мяу
16 отговора
534 прегледа
в отговор на Rogger Dojh
#2
Re: мяу
и ние така, обичаме котки, фенове сме на котки...
Но не защото са с незнам си с какво родословие и порода ., ами просто защото са красиви, изящни, мили, сладки, добрички, диви, спокойни, забавни, умни, интелигентни и още хиляди неща!
Мяу
When you wake up and don't see the Sun, you are dead or you are the Sun!
Колко е малък светахаха, нема лъжа :))
КУРКАПАН ЗА КОТКИ
Тази сутрин Маша се събуди още в 4:30 и след като помижа малко се смъкна от леглото с насвиняло тупване и отиде да пие вода. В стаята се разнесе жадното й лочене.
X се размърда на леглото, смутен от звуците. В четири и половина сутринта той не обичаше да го будят. Още по-малко котки. Колкото и да обичаше самите котки, навикът им да стават много рано сутрин го дразнеше.
- Грррммммрммм. - разнесе се недоволният му глас изпод одеалото, когато Маша реши да се засили от единия край на спалнята и с няколко разтърсващи скока да я премине по диагонал, предизвиквайки ужасен стрес в упоеното от съня X-ово съзнание. - Твойта мъйкъ. - добави гласът после. - Легай да спиш.
Маша каза Мяу.
Х отви главата си и разфокусираният му поглед обиколи стаята.
- Кфо си се разцфъртяла па ся. - рече вече по-разбираемо Х. - Погледни колко е часа!
- Мямяу!
- Мяхуй. - отвърна й Х. - Оуффф.
В това време сънят надделя и Х отново се уви под завивките, тъй като навън беше зима, а вилата се отопляваше предимно от котките, които бяха най-горещите неща наоколо. Имаше и три електрически печки в стаята, но те не се брояха, тъй като всички съседи също бяха пуснали по 4-5 печки и напрежението в мрежата беше паднало сигурно наполовина.
Маша недоволо скочи на дръжката на вратата и докато се държеше с предните лапи, започна да рита ядно сас задните. Когато вратата не беше заключена този номер минаваше.
Сега вратата беше заключена. Затова Маша се пусна, направи две кръгчета в стаята и после опита пак.
Номерът все пак мина. Х, кисел като лимон, се показа наполовина от юргана, протегна неориентирано ръка и накрая успя да нацели ключа. Отключи на котката и я пусна да се маха. След това заключи отново.
След около 5 минути Маша се опита да отвори вратат отвън. Х стоически продължи да лежи неподвижно.
- Мауууу! - извика отвън Маша, засили се и се стовари със страшна сила върху бравата. Явно това й доставяше удоволствие.
- Shhhhit. - каза Х и накрая пусна котката вътре. Тя доволно се изклатушка - вирнала опашка - напреко под спалнята, излезе от другата страна и се качи на перваза на прозореца.
- Мяу.
- Ооооооооооооооооооооо - отговори отчаян Х. Часът беше 5. Спеше му се. В 7 трябваше да става, за да изрови колата от снега. Искаше да спи. Толкова много ли искаше, по дяволите!!!
Маша събори нещо на земята. То изтропа и се удари в една от печките, която от своя страна дрънна игриво.
- Ще построя някой ден куркапан за котки. - каза Х и седна в леглото.
Това беше сутринта на 7-ми януари 2002 година.
dojh.hit.bg
Тази сутрин Маша се събуди още в 4:30 и след като помижа малко се смъкна от леглото с насвиняло тупване и отиде да пие вода. В стаята се разнесе жадното й лочене.
X се размърда на леглото, смутен от звуците. В четири и половина сутринта той не обичаше да го будят. Още по-малко котки. Колкото и да обичаше самите котки, навикът им да стават много рано сутрин го дразнеше.
