Ще ми се...

Ще ми се, когато след години
на улицата срещна брат ти
да го попитам: "Как е ...?",
безстрастно и с усмивка
да изслушам там нещата,
и тръгнал след няколко минути,
вече да съм ги забравил...


Ще ми се, когато
на улицата
видя лъскави къдрици,
тъмнината на тавана,
стоновете приглушени
да не ме оставят неподвижен,
не?знаейки къде съм.


Ще ми се
като се събудя сутрин
да не искам да ти пратя есемес:
":-) познай за кой се сетих първо
сега като се събудих...?"



[email protected]

Daval li si i gi da gi 4ete?

da be i az taka

mnogo gotino e tova za brata

Радвам си, че ти харесва. Но не разбрах за кое и ти си така :-)

i az tva go izpitvam
( ako go izpitvash de moe da e samo poezia)

"Ще ми се..."
Но ако е, не е любов...
Усетих го.

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

... и както пее Aimee Man

If you could - save me
.... from the ranks... of the freaks
Who suspect they could never love anyone

Защо се криеш в труднопроизносими букви? Да, наистина го чувствам това. Ще ми се ... да си поговоря с теб. След като и те се чувстваш по този начин, разговорът може да ни е приятен, може би дори полезен, и за двамата... Може и да не е, но определено съм ти благодарен, че в коментара към това нещо "Ще ми се..." намесваш думата "поезия".
Доскоро