Тъга

Темата ми е като много тук - просто споделяне. Не че вярвам че ще ми олекнеу просто така.
Наскоро се случи една доста жалка история. Дори не знам дали вината не е у мен. Накратко ще ви я представя преди да правя някакви коментари. Моя приятелка, която от много дългов реме е сама в смисъл няма някаква стабилна връзка (за кратките авантюри, евентуално чисто сексуалните такива нищо не знам) ми се обиди когато и направих забележка, че сваля приятеля ми. Не че го сваляше усилено, просто и обърнах внимание първо върху факта, че никоя друга жена от компанията не се държи спрямо него така, както и върху факта, че и тя не се държи с други мъже по този начин. Не знам дали това може да се нарече свалка, за всеки случай "специално отношение" - със сигурностл Тя ми се обиди, понеже даже не се и усещаше какво точно прави. Откровено казано може да е дефект на дългата и самота. И аз бях обвинена в безсмисвена ревност, в грубо отношение и потъпкване на приятелството ни. Престанах да се занимавам с компанията, в която е и тя. Виждам че е щастлива, радва се и се смее, с други. А аз трябва да предъвквам всичко и да се боря с кризата в отношението ми към моя приятел.
Тъжно.

Остави, и аз имах такава приятелка, без сериозно гадже, и периодично се хвърляше на врата на приятеля ми. Аз се мислех за ревнива, укорявах се, обвинявах се, докато накрая ги хванах по време на първия им калъп. На мъжете са им слаби ангелите, когато някоя жена им се натиска, им е трудно да устоят. А вяра на жена вече не бих и могла да имам.
Щом е щастлива и се смее с други, няма какво да се тормозиш, за нея вашето приятелство е по-малко ценно, отколкото за теб.

Това е доста добре описано в книгите по психология. Даже си имаше и име, но просто не мога да се сетя. Когато една двойка излиза с човек, който е сам винаги се получава някакво напрежение. Разрушава се баланса и този без партньор несъзнателно се опитва да си добие същият статус, като на двойката. Малко объркано пиша, защото си легнах в 5 часа сутринта, извини ме. Не знам дали си забелязала, хората подсъзнателно се опитват да се събират по двойки, когато имат връзка, семейство etc. Тогава липсва всякакво напрежение. Ти сама си го написала. В друга среда, тя се държи "нормално". Реакцията ти е била правилна, но излишно показна. Просто трябваше да се отдръпнеш от нея, без да го коментираш. Ама каквото станало - станало. Спри да се измъчваш и просто прескочи ситуацията, все едно е било нещо незначително. Защото се самонавиваш и ще си съсипеш връзката. Всеки иска да бъде център на нечие внимание, опитай се да го разбереш приятелят ти. Ако спреш да централизираш проблема, винаги можеш да й кажеш на приятелката си, колко си била глупава, защото си много влюбена и дрън-дрън. Така нещата ще се размият и пак ще си бъдете компания. Просто не допускай да оставате само тримата. Никога не трябва да се конфронтираш тотално от един човек, ако ще и да не го понасяш изобщо. Когато тотално го намразиш, през смях му кажи точно каквото мислиш за него. Няма да му стане приятно, но няма и да те намрази, защото ситуацията ще е доста несериозна. На теб ще ти мине, а той ще вземе да се позамисли. Това не е притворство, а умение да общуваш.

Успех от мен ;)

А една доста бивша хубавица, с която мислехме да се женим преди време, точно така се изчука с приятел, след един скандал в който ми писна да си седя пред чашата, а те да си говорят за история. Изгоних ги и двамата, защото ми бяха в къщата, а те се утешили в нейната. Спали в едно легло и ми се кълняха, че само толкова. Докато не се случи с още няколко приятели и с един, който й беше от нощната смяна, точно на Нова Година. Отивам с шампанско да я изненадам и верно я изненадах. Две години щях да пукна от мъка и какво? Сега я целувам като я срещна понеже не може да живее с майка си, се мъчи да ми се присламчи отново. Ама каква беше приказката за мъжките дупета и колко пъти можело да ги уважиш ;) Бах ти парцала нещастен. Това жените понякога сте хипер-супер нагли. Много вода изтече от тогава и за това си позволявам понякога и съвети да давам. К'во беше там за старилото и патилото. Е с'а съм и двете

Незнам как точно да го нарека - но сега се чувствам парцал, задето един вид напълно е възможно да съм ревнувала безпричинно. Тя (приятелката ми) е много хубава жена, весела, открита и приятна, неведнъж досега съм казвала на вески срещтнат, че ако съм мъж, бих я обожавала. А сега така тотално се скофтиха нещата.