- Грррммммрммм. - разнесе се недоволният му глас изпод одеалото, когато Маша реши да се засили от единия край на спалнята и с няколко разтърсващи скока да я премине по диагонал, предизвиквайки ужасен стрес в упоеното от съня X-ово съзнание. - Твойта мъйкъ. - добави гласът после. - Легай да спиш.
Маша каза Мяу.
Х отви главата си и разфокусираният му поглед обиколи стаята.
- Кфо си се разцфъртяла па ся. - рече вече по-разбираемо Х. - Погледни колко е часа!
- Мямяу!
- Мяхуй. - отвърна й Х. - Оуффф.
В това време сънят надделя и Х отново се уви под завивките, тъй като навън беше зима, а вилата се отопляваше предимно от котките, които бяха най-горещите неща наоколо. Имаше и три електрически печки в стаята, но те не се брояха, тъй като всички съседи също бяха пуснали по 4-5 печки и напрежението в мрежата беше паднало сигурно наполовина.
Маша недоволо скочи на дръжката на вратата и докато се държеше с предните лапи, започна да рита ядно сас задните. Когато вратата не беше заключена този номер минаваше.
Сега вратата беше заключена. Затова Маша се пусна, направи две кръгчета в стаята и после опита пак.
Номерът все пак мина. Х, кисел като лимон, се показа наполовина от юргана, протегна неориентирано ръка и накрая успя да нацели ключа. Отключи на котката и я пусна да се маха. След това заключи отново.
След около 5 минути Маша се опита да отвори вратат отвън. Х стоически продължи да лежи неподвижно.
- Мауууу! - извика отвън Маша, засили се и се стовари със страшна сила върху бравата. Явно това й доставяше удоволствие.
- Shhhhit. - каза Х и накрая пусна котката вътре. Тя доволно се изклатушка - вирнала опашка - напреко под спалнята, излезе от другата страна и се качи на перваза на прозореца.
- Мяу.
- Ооооооооооооооооооооо - отговори отчаян Х. Часът беше 5. Спеше му се. В 7 трябваше да става, за да изрови колата от снега. Искаше да спи. Толкова много ли искаше, по дяволите!!!
Маша събори нещо на земята. То изтропа и се удари в една от печките, която от своя страна дрънна игриво.
- Ще построя някой ден куркапан за котки. - каза Х и седна в леглото.
Това беше сутринта на 7-ми януари 2002 година.
dojh.hit.bg
в отговор на Rogger Dojh
#8
поръчвам си добавка!
хехе знаеш че съм ти фенка
ще ми се да добавя и един дребен детайл, много характерен за наша Миша
като й отвориш втория път (когато е вън и иска да влезе вътре), тя постоява няколко секунди, сякаш се колебае дали наистина чак пък толкова иска да влезе... и накрая с бавна походка тип "айде от мен да мине щом толкова настояваш" все пак влиза.
ще се изкефя много, ако го вмъкнеш в разказа :)
разказ по желание - много ли искам?
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
ще ми се да добавя и един дребен детайл, много характерен за наша Миша
като й отвориш втория път (когато е вън и иска да влезе вътре), тя постоява няколко секунди, сякаш се колебае дали наистина чак пък толкова иска да влезе... и накрая с бавна походка тип "айде от мен да мине щом толкова настояваш" все пак влиза.
ще се изкефя много, ако го вмъкнеш в разказа :)
разказ по желание - много ли искам?
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
here it goes
КУРКАПАН ЗА КОТКИ
Тази сутрин Маша се събуди още в 4:30 и след като помижа малко се смъкна от леглото с насвиняло тупване и отиде да пие вода. В стаята се разнесе жадното й лочене.
X се размърда на леглото, смутен от звуците. В четири и половина сутринта той не обичаше да го будят. Още по-малко котки. Колкото и да обичаше самите котки, навикът им да стават много рано сутрин го дразнеше.
