вечертта

Вечертта ме посрещна на вратата. Жадна за целувките ми ме последва в стаята. Играеше си с погледите и усмивките като ги изпращаше неуморно към мен. Дали ги получавах? Те полепваха по тялото ми, разкъсваха го, и от напрежението нямах въздух.
Харесвам я, когато се маскира като дете, такава загадъчна и неуморна, плачеща и молеща, безмълвна. В мълчанието и се крият повечето отговори на моите въпроси- не ги задавам, защото я нараняват отговорите.

ако това са целувки, ще ги сложа където им е мястото

А къде им е мястото???

"Не бях те виждал дълго време. Ето
ти мина днес в посърналата улица.
Над тебе в здрача светеше небето,
а моя тих и скръбен вик не чу ли ти?

Очите ти са сини като някога,
очите ти във мене са се вглеждали
и криновете в здрача се навеждали
и слушали ни в парка да приказваме.

...

С кого ще се разхождам вече привечер!
Различен съм от повечето хора.
За стихове кому ли бих говорил?
Къде ще спра, когато ми е сиво?

Когато ми е скръбно и студено?
Ще се опитам да живея сам.
Но радостта, че слънцето над мен е
ще стигне ли да стопли младостта ми?

Любов и кашлица не се скриват

от външната страна на буркана :))

syjalqwam, ako naistina si tolkowa depresiran. Kakto edno priqtelche kazwa - nqma nisto po losho ot depresiqta - wse po losho stawa.

Hora - prolet idwa - zabawlqwajte se i nikoga ne se symosyvalqwajte!!!

Aз мила, никога не се самосъжалявам публично, а сам и на тъмно. Просто пуснах тук едно готино стихотворенийце, това е

Любов и кашлица не се скриват

Виж, това за въпросите и отговорите съм напълно съгласна. Предпочитам да си задавам въпросите тук и да търся отговорите пак тук, а в реала да поглъщам само погледа - той е достатъчен за отговор.