така ми се струва. Бъдещето му ще реша аз в комплект с доктора - той още от самото начало ме предупреди за няколко възможни варианта, които да обсъдим, когато му дойде времето. На мен ми е интересно просто как се е случило при другите, какво са избрали и т.н. Ами вълнувам се и се чувствам несигурна поради незнанието си. Но във всеки случай решението си няма да взема просто защото така някой ми е написал по интернет... Исках просто да споделите и мисля, че стана ясно. В момента най-много ме вълнува дали състоянието, в което е изпаднал, е трайно или временно (като при женските)... а също и дали не страда по някакъв начин...

Да, и аз съм го чувала това, но в случая нямаше как тя да отиде при него - по технически причини.

Опитвала съм веднъж и нея да я водя, но провалът беше още по-тотален. На втория ден още стопанката на котарака ми се обади и изплака "Елате да си приберете котката...това не е котка, а звяр..." Като пристигнах, Мелани (моята котка) се беше покатерила в кухнята на най-високия рафт и оттам се бранеше като опълченец - само дето не мяташе камъни по всеки, дръзнал да доближи...

Искам да кажа, че е доста серт мойта госпожица, хехе.

Аз предпочитам чистопородните котки, но обичам всички останали котани така че изказвам безпристрастно мнение. Трябва много добре да прецениш дали си в състояние да изтърпиш разгонен котарак и ако не, да вземеш своевременни мерки. Кастрацията е доказано най-добрия и хуманен метод, но извършена в напреднала възраст крие риск котаракът да не се промени напълно. При женски котки които няма да се използват за разплод, кастрацията е задължителна. Забрави за медикаменти препядстващи разгонването!
Успех каквото и да решиш

Какво се разбира под "напреднала възраст"? Ние вкъщи все още имаме сериозни колебания по темата с кастрацията, дори вече почти сме я отхвърлили като възможност (от доста време не сме я и споменавали). Той не ни притеснява с маркиране, но вече от няколко месеца изглежда много нещастен на моменти. Така че проблема е по-скоро в това как се чувства той, дали не се измъчва, жал ни е за него като го гледаме така, но все не можем да вземем решение. Иначе е много жизнен и красив котарак, с характер и собствено мнение по всички въпроси. И тук се намесват всички слухове, че след кастрацията котараците се укротявали, ставали апатични и мързеливи и т.н. Хем искаме да се чувства добре, хем - да си остане същото диваче...

Моят писан е ужасно тъжен, просто ми се къса сърцето като го гледам... Мяуче и тъпче едно одеяло до изнемога, въобразявайки си, че то е котката, от която има нужда... От друга страна е прекалено умен, за да може да бъде заблуден по такъв начин и когато се покажа от вратата и го погледна докато си тъпче там, започва да мяуче с един такъв оплаквателен тон, сякаш ми казва "абе ти няма ли да ми помогнеш и да ме избавиш най-накрая от това мъчение?!" Това и смятам да направя, не мога повече да го гледам как страда, как се сгушва на кълбо и гледа тъжно в една точка, загубил желание и сили дори и за сън...
Надявам се да успеем да уговорим кастрацията за колкото се може по-скорошен ден...
И накрая всички да си отдъхнем,
спокойни.



Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...

Дано всичко да мине добре, от все сърце ви го желая - и на теб, и на твоя писан :)
Надявам се след това да споделиш опита си, за да можем и ние най-накрая да вземем някакво решение...

Ние сме женски, но имаме подобен проблем. Почти постоянно сме разгонени. След последното разгонване преди 2 седмици маца се омърлуши, постепенно престана да яде. Сутринта я водих на доктор, довечера ще ходим на ехограф. Не знам защо, но си мисля, че има някакви гинекологични проблеми. А е раждала 3 пъти, и забременява направо от въздуха. Вече съм решила, че ще я кастрирам, въпреки че дълго време не исках. Така само се мъчи. Каква точно ще бъде операцията, ще се реши след ехографа. Дано наистина да няма сериозни проблеми...

Нашето бебе е вече на годинка и половина. Аз затова питах има ли някаква "пределна" възраст и коя е оптималната такава за успешна операция...

Hi,
Тука гледам, че в последно време са се завихрили някакви страсти, които малко развалят атмосферата в клуба, но предполагам, че скоро ще отшумят.....
Не знам кому са нужни всичките тези хули, сплетни и интриги
А сега за "котараците". Моят е на 2г. без 2м. Кастирахме го когато беше на около 7м.,така че не споделям мнението, че трябва да е завършило половото съзряване-ветеринарът, който го оперира също. Всечко мина бързо и благополучно. В началото и аз се притеснявах, но всичко беше О.К.
Нашият котарак никога не е маркирал и сега, когато дойдат гости у дома с почуда отбелязват:"Ама то у вас изобщо не мирише на котка!!!"- не знам какво имат превид А по повод на това, че след операцията котараците ставали дебели и апатични-не знам.......... При нас това не подейства изобщо. Саймън си е същият"щурчо"- атлетичен, игрив и закачлив
Апропо, "нашето бебе" е почти същият риж сладурчо

Предполагам имаш предвид, че ако кастрацията е извършена преди началото или края на половото узряване, се намалява рискът от раковите заболявания на млечните желези. Но това е при женските котки! При мъжките е съвсем различно. Не само за улеснение на ветеринарят, извършващ тази операция се прави по-късно (те си знаят в коя възраст им е най-лесно). Проблемът е, че ако се направи преди да завърши това развитие, котето ще бъде относително предразположено към заболяванията FUS (koteshki urinaren sindrom), тъй като уретрата на недоразвития пенис е с много малък диаметър, а това е причина за лесното й запушване.

аз този красавец и преди съм го виждала на снимка някъде из този клуб, просто нямаше как да не го запомня, много е красив, да ви е жив и здрав!

честно казано, чудя се как сте изтърпявали толкова време разгонванията му,
както ти казах, моя мърчо доста се е омърлушил, особено тази сутрин...направо си помислих, че е тежко болен и умира, изкара ми акъла - лежи един такъв, като препариран, забил празен поглед в нищото... :(

не знам нищо за оптималната възраст,
но една лекарка ми каза, че най-подходящата възраст
за кастрация е в периода 7-9-ти месец,
което обаче не значи, че по-късно е невъзможно
да се направи.

записах час на Мъри за петък,
тогава ще питам още за възрастта
и всичко останало.
Дано всичко мине спокойно и както си трябва,
пък после ще споделя опит,
за да ви помогна.

Стискайте палци,
отсега ми треперят мартинките...



Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...