страх

От няколко дни чета за двете 14 годишни деца убили съученичката си и ме е страх, страх, чувствам се ужасно... Всички имаме деца, нали? Какво да правим за да не сме на мястото на родителите, който не вярвам да са възпитавали децата си умишлено да бъдат убийци, как ли се чувстват сега, в какво ли се обвиняват, къде са сгрешили за да не повтаряме техните грешки!?!

мисля /въобразявам си де/ : ако се спре гледането на батални и зврески филми,
ефтини гръцки и латинно сериали
и по често да ги пускаме сами навън/но до 22ч/
да се целуваме/с жена ми/ поне по три пъти дневно........... )))))
не знам
и снобизма не е за пренебрегване

И аз не мога да проумея как деца от нормални семейства (предполага се, че са такива) са станали убийци. В кой момент и как агресията при децата придобива крайни размери?
За мен поне е изключително важна комуникацията с детето. Опитвам се да бъда освен майка и приятелка с дъщеря ми. Опитвам се да я предразположа да споделя с мен всичко, мислите и страховете си. Дано да успея. И аз се страхувам от доста неща. Сутринта в 6.30 звъни телефонът и една разтревожена майка пита дъщеря ми знае ли къде е дъщеря й, която не се е прибирала цяла нощ! Преди малко пратих смс на дъщерята, оказва се, че нейната съученичка все още не се е появила. Представям си какъв ужас изживяват тези родители. Те са още деца, но в желанието си да бъдат самостоятелни правят понякога такива глупости.

но чух няколко думи преди няколко дни по някакви новини на някоя телевизия. Че две момичета убили съученичка.

Странното е, че това са момичета ако не ме лъже паметта. Те по принцип не са толкова агресивни като момчетата - просто нямат толкова тестостерон.

Не зная какви грешки са допуснали родителите им и силно се надявам и вярвам, че не ги допускам и аз. Защото възпитавам децата си в благородство или поне се опитвам да го правя и мисля, че засега успявам, колкото и нескромно да звучи. А един благороден човек не може да стане убиец.

Насилието, което залива от екрана, игрите, нета подрастващите не може да не даде отражение. Именно тук е според мен ролята на един отговорен родител - да ограничи дразнителите на податливия детски мозък и да ги замени с други - алтернативни и хуманни такива. Забележете не казвам изолира, а контролира. Насилието е част от света. То трябва да е познато на подрастващите, но некато начин на живот, а като нещо срещу, което да се борят.

Numquam sapiens irascitur.

защото във всички вестници пак пишеше за тях. Имаше и снимки, но не успях да видя нищо, което подсказваше, че тези деца са убийци. Бащата на едно от тях е психолог, а майката екскурзовод. Ще психясам ако продължа да се ровя, защото и аз смятам, че възпитавам детето си на морални ценности и любов към всичко, което е живо.

Телевизията е виновна!!! Изцяло телевизията! И ние, които позволяваме на децата си да гледат всичко безконтролно. Когато един ден видях как моят син беше погълнат от един кървав и изпълнен с напрежение филм. И реших да се намеся, и му казах, че това не трябва да се гледа от деца, видях как почти с облекчение се откъсна от екрана и отиде в неговата си стая. Помрънка малко проформа но си отиде с желание. Трябва да се интересуваме, какво гледат децата ни. Телевизията възпитава и участва в ежедневието на децата ни наравно с нас. А може би и повече.

Дано детето да се прибрало. Когато бях на техните години и аз бях доста буйничка, не съм споделяла с родителите си (смятах проблемите си за само мои, а и ме беше срам), те работеха вечер от 17-24 ч, но никога не съм се прибирала по късно от 21 ч, въпреки това, че нямаше да ме разбере никой.

А в тази връзка одобрявате ли видео игрите, на които играят? Изпълнени също с кървища и насилие. На които те яко се кефят. Добре, че дъщеря ми е момиче и си играе на някаква игричка със зайче. Но е домъкнала в къщи и една с насилие, а те масово са такива.
За телевизията съм съгласна. Навремето имаше едни хубави български детски филми, като "Таралежите се раждат без бодли" и други. Е, вече ги няма. За сметка на това е пълно с психотрилъри, които дават "чудесни" идеи как да убиеш жена си, колегата си, шефа си, съседа си...

екраните - малък и голям
игрите
нета

Идея си нямате повечето, какво може да се намери из нета. Слагайте си parential control сентинели овреме момичета и момчета.

Numquam sapiens irascitur.

лапетиите вече доста неща си отварят и могат да бръкнат , особено станат ли на определена възраст.

A name that can be told is not a lasting name.

Знам как да спра не само на баба ти хвърчилото, но и на вуйна ти чекръка. Репликата ми беше за подсещане не за решение демек - бяха общи приказки.

Numquam sapiens irascitur.

