Ако...

...някой те ебе, ако се празниш върху лицето на някого, ако крещиш от кеф по време на оргазъм със горещ пенис дълбоко в теб и със забити нокти в нечий гръб, КАК МОЖЕ ДА НАРЕЧЕШ НЕЩО, КОЕТО ИМАШ С ДРУГ "СТАБИЛНА ВРЪЗКА"??? Какво й е стабилното? Ако ти се ебе наред, не може да имаш "стабилна връзка", може да имаш фалшива, лъжлива еблива връзка

Добре де, какво ще е чувството да намериш члена на гаджето ти в нечий чужд задник? Нещо не разбирам, ебането с друг не е проблем за връзката, така ли излиза? Значи тази връзка отдавна е свършила. Това, че продължавате да споделяте жилище и да си поделяте сметки е по-скоро съквартирантство между приятели. било то и след 180 години заедно. Или обичаш един и ебеш един, или ебеш много и обичаш ебането

Vij sega,edna avantiura moje i da prerastne v seriozna vryzka i togava kraqt na pyrvata e neizbejen.No ima vyzmojnost da si ostane avantiura i edno po-razli4no izjivqvane.Ami po tvoita logika izliza,4e ili 4ovek 6te ima edna vryzka za cql jivot ili mnogo vryzki edna sled druga i ne se znae decata ot koq 6te sa.Az ne razbiram jivota ,kato niz ot posledovatelni seriozni vryzki.Taka ti moje da ima6 stotici takiva ot po nqkolko meseca i 6te mi se pravi6 na 4ist i neopetnen,sled kato si razbil bez4et syrca.

Ако още в началото бях разбрал, че сме от различни планети, нямаше да се опитвам да уточнявам ценностната система с теб


Абе майка му стара, почнах да се ядосвам. Като искаш по-различно изживяване, иди да скачаш с бънджи. Питаш ме, дали животът за мен е низ от връзки? А за теб низ от потайни чуканета ли е, докато си държиш един гллупак на въдичката, и си изживяваш кефчетата насам-натам? Но с тенденция някое да прерастне в нещо по-сериозно, и като си сигурна, че има кон-победител, разкарваш първият?

Знаеш ли, хрумва ми една еретична мисъл, когато те чета. Защото според мен подобни размишления са характерни за човек, който грубо казано "не си е поживял". Ще разбереш надолу какво имам предвид.

Според мен е много по-разумно човек, докато още е в най-младите си и активни години - от "късните" тийнейджърски до към 25-26 (условно), да се отдаде активно на нагона и сексуалността си. Т.е. - да не живее в тръпнещото очакване на голямата, неповторимата любов, а да "открива себе си", да експериментира, да се учи, включително от грешките си. Намирам, че шансът след това да поулегне е значително по-голям, отколкото ако в ранна възраст, доста неопитен скочи в дълбоките води на обвързания живот. Знам, че мнозина няма да се съгласят, но според мен тук е разковничето, тук е и проблемът - винаги да си с чувството, както писах и другаде, че "нещо си изпуснал".

А иначе така, както е формулирана темата ти - по скоро говори, че си търсиш оправдание да кръшнеш. Ако непреодолимо те влече - направи го, но помисли първо дали си струва, какво може да ти коства, не си ли въобразяваш, че ситуацията го изисква и дали пък не е по-разумно, ако това с първите признаци на края - просто да се разделите като приятели и после да поживееш по всички сингъл-правила. Докато ти писне.

Whenever people agree with me I always feel I must be wrong...

"Или обичаш един и ебеш един, или ебеш много и обичаш ебането"

тук освен да ръкопляскам бурно и да преминавам в нестихващи аплодисменти, не ми остава друго няма ирония.

точно така си е, ако обичаш секса /с който ти попадне/ повече отколкото обичаш един човек, не можеш да имаш моногамна връзка.

вече причните са друг въпрос: неовладян нагон, неизживяни години за "наиграване", дори комплекс да се доказваш колко велик любовчия си, ужас от обвързване и задълбочаване, повръхностност на чувствата, скука от моногамността като следствие...

абсолютно несъгласен

съвсем възможно си е да имаш много висок сексуален апетит (и най-важното, по-висок от този на единствения ти партньор) и да обичаш ебането, както елегантно се изрази чупи, но да се въздържаш от забежки в страни поради факта, че знаеш, че те биха наранили единствения ти your precious (дори и когато въпросният единствен няма как да разбере за забежките - примерно щото те са се случили на 2000 км).

заеби кучето ... зъл стопанин!

виж, само зрели хора, които са наясно с чувствата си и могат да делят секса от любовта, а и не желаят да разклащат лодката, могат да кръшкат без последици и ако са дискретни...

но такива случаи са рядкост.

ужасно е да се чувстваш постоянно напрегнат, защото любимият е като отвързан... и връзката ви е постоянно под въпрос, защото може да се появи трети

what you take won't kill you
be careful what you're giving....

Със кое точно те нервирах?

бурни аплодисменти и от мен

чалнал съм се, не ми вярвайте

Т'ва е тема на цели поколения.
За себе си знам следното - щом имам желание за авантюра, значи моето АЗ я е пожелало. Моето АЗ е това, което е преценило, че имам нужда от това (иначе въобще нямаше да узрее идеята). Е това е себепознаването - да приемеш, че желанията ти са плод на самия теб, а не на някакви си имагинерни прехвърчащи искри или химии.

Ами ти толкова я нервира, че тя пусна нова тема

Впрочем, в архива има доста отговори на това, което питаш.

~*~

един бисер, който най-приятелски те съветвам да си разпечаташ, да си го сложиш на вратата в тоалетната и да му удряш по малко размисъл, докато акаш:

"Всеки сложен, заплетен и многослоен проблем си има поне едно просто, лесно за рабиране и пивко за обясняване неправилно решение."

~*~

Не разбрах точно връзката с мен
Аз решения не съм давал

Мъдростта изслушва и задава въпроси, глупостта налага правота и убеденост.

А също и това:

Винаги можеш твърдо да поставиш истината за наизустяване, но не е ли по-добре да учиш как самостоятелно да се стига до нея?

Пък, да ти кажа, "tchupakabra", ако бях на нейните години, сигурно би успял и мен да ме накараш да ти повдигна вежда.

~*~

и пътят, и истината, и животът:
"Или обичаш един и ебеш един, или ебеш много и обичаш ебането".

Обаче!, веднага си признавам - друго да не е - много хубаво си го написал, хареса ми - браво!


~*~

Не й знам годините...

Ама що пък да не се подразня от убедения и мотивиран курвалък... Винаги ме е отвращавал... Пък, да ти кажа, ако беше твоето гадже, и ти сигурно би й повдигнал вежда

Що да е път и истина и живот, тва е просто както аз си го мисля и чувствам... Ничий татко не съм, че да налагам И решения да давам...

За мен вододелът не е в това дали ти се ебе и с други, нито дори дали го правиш, но по-скоро - в това дали (и как*) лъжеш, заблуждаваш и въртиш & сучеш.

Ако си спомняш дискусиите за суингинга, ще се сетиш какво имам предвид.

Така или иначе - не твърдя, че съм прав - просто си споделям, пък ми е и интересно какво мислят повече хора по тези въпроси. Без задължително да се карат :)


___________________________________
* И не ти ли се струва, че все пак има едно оправдание дори и за най-подлата изневяра - стила. Тоест - никой никога да не разбере за нея. И особено - потенциалните наранени.

~*~