Дали има разлика?

Кое според вас е по-страшно - духовната или физическата изневяра. Дали въобще има разлика между двете. Може би духовната изневяра дори е по-страшна, защото физическата принизява и приземява нещата. Възможно ли е да се счита за изневяра срещите с човек, с който не искаш и не правиш секс, но същевременно споделяте свят, който е само ваш, който ти дава много повече от "официалната" ти връзка?

Ще се радвам да чуя мнението ви.

духовната. изневяра е да предадеш доверитето, любовта, емоционалната връзка.

Възможно ли е да се счита за изневяра срещите с човек, с който не искаш и не правиш секс, но същевременно споделяте свят, който е само ваш, който ти дава много повече от "официалната" ти връзка?

Да, ако този свят е по-важен от официалната връзка. ако духът ти живее в този свят и се чувства по-комфортно там. ако заблуждаваш официалната връзка, че духът ти принадлежи другаде. да, тогава е изневяра.

чалнал съм се, не ми вярвайте

Човек е свободен именно в съзнанието си. И там той може да бъде такъв какъвто си иска. Да броди където си иска...с който си иска...Да си верен в мислите си на някого не е никак лесно, дори мисля невъзможно, но по-важното е да осъзнаеш кое ти е важно и да не престъпиш към изневярата. Иначе в такъв случай в затвора трябва да влизат и хората, на които им е писнало и са си помислили за миг "Тоя ще го убия!!!". В края на краищата те не са убили никого, нали? Само са си го помислили...за миг. Поне според мен разлика има и тя е голяма.

“Когато пръстът сочи Рая, идиотът гледа пръста, а не Рая”

За доверието съм съгласна. Но любовта, емоциите и страстта в една дългогодишна връзка постепенно се изпаряват. Остава единствено приятелството и то само при положение, че е съществувало и преди това. Но едно е ясно - няма идеални хора и малко или много има неща, които ти липсват в даден човек. Възможно е да има всичко като добро отношение, разбирателство и секс, но да ти липсва точно духовната част на преживяването. И тогава човек започва да търси. И когато намери някой, с който да преживее някаква духовна хармония, човек започва да се чувства виновен спрямо постоянния си партньор. От друга страна тази духовна връзка трябва задължително да се пази от знанието на партньора, защото и той самия ще се почувства предаден.

Да,... прав си - наистина е изневяра! Но трябва ли да се ограничават тогава точно тези духовни контакти? При положение, че не си спрял да даваш уважение, любов и нежност на партньора си?

Да, но при положение че тази друга връзка те отнема от партньора ти, взима от съзнанието и мислите ти, тогава как ще го разтълкуваш? Как ще реагираш ти самата, ако разбереш например, че твоето сериозно гадже или съпруг има такава връзка с друга жена? Важното е да се поставим и от другата страна на барикадата.
Тук трябва да отбележа, че говоря за връзка, в която темата любов помежду не се засяга, поне не в смисъла на изневярата. Тоест разговорите са на съвсем друго ниво.

за какво ниво иде реч?

“Когато пръстът сочи Рая, идиотът гледа пръста, а не Рая”

“Когато пръстът сочи Рая, идиотът гледа пръста, а не Рая”

ЗА РАЯ, ако можеш да си го представиш :)

При положение, че не си спрял да даваш уважение, любов и нежност на партньора си?

ако не спираш да даваш тези неща, нито ги намаляваш поради новото изживане (духовно или физическо), според мен е всичко е ОК. Въпроса е да съумееш да го направиш. . Тогава няма да е изневяра, или поне аз не бих го нарекъл така...

чалнал съм се, не ми вярвайте

разбира се, че човек е свободен в съзнанието си? нима намираш нещо в думите ми, което да те кара да мислиш противното? ужас!

под духовна изневяра разбирам да отнемеш частичка от тази част от съзнанието си, която даваш на партньора и да я дадеш на друг. т.е. да го ощетиш в името на друг.

чалнал съм се, не ми вярвайте

Ако не спреш.
Иначе...както каза ...никой не е идеален.
Успех в начинанието..

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Мдаммм... Мога. Много добре при това. И наистина смятам, че има много голяма разлика между това да мислиш за нещо и да действаш. Ако гаджето пък ревнува вътрешния ти мир...това вече е отделен въпрос. Още по-интересно е пък защо не си с човекът, с който откривате Рая, а с някой, който не ти е събрат по душа? /или не съм разбрала същината на нещата?/

spored moite razbiraniq i nravi, duhovnata takava e po seriozna. az ne schitam tqloto za vyzvishen instrument i ako dushata i syznanieto ti e glavnoto sredstvo da tvorish vryzka, to namesata sys tqloto nqma znachenie. no tova e spored men. loshoto e che mnogo hora svyrzvat fizicheskata namesa sys duhovnata takava. to ne e i losho ami prosto razlichno.

много е сложно да се обясни защо не съм с единя, а с другия. За съжаление живеем в свят, където физическата част от света играе много голяма роля и духовното остава на заден план. И точно тук говорим за промяната на човека в положителна или отрицателна посока. Понякога можеш да разбираш смисъла на съществуването, но в следващия момент да си толкова затиснат от материалния свят, че да забравиш за съществуването на друго. Идеята ми е че един човек в един момент е един, а след години става друг. Това важи както за мен, така и за постоянния ми партньор. И точно тогава идва трудното - КАК да устоиш на тази промяна и КАКВО да направиш, за да не разваляш взаимоотоншения, които са градени в продължение на много време.

Но пък същевременно си човек, с душа, който има нужда от духовна храна. И въпроса е грешно ли е да търсиш удовлетворение на тази нужда с друг човек?

:-) Разбирам. И мисля, поне аз, че няма нищо грешно в това да си задоволиш духовния глад, така да се каже. Да си имаш едно малко, тихо, спокойно оазисче сред бурния живот. А за другото...каквото сабя покаже! Успех!