Утринно...

Добро утро!

Какво е животът ми, какво е в мене, какво е извън мене?

Животът е в нас. Каквото имаме в нас, това е и отвън, ако въобще има такова нещо - отвън, отвътре...

Дали живеем в пълнота, живеем "на части", ако изобщо мога да си обясня това, което усещам...Когато и имам само един център, в който мисъл и чувство са насочени към Цялото/Бога/Единното начало, с любов към Него, за мене Той е навсякъде, виждам Го във всичко. Тогава, когато съм тъжна, страдам, като Го повикам, Той ме чува. Но истинската любов е не да Го викам като ми е трудно, а да е в мислите и сърцето ми винаги. Да съм благодарна за радостта, за вдъхновението, за всичко, което изпитвам. Когато ми "говори" Той, недоволството ми, скръбта, страданието изчезват, превръщат се в радост. Когато не губя тази връзка с Любовта, осъзнавам, че всичко, което ми се случва е за добро, защото съм дошла на Земята, за да използвам това, което е вложено в мене, да го развивам, да обичам това, което правя, да вярвам, че то е най-доброто за мене в момента и да следвам пътя си спокойна. Всяка дарба е придобита с работа. Нищо не е получено даром, затова не може да ни бъде само лесно. Отношението ни към всичко е важно за нашето растене, а за мене то е да расте светлината и топлината в мене, да чувствам, че се разширявам /но съм готова и да мога да се смалявам, смирявам/, да съм съзнателна за всичко, което става с мене и около мене...

Просто беше нещо, което ми се прииска да споделя...при вас как е?

При мен е различно. Аз излязох от етапа на консуматорството и вече мисля, че съм дошла и с мисия към хората на тая земя, не само себе си да развивам и да раста.

И разширяването при мен е свързано със смаляването, не се редуват, а са едни и същи. Колкото повече се разширявам, толкова повече се смалявам и смирявам...отдавна писах за Алиса в страната на чудесата-всичко в тънките светове ми се струва такова, за да стигнеш някъде, единственото, което не трябва да правиш, е да вървиш директно към него.
Примерно-
колкото повече пускаш корени надълбоко, толкова повече можеш да летиш нависоко
колкото по-нависоко, толкова по-навътре
колкото по се разширяваш, толкова по-малък ставаш.
Не преставам да се учудвам...

Здравей Изгревче,

само да ти се обадя, затъжих се....

При мен е по-прозаично, нещо предпролетно и безпричинно радостно

Е, вече ти беше време да излезеш и ти от този етап, де...важното е да не те води страхът от Божия гняв, а да е от любов...

Точно така пише и по свещените книгите - колкото по-дълбоки са ни корените, толкова по-богата ни е короната, по-добри плодове дава дървото.

За сегашните времена съм видяла така...


Преди да дойде есента
голяма жега преминава,
зърното зрее, сламата гори
и само ценното остава.
Не може кухото да удържи,
подпалва се, на пепел става,
а зърно здраво – кехлибар
готово е да се засява.

Недей се затъжва, все сме си заедно...

Ти на това проза ли му викаш??? Да съм ти в прозата...

Знам бе-няма да пропусна да кажа, ЧЕ АЗ ОТдАВНА ГО ГОВОРЯ ТОВА.
Че не всички и че сламата ще изгори без остатък и т.н. Ама това не ми пречи да пищя, гледяйки пожара.
защото немалко от зърното е приело качествата на сламата и ако се не освести-покрай сухото ще иде и суровото.

Виж какво се казва в Плалом 91

1 Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, Но до тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите
9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.

Амин.
А сега го преведи на езика на двете ученички.

Ако някой беше им казвал такива работи на двете ученички, и не само на тях, вероятно нямаше да се стигне до тук...за много днешни деца няма нищо свято, защото не е имало кой да им го покаже, с личния си пример...лъжата и лицемерието бавно и постепенно водят до краждата и убийството...започва се от прекършени фиданки, стъпкани цветя, убити животни...стига се и до човека...такъв е хода на проявеното насилие над другите...от нетърпимостта и озлоблението от завист до незачитане правото на другия да съществува, не е никак далеч...

Радвам се за Светлината в душата ти Изгревке.
Аз усещам нещата по подобен начин също

И аз се радвам...

Е добре де, ама ако някой им беше казвал, че всички истини са равнозначни, че всичко е правилно и бог ни обича такива, каквито сме, независимо какви сме?
Нали оттам тръгна оная ми тема.
Нали приемаш всичко, тогава защо говориш за лъжата и лицемерието, кражбата и убийството? Нали нямаше добро и зло?

За това говоря....а иначе-Нека мисли конят. Той има по-голяма глава.

