Кошмаррррррр

Чувствам се безпомощна! Ако някой от вас ме окуражи със съвет или просто да ми разкаже своята история ще се почуствам по-добре.

Решението за развод назрява в мен съзнателно от близо 6-7 месеца, а несъзнателно сигурно от 2-3 години. Бракът ми е от 7 години, имаме две малки деца - на 2,8 и на 5 год. Мъжът ми е страшно безотговорен. И мисля, че винаги си е бил такъв и никога няма да се промени. Осъзнах го много късно - след като родих второто дете и безпаричието започна да ни притиска. Той - на обещания е супер, но покритие никакво. За тези близо вече 3 години какви ли не скандали и разговори за раздяла не проведох. В началото исках просто да се стресне, да започне нещо да прави (той не работи, но и не иска да работи, само по купони с авери, карти, табла - кеф). Като стане въпрос за пари или да си търси работа, той ми казва, че съм го притискала и съм му поставяла условия и че като не ми отърва да си тръгвам и т.н. ПИСНА МИ ! Той не вярва, че съм способна да се разделя с него, защото знае, че няма къде да отида(при родителите ми е доста тясно), а и знае, че аз много държа на семейството, но вече не издържам.
Сега обмислям с моите родители варианти за преместването ми с децата. Те ще ми осигурят жилище. Но постоянно ми посочват грешки в съвместния ни живот, натякват ми защо съм се омъжила без да мисля, как съм създала две деца така безотговорно и т.н. Ами нали все се надявах той да се усети, че е родител, че е глава на семейство...........ама така и не дочаках. От всичко това вече чувствам, че и с нервите не съм добре. ЩЕ ПОЛУДЕЯ ! Все си мисля (благодарение на постоянното натякване), ами ако не успея сама да се справя с всичко?!? То не че и сега не върша всичко сама........ Ами ако той идва да ни тормози с децата, ами цялото възпитание на тези деца, ами прехраната, сметките, и след всичко това трябва да съм една спокойна и уравновесена майка. Кажете как да го постигна??? Идва ми да се покрия някъде и никой за нищо да не ме търси, да се гръмна ако ще. Но опора са ми само децата ми - заради тях съм готова на всякакви усилия, за да възпитам и отгледам добри личности.
На всичкото отгоре работя на 2 места, но от едната служба ме съкращават. Това означава, че и доходите ми ще спаднат малко
Въобще чувствам се като в някакъв кошмар, а кога ще свърши всичко - никой не казва. Стигнах до там, че ходих на гледачка - да ми каже как ще се развият нещата. Тя ми каза, че ако се разведа, няма да имам друг брак, но все пак ще се чувствам спокойна и сигурна в себе си. Абе въобще..........
Като чета в клуба, че има и други жени като мен, отървали се навреме от безотговорните си съпрузи и смело продължили напред, и успели в живота, някакси ми се връщат силите и зная че и аз ще се справя.
Благодарна съм, че ви има!!!


По-добре да живееш 1 година като лъв, отколкото 100 като овца!

Мила, Мама х 2! Ами ти вече си си отговорила какво да правиш. И знаеш, че ще успееш! И е така! Сега и без това вършиш всичко сама и разчиташ само на себе си. И тогава ще е същото, само дето няма да се ядосваш с таткото всеки ден. Една грижа по-малко.
Просто трябва да повярваш в себе си, да си кажеш, че ще се справиш, да го мислиш в действителност и да си упорита. Ще мине време докато си стъпиш на краката и се страбилизираш психически и финансово,а и докато стане още много горчилка ще изгълташ, но не трябва да се отчайваш. Да не мислиш, че при мен всичко се нареди с магическа пръчка? Нищо подобно. Но след време всичко си идва на мястото. Мога само да ти кажа да не мислиш възможни варианти и вариации, които могат да ти се случат, защото могат и да не се случат. Просто решавай проблемите един по един и то когато възникнат.
Знам, че човек се хваща и за сламка, когато е отчаян, обаче тия врачки и гледачки хич няма да ти помогнат. Най-много да те изкарат извън равновесие, да ти наприказват приказки от 1001-на нощ и ти да чакаш всичко да стане. И като не стане да се почувстваш още по-отчаяна.
А на родителите си обясни, че няма смисъл да ти натякват каквото и да било. Станалото-станало и с натяквания проблемът не се решава. Те са ти най-близките и в момента имаш нужда от тях, от тяхната обич и подкрепа.
Няма да ти разказвам моята история, защото вече съм я разказала, но знай че след лошото идва и хубаво. Аз се справих и съм убедена че ще се справиш и ти.
Вярвай в себе си и гледай смело напред! Хубавото някъде те очаква, то е пред теб и предстои! Успех!!!

