Играта- кръг 3

Хабер си нямам кого обявяваме за победител ама то няма и значение :)
Ето ви и нещо за мислене (нещо лесничко като за следобед):

Беше ясно, че обект 31/439 има необичайни размери, тъй като засичането му с радар бе безпрецедентен случай при подобни разстояния. От силата на отразения сигнал компютрите пресметнаха, че неговият диаметър е най-малко четиридесет километра. Такъв гигант не бе откриван през последните сто години: колкото до направения пропуск, той изглеждаше невероятен.

След като изчислиха орбитата му, загадката бе разкрита само за да я замени друга, още по-голяма. Този обект, за разлика от останалите астероиди, не се движеше по нормална елипса, в която може да бъде засечен през няколко години със съвършенна точност. Той бе самотен странник между звездите, преминаващ за първи път през Слънчевата система: движеше се толкова бързо, че гравитационното поле на Слънцето не би могло да го задържи никога. Щеше да профучи покрай Юпитер, Марс, Земята, Венера и Меркурий, да увеличи скоростта си от това разминаване с планетите и да завие покрай Слънцето, втурнал се отново към неизвестността.


Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Лари Нивън, "Протектор"?

TANSTAAFL

"Среща с Рама"?

Пътят е бодлив и тесен.

Същото. Само давай и автора :))

Давай следващия цитат :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

За да мога да взима точен цитат от него. Продължавай ти :)

Пътят е бодлив и тесен.

и си харесваш нещо...

ПОвечето неща ги има онлайн :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Работното време изтече, което значи че имам много работа.
seeYa

Пътят е бодлив и тесен.

Понеже последния познал е несериозен.... :)

Но искаше и приключения. Този стремеж я бе придружавал през целия й живот, от първия прочетен комикс, от първите документални филми за космоса, първите черно-бели, плоски, приключенски филми и първите цветни уестърни, които видя. Поривът да направи нещо рисковано и героично никога не бе я напускал. Той я отблъсна от кариерата на певица, така силно желана от майка й и от ролята на домакиня, която всички се надяваха да й наложат. Тя искаше да щурмува базите на космически пирати, стреляйки с лазера, да се промъква през джунглата с отред свирепи бунтовници, извършващи нощен набег върху вражеската крепост, да търси Светия Граал или да разруши опасна за Земята звезда. Като по-възрастна успя да си измисли и други причини за да се постарае винаги да бъде най-добрата - в колежа, в школата или в тренировъчния лагер. И стана най-добрата, така че когато дойде нейният шанс, нямаше начин да изберат някой друг за опасната мисия. Зад всичките успехи се криеше непреодолимото й желание да пътува, да изследва непознати места и да върши неща, които никой друг не е вършил. Именно този стремеж я постави в командирското кресло на ***.

И сега си получи своето приключение. Плуваше в лодка, малка и несигурна като мидена черупка по течението на непозната река, сред най-гигантските съоръжения видени някога от човешко око, а мъжът в когото бе влюбена умираше.

Земята на Източен Хиперион бе леко хълмиста, с обширни равнини, по които тук-там се срещаха самотни обрулени от ветровете дървета. Приличаше на африканска савана. *** се стесни, течението стана по-стремително, а водата поради някаква мистериозна причина - по-студена.


Вие сте :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Извинявам се, това не е ли биографията на командир Чироко от "Титан" на Джон Варли? Първата част на трилогията.
И понеже разбирам, че е игра, приемете го за отговор, пък ако не е верен - здраве.

Давай следващия цитат :)

Мдам - точно "Титан" на Варли

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Ами ето, малко ФЕНТЪЗИ в унисон с клуба:

"Залезът прегоря и пълната луна поръси гората със зеленикаво призрачно сребро. Човекът на име *** неуморно вървеше през гората – от хълм на хълм, без пътища и пътеки, с широка, отмерена крачка. Напредваше без да се крие зад дърветата и да подминава крадешком осветените поляни, без да привежда глава, като по стар навик стъпваше нечуто с босите си нозе. Преметнал бе през рамо овързаните си с връв ботуши. На другото му рамо се крепеше, леко впивайки нокти, пухкаво черно зверче с големи уши. Когато господарят му прескачаше повалени от бурите дървета или се гмурваше под провиснал клон, мъничето разперваше криле, за да запази равновесие. То беше прилеп, а едното му крило бе разкъсано, почти разполовено.
*** помнеше местността, познаваше я почти като собствената си длан. Знаеше, че ще достигне целта преди да превали полунощ. В ръката му се поклащаше проблясващо под лунния лъч копие. Късо копие със здрава дръжка и широк, добре наточен остър накрайник и кръстачка за лов на едър дивеч.