- Грррммммрммм. - разнесе се недоволният му глас изпод одеалото, когато Маша реши да се засили от единия край на спалнята и с няколко разтърсващи скока да я премине по диагонал, предизвиквайки ужасен стрес в упоеното от съня X-ово съзнание. - Твойта мъйкъ. - добави гласът после. - Легай да спиш.
Маша каза Мяу.
Х отви главата си и разфокусираният му поглед обиколи стаята.
- Кфо си се разцфъртяла па ся. - рече вече по-разбираемо Х. - Погледни колко е часа!
- Мямяу!
- Мяхуй. - отвърна й Х. - Оуффф.
В това време сънят надделя и Х отново се уви под завивките, тъй като навън беше зима, а вилата се отопляваше предимно от котките, които бяха най-горещите неща наоколо. Имаше и три електрически печки в стаята, но те не се брояха, тъй като всички съседи също бяха пуснали по 4-5 печки и напрежението в мрежата беше паднало сигурно наполовина.
Маша недоволо скочи на дръжката на вратата и докато се държеше с предните лапи, започна да рита ядно сас задните. Когато вратата не беше заключена този номер минаваше.
Сега вратата беше заключена. Затова Маша се пусна, направи две кръгчета в стаята и после опита пак.
Номерът все пак мина. Х, кисел като лимон, се показа наполовина от юргана, протегна неориентирано ръка и накрая успя да нацели ключа. Отключи на котката и я пусна да се маха. След това заключи отново.
След около 5 минути Маша се опита да отвори вратат отвън. Х стоически продължи да лежи неподвижно.
- Мауууу! - извика отвън Маша, засили се и се стовари със страшна сила върху бравата. Явно това й доставяше удоволствие.
- Shhhhit. - каза Х, полежа по гръб малко и накрая тново отвори вратата. Котката поседя няколко секунди, оглеждайки се разсеяно на прага, след което, очевидно доказала своето превъзходство, влезе, изклатушка се доволно вирнала опашка напреко под спалнята, излезе от другата страна и се качи на перваза на прозореца.
- Мяу.
- Ооооооооооооооооооооо - отговори отчаян Х. Часът беше 5. Спеше му се. В 7 трябваше да става, за да изрови колата от снега. Искаше да спи. Толкова много ли искаше, по дяволите!!!
Маша събори нещо на земята. То изтропа и се удари в една от печките, която от своя страна дрънна игриво.
- Ще построя някой ден куркапан за котки. - каза Х и седна в леглото.
Това беше сутринта на 7-ми януари 2002 година.
dojh.hit.bg
Тази сутрин Маша се събуди още в 4:30 и след като помижа малко се смъкна от леглото с насвиняло тупване и отиде да пие вода. В стаята се разнесе жадното й лочене.
X се размърда на леглото, смутен от звуците. В четири и половина сутринта той не обичаше да го будят. Още по-малко котки. Колкото и да обичаше самите котки, навикът им да стават много рано сутрин го дразнеше.
- Грррммммрммм. - разнесе се недоволният му глас изпод одеалото, когато Маша реши да се засили от единия край на спалнята и с няколко разтърсващи скока да я премине по диагонал, предизвиквайки ужасен стрес в упоеното от съня X-ово съзнание. - Твойта мъйкъ. - добави гласът после. - Легай да спиш.
Маша каза Мяу.
Х отви главата си и разфокусираният му поглед обиколи стаята.
- Кфо си се разцфъртяла па ся. - рече вече по-разбираемо Х. - Погледни колко е часа!
- Мямяу!
- Мяхуй. - отвърна й Х. - Оуффф.
В това време сънят надделя и Х отново се уви под завивките, тъй като навън беше зима, а вилата се отопляваше предимно от котките, които бяха най-горещите неща наоколо. Имаше и три електрически печки в стаята, но те не се брояха, тъй като всички съседи също бяха пуснали по 4-5 печки и напрежението в мрежата беше паднало сигурно наполовина.