Ужасна история!
Ужасно е за мен беше и това, че докато една вечер четях коментарите по случая във вестник "Марица" осемгодишният ми син най-подробно ми разказваше статиите от същия вестник, без да ги беше чел(!) и всичко, което са казали в новинарските емисии. Не смятам, че е лошо децата ни са информирани. Но подготвени ли са достатъчно да възриемат ежедневно такива "новини" и коментарите по тях, които хаотично получават. И в последствие не са ли прекалено жалки последващите анализи на психолозите, както е в случая. Директорката на училището стана медийна звезда с плоските си изказвания, от които единствено стана ясно, че изобщо не е познавала момичето, "приятелките" й ...

Как всичко това ще се възприеме от децата ни?! Как ще им повлияе?!
Интересно е мнението на Remmius "Насилието е част от света. То трябва да е познато на подрастващите, но некато начин на живот, а като нещо срещу, което да се борят." Но мисля си аз - няма ли да се чувстват прекалено безпомощни, когато установяват, че не всичко е в ръцете им?! Безпомощността им сега няма ли да ги демотивира изобщо да се съпротивлявават на несправедливостите, които срещат.
Статистиката сочи, че България е на първо място в света по самоубийства на момчета на възраст от 14 до 18г. Кой да влее на новото поколение хъс за живот, на фона на ежедневно девалвиращата ценностна система на българина .......

Така, че от този случай и у мен възникнаха много въпроси ....

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.

Рем , стария хакер, е направил в къщи сложна мрежа с 2-3 рутера, файруола, контент мениджмънт анд блокинг систем, интружън детекшън и да не забравяме на баба ми хвърчилото, а две невинни хлапета седят и бъзикат играчката на татко докато отворят новия порно сайт на Мъжжж примерно с девойките от балета на Слави - разголени :) само че побеже имаш дъщери губят бързо интерес и се насочват към новия сайт на ДВД май беше, посветен на марихуаната. В това време баща им се прибира и им налага чисто физикъл рестрикшън... хепи енд :)

A name that can be told is not a lasting name.

Че на нас всичко ли ни е в ръцете? Това прави ли ни повече или по-малко безпомощни. Всичко е въпрос на гледна точка и вътрешен свят. Мотивацията или демотивацията са строго индивидуални неща.

Един прост пример, който ме впечатли наскоро от Дискавъри. Ставаше въпрос за затлъстяването. За това колко важно е ежедневното движение за запазване на здравето на организма изобщо, а не само като средство за сваляне на някой и друг излишен килиграм. Един от инструкторите каза на групата:

- Вие решавате дали да се движите или не. Вие правите този избор всеки ден независимо дали го осъзнавате или не. Хората, които спортуват всеки ден правят същия избор ежедневно...

Всички знаят за про-латинския ми уклон. :) Латинските* пословици може и да са смешни за мнозина, но в тях е концентриран голям възпитателен потенциал. Много от идеалите, за които си струва човек да живее са кратко и ясно дефинирани в тяхната миниатюрна философия. Те обаче, са само едно помощно средство за предаване на максимум информация с минимум усилия и време. Няма нещо по-мотивиращо от личния пример. Децата растат копирайки. Факт. Огромна част от основите на индивида се полагат в семейството през първите няколко години. Факт.

Изводите, мисля, може всеки сам да си направи.

__________
* Разбира се, че не само в тях, а и в китайските, японските, бушменските, арменските и бимбанезийските също. "Латинските" е просто пример за онагледяване. Всъщност не съвсем случайно подбран тъй като римляните, бидейки практични хора, са превеждали де що има "мъдрост" по света, който са завладяли, на родния си език (срв. Сенека: "Всичко мъдро, казано от някой друг считам за свое.")

Numquam sapiens irascitur.

Ще се наемеш ли с режисурата? Така и така си написал сценарий, да не отива мърцина скрипта?

Numquam sapiens irascitur.

да прочетем и ние Аристотел...

A name that can be told is not a lasting name.

нямаш проблеми, намери цифрова камера, че да може да мажем по-евтино :) ше има и каскадьори от клуба, а за декорите и структурното окабеляване ше взема новата кримпвачка. ше трябва и малко разголени мадами, да питаме има ли навити тука? или да ходим в 20-30 ?

A name that can be told is not a lasting name.

Я Аристотел на сергийката, я индйски цифри, а до тях за разнообразие малко шам фъстък за по-лесно храносмилане на философията и математиката.

Numquam sapiens irascitur.

нали :)

A name that can be told is not a lasting name.

Ти само стой и гледай.

Продуцентски ту-ду лист:

1. Цифрова камера осигурена.
2. Кримпвачка осигурена, кажи на Хроно да не купува нова.
3. Каскадьори - колко ще искат? Не може ли да ги заменим със специални ефекти ъ-ъ кво беше там компутерна манимация?
4. Мадамите - организирай кастинг и назначи жури. Председател - аз.
5. Бира и шкембе плюс водка и сок от котка за екипа. Провери няма ли изостанали в складовете от предишния филм и подмени датата на експирясване ако се налага.




Numquam sapiens irascitur.