Спря се само на два пъти. Веднъж - при голямата изсъхнала трепетлика, застанала там, дето се кръстосваха отдавна обраслите горски пътеки. *** извади от калъфа големия боен нож, поряза пръста си и нарисува с кръв върху дънера с обелена кора свещения Знак на Огъня – колело с три спици, извити по посока на слънчевия път. Кръвта изглеждаше черна на студената мъртвешка светлина. *** притисна чело и длани към дървото и постоя известно време така. Размърда беззвучно устни, изреждайки нечии имена. После свали раницата, остави копието на земята и премести върху гладката му дръжка сакатото зверче, като преди това внимателно откачи от ризата си впитите остри нокти. Ала мъничето не желаеше да се разделя с господаря си: подскочи, чевръсто се закатери нагоре по дрехите му и пак се настани на старото място, впивайки зъби в дебелата ленена тъкан – за да попречи отново да го свалят. *** му хвърли кос поглед и мълчаливо се покатери на дървото.
Хвана се още за първия клон, увисна на него и се залюля, докато не го прекърши. После се приземи с ловкостта на звяр върху меката горска трева. Приклекна на едно коляно и начупи клона, като нехаеше дали някой ще чуе пращенето. Отново извади ножа и започна да дялка подпалки. Спря, когато направи цяло снопче.
После една по една потопи борините в бликащата от пръста кръв и ги прибра в кесията на пояса си. Изправи се, стори низък поклон на дървото и продължи пътя си.

Втория път се спря на високия стръмен хълм, откъдето се показа селото. Веднага видя къщата със схлупения покрив и не можа да откъсне поглед от нея. До дървената фигурка насред покрива, предпазваща домочадието от болести и беди, светеше отворът на димника. Преди много, много време, от раждането та до дванайсетата си година, в тази къщурка бе живяло едно момче от рода на Сивия пес. До онази дванайсета пролет от неговия живот, когато мъжете от рода щяха да го отведат в дома за изпитания, за да нарекат и него мъж, а след края на обредите да му дадат ново име. Наместо прякора, с който го знаеха от сукалче, щеше да се сдобие с истинско име, което никога не биваше да разбере чужд човек. Име, което ще знаят само най-близките. И жена му, дойде ли време за женитба. А преди да отведат момчето в гората, подготвяха голяма гощавка: и за роднините, и за съседите, а може би дори за чуждоземците, които се бяха заселили зад завоя на реката..."

Успех:)

Малък жокер: това е началото на книгата.
И още един цитат от същия роман.

"Слънцето наближаваше пладне. *** седеше на брега на малкия речен залив, обгърнал с ръце коленете си, и за нищо не мислеше.
Вчера бе смятал да умре по собствена воля. Независимо от настъпилия обрат, човек винаги си плаща за подобни решения, дори да са били моментен порив. А за *** това бе целта, към която бе вървял единайсет години. Заради която бе живял. Заради която безброй пъти бе оцелявал. Никога не се беше питал какво може да има там после. След това?... Защо? За кого и за какво? Просто нямаше никакво “след това”.
Вчера бе свършил животът. А после...
*** седеше неподвижно и гледаше напред като в някаква стена, а главата му беше празна като гроб, в който са забравили да положат мъртвеца.

Магьосникът лежеше наблизо, с огряно от слънцето щастливо лице на слепец – чисто измит, положен върху скъсаното покривало и отново увит в него. Прилепчо, който никога не се доверяваше на чужди, най-спокойно се бе настанил на корема му и нямаше никакво намерение да се дърпа, докато внимателните пръсти опипваха разкъсаното му крило. "

Предлагам ви още един цитат, този път от друго ФЕНТЪЗИ. Предлагам също така, този въпрос да се смята за паралелен и равнопоставен въпрос. А именно:

правилният отговор само на единия (без значение кой) от двата въпроса да дава право на участника да продължи играта.


“Само един маг реши да се обвърже с предпазлива догадка.
- Не е много вероятно, Уважаеми. Бихме ли могли да разберем защо този аспект на Призоваването е предизвикал интереса ви?
- Просто така! А сега се махайте от очите ми! - каза *** и след като те се разотидоха, измърмори едва чуто едно благопожелание.

В общи линии то се свеждаше до надеждите му дразнещият сърбеж, вероятните му дребни причинители и главният сигурен причинител – вещицата – да се съберат накуп и да се пръждосат вдън земя.

Макар *** да не го очакваше, последствията от думите му бяха незабавни и осезаеми. За пръждосването вдън земя бяха нужни сложни церемонии и древни заклинания, не бе достатъчна една проста ругатня, изръмжана в момент на яд. Първата част от желанието му обаче беше тутакси изпълнена, тъй като Изкривяващият времеви мехур бе в процес на спадане и следователно, особено чувствителен. Освен това около Кристалния дворец имаше голямо количество миниатюрни завихряния на пространството, поради струпването на всевъзможни магически сили, с които се боравеше ежедневно.

Някои скучаещи и неизползвани отдавна феномени, които дремеха или правеха нещо подобно наоколо, в граничните области, видяха шанс да вложат кипящата си безполезна не-енергия и се заловиха да претворят думите на ***. Самият той не подозираше нищо, но усети веднага, че не го сърби, затова реши по-често да дава гласно и от все сърце израз на своите чувства. Веднага изпълни намерението си, като спомена с патос и задушевно нещо свързано с Върховния маг и приумиците му. Това желание бе свръх не-възможностите на силите от усукания и преплетен континуум и ги притесни, а те му го върнаха, като фокусираха не-изживяванията си върху първоизточника им.

