Чудя се

Гледам те, мили, гледам те и се чудя: ти ли си онова момче, в което бях влюбена преди години? Ти ли си мъжът, за когото мечтаех, когото сънувах, за когото бях готова в огъня да вляза, само за да бъда с теб. Ти ли си това? Очите ти са същите, същите вежди, същите устни, същия поглед. Походката е същата - все така момчешка. Обичах някога тези очи, обичах тези нежни устни, обичах този глас, обичах някога това момче... ОБИчах, НЯКОга, а СЕГА?
Какво се случи през годините, мили, какво толкова се случи, че чувствата ми към теб се изпариха, изчезнаха, скиха се, няма ги. няма ги. и защо се случи така? Гледам те, гледам профила ти, слушам гласа ти, нищо не се е променило, все същото онова момче си си, в което бях лудо влюбена, което ме караше да трепвам, когато го зърна, което ме караше да се чувствам жива, щастлива...Все същото, и заедно с това, толкова РАЗЛИЧНО. защо, как, кога, - въпроси, въпроси, на които не мога да си отговоря, а навярно и ти нямаш отговор, нали? а кого да попитаме тогава, мили? миналото, времето, съдбата, Бог, кого да обвиним, кого да намразим, какво бихме могли да върнем, какво да променим? Аз нямам отговор, мили, у мен остана само БОЛКАТА, една голяма болка, едно страдание и една умряла надежда, че нещо може да се промени.
как мислиш, мили, ще се промени ли нещо?
Гледам те, мили, гледам те и се чудя: ти ли си онова момче, в което бях влюбена преди години?
СЛЕД толкова години брак сега, мога само да те целуна нежно и да ти кажа: обичах те, обичах те много, дадох всичката любов на тоя свят, на която бях способна, дадох ти най-святото което имам, подарих ти най-ценното - живота си.
Ти ли си онова момче, или просто съм се лъгала, лъгала съм себе си, лъгъла съм теб, лъгала съм целия свят, че съм щастлива. прости ми, мили. сбогом.

... зъ да фидя дали флизам в диапазОнъ

O,Ibraim, razpoznaaa te!Q bryzo kaji ti li si bil?Ot snimkata e ...da znai6.Sigurno e razpoznala i priqtelite ti,vypreki ,4e gi e gledala na tymno predi godini.

... az na snimkata sam mlad i ybav ... sq sam dart ciganin

Утре щ'и минат тия настоения! Що не гу убичаш веки? Туй времето пруменя нещатъ, мъ то е нурмално.

ми не знам, не го обичам, а трябва ли да го обичам след 25 години брак?
а ако почна да разказвам какво ми причини за тези 25 гдини, няма да стигне ни времето ни мястото. затова само мога да простена, да простене душата ми - родена съм за любов, да обичам и да ме обичат, а не да ме използват за кофа за душевни отпадъци, пране на мръсното бельо и задуволяване на половия нагон. ей на това му викам аз - изпързалване от съдбата.

Искаш ли да направиш нещо-направи го.

Ми Biss е мн.прав(а)!

Кво остава,когато ти е причинявал (явно не за нещо хубаво става въпрос) ... и то 25години.

И ти си човек и явно ти тр.любов.Психопатско е да не потърсиш това,от което имаш нужда(Мадлен Алгафари го каза).Така че НАПРЕЕД!Краят на света не е дошъл,но все пак побързай!