Колкото е вредно втренчването единствено в проблема, толкова е и вредно неговото загърбване. Един се втренчва, друг загърбва и се насочва само към светли и духовни неща.
И двете са крайности.
Един с това втренчване бива погълнат от него, друг с игнорирането си като щраус с глава в пясъка-сигурно нефт търси.
Проблемът трябва да се конфронтира-тоест да се чувстваш удобно в присъствието ме, за да може да се наблюдава, осъзнава и решава...ако бог можеше всичко сам, ние що сме му...

Ама аз, ама ти...ама аз, ама ти...
В тоя омагьосан кръг дето го засука,
повече не ми се върти...

Не става въпрос за мен и теб, а за бъдещето и отговорността пред него. Нищо че бъдеще няма.
Както и добро и зло.

Две борчета делят пари. На мене, на тебе, На мене, на тебе, На мене, на тебе, на мене, на мене, на мене, на мене....другият се обажда: А на тебе?

Ти кво бре, искаш да се скараме ли, ммммм? Кой ти дава право да определяш дали правя нещо или не, коя си ти?

Ти лично какво си направила за възпитанието на българчетата, а?
Чакам реален отчет...и не ми минавай пак с общи приказки за грижовност, дай ми пример!!!

Шъ та загърбя аз тебе, да видиш тогава...

http:/irc.techno-link.com/chernobyl_rides

Аз възпитавам възпитателите, бе.
Откога се моря с теб и ефект-йок. И още - тц.
Така да се каже висше учебно заведение се явявам-самосиндикално. Кой е възпитан-го пускам сред вълците да носи светлината на просвещението.
Ма разни като теб им харесват яслите и хич не щат при вълците...ауууууууууууууу

Година под знака на планетата Венера
"ДНЕВНИК" 16:24 ч.





В 09 часа и 01 минути местно време (коригирано към географското разположение на София) на 20 март 2004 г. настъпва новата астрономическа и астрологическа година. 2004 г. ще постави кардинални въпроси пред световната общественост. Това не е уникална възможност. За последните четиринадесет години светът нееднократно е бил изправян пред подобна задача. За разлика от преди 2004 г. ще ни предостави и арсенал от разумни програми и средства за своевременното им разрешаване - още в рамките на календарната година.


Светът е редно да бъдат много внимателни в своите действия по глобалните теми на настоящето през месеците април и май и през октомври. Специално между 9 и 16 и отново между 25 и 30 октомври светът ще преживее всеобща криза! Разумността и спокойните, дипломатични решения биха ни спасили от нови военни кризи.


2004 г. е преломна, ключова година, готова да предотврати спада на производството и развитието на световната икономика. В това отношение са най-важни месеците януари и юни. По икономическите показатели на ноември 2004 г. могат да се правят реални заключения за тенденциите по отношение на българската икономика, както и за статуса на стопанското оживление в света.


Освен като ключова за икономиката на света 2004 г. ще се представи с варианти за мирно уреждане на статута на Ирак и за откриването на равновесните точки при един дипломатически изход от кризата в Близкия изток. В това отношение ще е важен преди всичко юни.


През 2004 г. напред ще излязат онези проблеми на обществото, които са предизвикани от ускорената технизация. Пълното лунно затъмнение от 4 май 2004 г. ще разшири до невиждани граници интересът на обществото към екологията и бунтовете на антиглобалистите.


От другата страна ще застанат все по-големите вложения в научни разработки и в пропаганда на модела за икономичен и природосъобразен живот.В това отношение, наред с предстоящите 2009 и 2018 върху 2004 г. попада важен съдбоносен жребий!


Астролозите предупреждават, че тя може да се окаже трудна, дори опасна за онези, които не знаят или не пожелаят разумно да ограничат разходите си и да сложат юзда на желанията и страстта към развлечения и покупки.


Пред българите показателите за 2004 г. поставят изискването в мислите си за своето бъдеще да излязат от тесногръдието на личната изгода. В предпочитания им трябва да се съзира воля да подкрепят перспективите, които засягат по-широки обществени кръгове и са в полза на съседите, на квартала, на града и страната им. Както всяка година, така и за 2004 могат да бъдат посочени по-спокойни периоди и времена на трудности и тревоги. Дните, благоприятни за старт на важните дейности, както и подходящи за ключови стъпки в различните сфери от всекидневието ни, са: 21 март, 17 април, 8 май, 2 юни, 14 август, 15 септември, 14 октомври, 13 ноември и 12 декември.


Критичните дни през 2004 г. са: 15 април, 3 юни, 16 юли, 3 септември, 11 ноември, 11 и 30 декември.