Нали ти казах бе човек. Защо ме караш да се повтарям. И не превъзнасяй чак толкова хората. Бог ми е свидетел, нищо не е такова, каквото изглежда. Не съм песимист, както някои тук ме изкарват. Просто имам ама наистина горчив опит. Винаги съм се раздавал безрезервно, за да стигна до абсолютната скептичност с която в момента гледам на живота. Вече точно, ама точно от нищо и за никого не ми пука. Поне така се залъгвам.
Явно си чувствителен човек. Кажи й как точно се чувстваш, ще се разреве поне едната от двете ви и всичко ще си дойде на мястото. Само не си повтаряй грешките. И пак ти казвам: наивитетът е за сериалите. Не си в някаква сапунка и тепърва ще се изненадваш колко могат да бъдат шибани хората. Някъде бях писал какво ми се случи преди доста време. Чети, недей да чупиш пръсти и да се обвиняваш. Правя се на много умен и продължават да ми го начукват от най-неочаквани страни. Има какво да се прочете във форумчето. Например как да си скапеш живота в 4 грешни хода. Трябва да го прекръстят на Скръб, толкова малко пишат, че са щастливи, че просто се плаша. А и аз имам достатъчно участие ;(

това е много често срещано явление, мисля. и за жалост. съчувствам ти, наистина, де да можех и да ти помогна.........
съвет не бих могла да ти дам...

Ако беше регистриран щях да ти пратя бележка, но трябва да карам тук.

Батка от София ли си?

Иначе, знаеш ли каква е надеждата за мен един ден - да попадна на жена, която е преживяла шитовете, за които споменаваш и НЕ САМО да знае как ЗАЕДНО да се борим срещу тях! А да го желае и прави! Щото идват едни гадни подсъзнателни моменти, когато старите спомени как-някой-някога те третирал и ти извъртял еди-къв си номер - почват да ти влияат на поведението спрямо новата ти любов.

Сега когато гледам назад, моята любов избиваше някакви вътрешни комплекси. От време на време чувах бушитове от сорта "моята философия наричам позитивен хедонизъм, правя каквото си желая - без да наранявам хората". И аз само кимах като добавях през смях - "прави каквото знаеш без да нараняваш мен". Е, копеле - нямаше как. Месец и половина измина, гадна работа, но сега идеала за тази жена лека-полека си отива. И само любовта ми към нея ми е пречела да я видя такава каквато всъщност е. А такава жена спътница в живота ... никога.

Вървете напред, аз ви следвам, за да ви показвам пътя.

Ришельо

Ех как ни квалифицира всички жени като "Това жените понякога сте хипер-супер нагли.". Това явление е спорно къде се проявява най-често. При мъжете или жените. Ми явно и от двата пола има. Аз същото бих казала за мъжете защото поживях с един (без брак) известен период от време. Не беше пропуснал нито една от приятелките ми да си поиска. Те се оказаха, че са ми такива и не се беха подали-известно време си бяха и траяли (не ми казваха, че са били обект на сексуалните му набези) с надеждата, че може би той ще се вземе в ръце - но уви. След като беше наобиколил и колежките ми, една от тях пропя и аз научих цялата горчива истина...

Та в тази връзка не ни квалифирации така, наглостта си зависи от човека а не от пола.

Подобни разочарования те правят по-някога по-малко човек защото не тръгваш с предишното доверие, ставаш съмнителен и т.н.
И то понякога проявяваш тази мнителност към човека, които заслужава всъщност доверие но..... нали вече един път сме наранение-парен каша духа. И така става разминаването :-)

Пожелавам ти да не изживяваш подобни неща, и дано срещнеш достойна за любовта ти жена.