Маша недоволо скочи на дръжката на вратата и докато се държеше с предните лапи, започна да рита ядно сас задните. Когато вратата не беше заключена този номер минаваше.
Сега вратата беше заключена. Затова Маша се пусна, направи две кръгчета в стаята и после опита пак.
Номерът все пак мина. Х, кисел като лимон, се показа наполовина от юргана, протегна неориентирано ръка и накрая успя да нацели ключа. Отключи на котката и я пусна да се маха. След това заключи отново.
След около 5 минути Маша се опита да отвори вратат отвън. Х стоически продължи да лежи неподвижно.
- Мауууу! - извика отвън Маша, засили се и се стовари със страшна сила върху бравата. Явно това й доставяше удоволствие.
- Shhhhit. - каза Х, полежа по гръб малко и накрая тново отвори вратата. Котката поседя няколко секунди, оглеждайки се разсеяно на прага, след което, очевидно доказала своето превъзходство, влезе, изклатушка се доволно вирнала опашка напреко под спалнята, излезе от другата страна и се качи на перваза на прозореца.
- Мяу.
- Ооооооооооооооооооооо - отговори отчаян Х. Часът беше 5. Спеше му се. В 7 трябваше да става, за да изрови колата от снега. Искаше да спи. Толкова много ли искаше, по дяволите!!!
Маша събори нещо на земята. То изтропа и се удари в една от печките, която от своя страна дрънна игриво.
- Ще построя някой ден куркапан за котки. - каза Х и седна в леглото.
Това беше сутринта на 7-ми януари 2002 година.
dojh.hit.bg
в отговор на Rogger Dojh
#10
Re: here it goes
мерси! :)
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
И още един детайл
Отваряш вратата за излизане.
Котката най внимателно си показва муцуната на вън.
Бавно пристъпя.
Накрая опашката в стаята, котката на вън.
А на вън студено и не е гот вратата да е отворена дълго.
Лек шут по достойнстовото и.
Поглежда те обидено и отива да скитори.
На връщане обратното.
Само че аз не мога да си извия по подходящ начин крака.
И за това я хващам за врата и я вмъквам на буксир.
Още по интересно става когато е на двора, трябва да я прибереш я тя иска да си играете на гоненица.
Bеer? Moooorrre?
Котката най внимателно си показва муцуната на вън.
Бавно пристъпя.
Накрая опашката в стаята, котката на вън.
А на вън студено и не е гот вратата да е отворена дълго.
Лек шут по достойнстовото и.
Поглежда те обидено и отива да скитори.
На връщане обратното.
Само че аз не мога да си извия по подходящ начин крака.
И за това я хващам за врата и я вмъквам на буксир.
Още по интересно става когато е на двора, трябва да я прибереш я тя иска да си играете на гоненица.
Bеer? Moooorrre?
в отговор на Rogger Dojh
#13
Сутрин...
обичам да се поизлежавам още 5-10 минути след като съм се събудила, и всяка сутрин се надявам да се насладя на излежаването необезпокоявана... да, ама не! Още в момента, в който отварям очи, иззад вратата на спалнята се чува в дует : Мяяяяяяааоууу! ( не ги оставям в спалнята при мен, тъй като нощем е любимото им време за надбягвания...
Как разбират, че съм будна???! Пристигат, когато и аз още не съм разбрала напълно будна ли съм, или не...те, обаче, нямат никакви съмнения по въпроса. Искам не искам, трябва да стана, и да им отворя вратата, след което, мърморейки, се пъхам отново под юргана и блажено се изтягам по гръб...е, това е моментът на тяхното тържество! Тутакси ми се стоварват отгоре, и започват методично да ме "месят" с лапи...процедурата може да трае до 10 минути, те са котараци със силно чувство за отговорност! хехе! В момента, когато вече ми се е отспало напълно, и решавам да ставам, те ме намират най-после за задоволително омесена, и, удовлетворени от добре свършената работа, се тръшкат отгоре ми и блаженно захъркват - мисията за деня е изпълнена!