*** получи ужасно главоболие и прекара остатъка от нормалния следобед в затъмнена спалня, най-прозаично сложил мокра кърпа на челото си. Дребният причинител на бившия му сърбеж пък бе пренесен на новото си местоназначение, а феномените задрямаха отново, доволни от разнообразеното си не-съществуване.”

Успех:)

"Градът на илюзиите" - Урсула Ле Гуин.
Нали?????????
И Едно ОК ще свърши работа

кирилица из нот дет

Не.

Ето още един цитат от същата книга, имам предвид втората книга, разбира се. И понеже е втори жокер, си позволявам да сменя всички имена със звездички. Ах, да, почти 100% сигурно е, че книгата е излизала само на български език.

"Тя потегли бавно през широко отворената врата, описа кръг над двора, постепенно набирайки скорост, и се скри в небето.

- Забравих да кажа стихчето за попътен вятър, но за щастие днес времето е тихо - каза *** на разочарования **. - Много е припряно и своенравно това момиче!

- Прилича донякъде на теб, когато те видях за пръв път преo портата на гробището в града "Х". Безкрайно обичам щерката, но тя не може да се мери по красота с теб, каквато беше тогава.

- Ти си спомняш първата ми среща? - възкликна ***.

- Мила жено, аз позабравям това-онова, все незначителни неща, разбира се. Разменям си лявата и дясната обувка и се губя в гората около къщата наистина, но не мога никога да забравя вечерта, когато ти се появи в лунната светлина като прекрасно видение, блъсна се в оградата и счупи метлата си.

- Точно това обстоятелство спокойно можеше да не си го спомняш. Тогава бях неразумна и разсеяна, тръгнала бях на Голямото сборище по пълнолуние и се поувлякох с бързината - намръщи се ***. - Така и не те попитах досега, какво правеше ти на това съвсем необичайно място за един недипломирал се маг, **? И не ме лъжи! Дори да си имал среща с друга вещица там, няма да се сърдя, все пак това беше преди ужасно много време.

- Говориш глупости, ***! Бях напълнил една торбичка с гробищна пръст, които смятах, че ще ми свършат работа за упражненията по примитивна магия в Академията. Когато дойде ти, точно се чудех накъде да тръгна - всички улици ми се виждаха съвсем еднакви, въртях се в кръг и все излизах при главния вход и криптата. Радвам се, че си ожули лактите, скъса роклята и остана без метла, защото така имах възможност да се придружа до града и да се запознаем. Освен това кой знае колко щях да обикалям, докато намеря жилището си, ако не беше ти, но това е дреболия. Тази нощ беше неописуема!

- И изобщо не съжалявах, че в тогавашния си неугледен вид не можах да отида на сборището - въздъхна ***. - Даже тихите гробища на околните села са ми далече сега, понякога ми липсват оживените градски центрове с големите мраморни паметници и семейни гробници, но и през ум не ми е минало да се разделя с теб заради празния светски живот. Съжалявам ужасно че се ядосвам за дреболии и те огорчавам, можеш ли да ми простиш?

- Няма нищо, аз също се държа егоистично и съм прекалено капризен - ** я прегърна.

- Как можах да мисля за разни глупави съдове! В краен случай и ние ще се храним от глинени паници като котките, важното е да сме заедно и да се разбираме."

"Вълкодав", автор Мария Семьонова.
Това има ли го вече преведено на български или е задачка-закачка на питащия?

Сутрин винаги оглеждам с недоверие бутербаничката на реалността.

Има го вече преведено.
Вие задавате следващия въпрос. Пък алтернативния ФЕНТЪЗИ въпрос, за българското фентъзи, нека си остане за печелене на точки.
Успех:)

Ако пък не искате да използвате правото си, тогава нека алтернативният въпрос да е за желаещите да продължат играта. Ще имам грижата да надниквам чат-пат, за да кажа дали са познали.
Много ще ме улесните, ако се включите само за да кажете, дали ще участвате
Ако има възражения алтернативният въпрос да остане, приемам ги. За мен играта ще приключи. Защото днес имам доста ангажименти.
Благодаря.
И успех

всички участници да ме уведомат какво ще решаат, защото макар и да съм почти нон-стоп съм в интернет, понеже това е свързано с работата ми, все пак надничането тук си е едно разсейване, така че:
Изключително ще съм ви благодарна да решите нещо и да го напишете тук - имам предвид за втория въпрос, за издаденото преди известно време българско фентъзи.
Приятен ден на всички.

Съжалявам, че не отоговорих веднага. Използвайте свободно отсъствието ми от мрежата за задаване на други въпроси.

Сутрин винаги оглеждам с недоверие бутербаничката на реалността.

Благодаря за отговора. Намирам вашата формулировка за по-коректна по отношение на участниците в играта, така че моля да ме извините за "плагиатстването", но и аз се оттеглям с думите:
Използвайте свободно отсъствието /и присъствието/ ми по отношение на ставащото в мрежата за задаване на други въпроси.