Ха! Що за приятелка?! Попаднах в почти същата ситуация наскоро и гледам с отвращение на тази "приятелка" сега.
"А аз трябва да предъвквам всичко и да се боря с кризата в отношението ми към моя приятел" приятел не би ти причинил подобно нещо..
имаше една приказака 4е пр. е не тоя дет ти бърше сълзите а дет не те кара да плачеш. Въобще не си струва , нито пък и дължиш извинение, тя е трябвало да се съобразява, нестига, че сте я взели с вас като е самотна(наместо да си се видите двамата) ми че тя с цялото си нахалство застава между вас и ти вреди. Мърла...явно и е гадно че тя е сама а ти се държиш с него..
Много ме е яд значи, нервирах се!!1

на мен ми е по интересно що за приятел имаш?

И сам воинът е ... САМ!!!

.....taka!!!Tia ti e priatelka,po diavolite!Ako deistvitelno e taka,kakvo ot tova.....moje bi prosto tia si e takava i ne go pravi umi6leno!Ne vijdam kakvo te pritesniava.....ako virva6 na maja si estestveno!V smisal,4e maja ti si znae nai-dobre dali da prieme svalkite ili da gi othvrali!Ti taka obijda6 i dvamata.....dargi6 se s neia,kato 4e li ne ia poznava6 ,a s nego kato s tvoia sobstvenost.Virvai i,tia ti e priatelka,maja e tozi na kogoto ne biva da se doveriava6!

Въобще не съм съгласна! Ако приятел и вредител са синоними ще кажа, че си прав. От една страна е добре, че и се е случило , за да може да изпита гаджето си. Но ако нещата между тях не са вървяли с кво и е помогнало тва? Гаджето и да се почувства "супер пич..леле как само му налитат" или да почне да си мечтае за друга ха!
Неможе действително да и е приятелка и да не съзнава, че и прави мръсно..хайде може и да сгреши, но тя пък наместо да се извини даже се и обижда. Не я е срам. Би трябвало да се съобрази и да промени държанието си..от такива "доброжелатели" ми е дошло до гуша вече! Ако искаш верен приятел хвани си мъж за такъв , повечето жени са подли и завистливи.

Da ne ti puka,tq ne ti e nikakva priqtelka 6tom ne moje da te obedi da ne revnuva6 ot neq.

Ххехех!И ти ми го...."......."

Аз ли правилно не се изразих,ти ли ме криво разбра....Ма и аз не ти го спестих...

Ами хубаво си помисли каква приятелка ти е тя и дали ти не преувеличаваш...Може би тр.по-подробно да напишеш как е протекъл разговора м-у вас двете и поздравявате ли се изобщо сл.този разговор.
Аз само мога да ти кажа,че ако на мен някоя приятелка ми зададе въпроса"Ти сваляш ли гаджето ми или така ми се струва?",бих се притеснила МНОГО...Не за друго,а защото никога не съм сваляла гаджетата на приятелките си и най-малко бих искала да си развалим отношенията,заради нейно заблуждение.Но голямо обяснение бих му "ударила"...И п-з ум нямаше да ми мине,че аз тр.да се сърдя и аз тр.да я обвинявам,че тя била ревнива.С 1 ДУМА това,в-у което със сигурност тр.да се замислиш е-щом тя толкова лесно те е отписала,като приятелка,значи вероятно 5 пари не дава за теб...А,ако това е така,ТОГАВА ЗАЩО ДА НЕ СВАЛЯ И ГАДЖЕТО ТИ?!!!

П.П.И все пак историята е неясна-липсват детайли и трудно човек може да каже ти ли преувеличаваш,тя ли е....

приятелка -не се лъжи.Това не е приятелска постъпка.но ти би трябвало да си поговориш с твоя.без скандали без драми.Само му кажи съвсем открито и ясно 4е това нещо ти създава дисконфорт.Не е нужно да стискаш и да се затваряш.
кажи му така-
,,скъпи отношението на еди коя си ме кара да се 4увствам много нервно "или подобен там на4ин.И си гледаи сира.Ако отдели достатъ4но време за да те убеди и успокои внимателно,то не би имало при4ина да се тревожиш.Ако ти каже вяло,,Ти пък ,я сега не ставаи глупава"То пак му под4ертаи как се 4увстваш.Ако и тогава измънка някаква глупост.Тогава или има нещо или и да няма нему пука много за теб и това как се 4увстваш.

И аз така мисля!

Момиче,пиши какво става,как се развиват нещата!