И така всеки ден, боже, боже..! Проблемът е, че нямат почивни дни
To err is human, to really foul things up requires a computer
Как разбират, че съм будна???! Пристигат, когато и аз още не съм разбрала напълно будна ли съм, или не...те, обаче, нямат никакви съмнения по въпроса. Искам не искам, трябва да стана, и да им отворя вратата, след което, мърморейки, се пъхам отново под юргана и блажено се изтягам по гръб...е, това е моментът на тяхното тържество! Тутакси ми се стоварват отгоре, и започват методично да ме "месят" с лапи...процедурата може да трае до 10 минути, те са котараци със силно чувство за отговорност! хехе! В момента, когато вече ми се е отспало напълно, и решавам да ставам, те ме намират най-после за задоволително омесена, и, удовлетворени от добре свършената работа, се тръшкат отгоре ми и блаженно захъркват - мисията за деня е изпълнена!
И така всеки ден, боже, боже..! Проблемът е, че нямат почивни дни
To err is human, to really foul things up requires a computer
в отговор на LineaVerde
#14
месенето
що се отнася до месенето когато си легнала по гръб, все се каня да се поинтересувам дали пък не е опасно за жените специално
имам един познат, който е онкохирург, специализиран в рак на гърдата...
та ми е обяснявал за тази страшна болест, че особено важно е гърдите да не се притискат и мачкат и травмират по никакъв начин, например ако се облягаш на висок бар, да не е така, че ръбът му да притиска гърдите ти...
та в този смисъл, като си представиш котешката лапа колко е тясна и каква пробивна сила има (как така става не знам - като че ли тежестта им не се разпределя равномерно между 4-те лапи, а тежат с цялото си тегло върху всяка лапа поотделно! и това - концентрирано в една точка!) - та дали не е опасно за гърдите като скочат върху теб котките, това съм се питала...
ако има някой лекар наоколо нека каже моля, излишно ли се притеснявам или съм права...
че сега като го написах това и се почувствах хипохондрик
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
имам един познат, който е онкохирург, специализиран в рак на гърдата...
та ми е обяснявал за тази страшна болест, че особено важно е гърдите да не се притискат и мачкат и травмират по никакъв начин, например ако се облягаш на висок бар, да не е така, че ръбът му да притиска гърдите ти...
та в този смисъл, като си представиш котешката лапа колко е тясна и каква пробивна сила има (как така става не знам - като че ли тежестта им не се разпределя равномерно между 4-те лапи, а тежат с цялото си тегло върху всяка лапа поотделно! и това - концентрирано в една точка!) - та дали не е опасно за гърдите като скочат върху теб котките, това съм се питала...
ако има някой лекар наоколо нека каже моля, излишно ли се притеснявам или съм права...
че сега като го написах това и се почувствах хипохондрик
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
Едва ли
то човешкия род да се е затрил.
Щото като се има предвид, че не само котките месят гърдите на жените :))))
Опасни са травмите - удари и други такива, все ми е на акъла, че котките могат да са опасни в този аспект само ако ти скочи от високо - и уцели не каквото трябва.
Bеer? Moooorrre?
Щото като се има предвид, че не само котките месят гърдите на жените :))))
Опасни са травмите - удари и други такива, все ми е на акъла, че котките могат да са опасни в този аспект само ако ти скочи от високо - и уцели не каквото трябва.
Bеer? Moooorrre?
в отговор на LineaVerde
#16
Re: Сутрин...
:))))))))
според мен те разбират, че си будна на принципа, на който едно време сутрин след купон приятелите ми разбираха дали съм буден, крещейки в ухото ми: Даниеле, буден ли си??????
dojh.hit.bg
според мен те разбират, че си будна на принципа, на който едно време сутрин след купон приятелите ми разбираха дали съм буден, крещейки в ухото ми: Даниеле, буден ли си??????
dojh.hit.bg