След време даже ще се чудиш защо не си го направила по-рано.Защото след като той с нищо не ти помага, не работи и т.н, все едно, че се грижиш за три деца.

на базата на инфото, което си дала - простата сметка показва, че ако останеш сама с децата, ще имаш по-малко грижи и разходи.
Реално мъжа ти... не работи, но яде, има нужда от дрехи, обувки, тоалетни принадлежности и т.н. Освен, ако не разчиташ на него да се грижи за децата, докато си на работа, но... като те слушам - едва ли.

Моят бившият се беше залежал така в къщи... кажи речи няколко години с помеждутъци на почасова работа. В началото го приемах за нормално - търси си човека по-добра и по-високоплатена работа, ок, няма проблеми, аз ще поема издръжката на семейството за известно време. Дължах му го донякъде, защото спестените ни пари бяха от предишната му работа.
Накратко - и тези пари свършиха, на мен ми писна и се разделихме.
Подейства му добре - наложи се да си намери работа.

При това никога не е бил безотговорен, и за детето се грижи добре... какво го беше прихванало тези години, не знам. Не сме ходили по психолози, излишни пари нямам за това, ама... мисля, е при моя беше някакъв вътрешен протест... може при просто не сме си пасвали от самото начало, ама залисани по по-сериозни проблеми не сме го забелязали навреме.

Ще се справиш чудесно с децата, не се притеснявай. Ако няма да се налага да плащаш наем е напълно поносимо да се издържате с една заплата. Тръгнат ли децата на училище, ще имате нужда от доста повече пари, но тогава вече ще си стъпила на крака :)
В този ред на мисли... ако ще правиш нещо, прави го преди голямото дете да е станало първолаче :) Един стрес в този период му е достатъчен.


груууууух :)))

Супер кофти е даже. Аз, пък, попаднах на "мамина щерка". Мда! Такива хора са "оперирани" от чувство за отговорност. За тях "Аз" е единственото съществено нещо на света. Само в редки случаи положението може да бъде оправено, но като гледам, твоя случай не е от тях. Съветвам те:

1. Ясно и точно заживей с мисълта, че по-нататъшният ти брак е невъзможен. Не бързай, обаче, с крайните мерки.

2. Все пак, пробвай със следния номер. Може да помогне, ама да си знаеш, че ще е само временно.

Преставаш да му говориш каквото и да било. Оставяш хладилника да се изпразни. Храниш само децата. За него - нищо. Преставаш да переш и чистиш. Правиш се на уморена, болна и ... Според ситуацията. Ама, ще тръгнат приказки по твой адрес...

3. Тайничко се подготвяш за развод. Първо се овладей. Няма безнадеждни ситуации в живота. Доколкото разбирам, ти плащаш сметките, или поне даваш пари. Всякакви видове квитанции за платени сметки, касови бележки от магазини за хранителни стоки и/или дрехи са добре дошли за съда. Пази си фишовете от заплатите. (Не разбрах къде живеете? Ако е при неговите родители, ситуацията става съвсем кофти) Мда, трябва да подготвяш свидетели/свидетелки на неговото безхаберие към семейството. Хм, той поне регистрирал ли се е в Бюрото пэ труда?

4. Оооооооф, отстрани много лесно се дават акъли... Още един вариант, ама е много рискован. (Извини ме за тъпия въпрос, ама като си почнала - давай! Посягал ли е да те бие?) Та, удряш го на живот. На ужким, де! То, на какъв ли живот ще го удариш с тази разнебитена душа???

Започни да прехвърляш грижите за децата върху него. Е, не всичките грижи, разбира се, ама доколкото може. Например, обаждаш му се неочаквано и казваш, че ще закъснееш и се налага той да се погрижи за децата.

Или си измисляш някаква командировка... Или отиваш на рожден ден...

Оооооф, сигурно е много ревнив и ще започне да те преследва... Те, мамините синчена са си такива.

5. Като те слушам, той няма да се съгласи в никакъв случай на "взаимно съгласие". Съвсем кофти.
---------------

Съчувствам ти, но все пак се опитвай да се усмихнеш. Хе-хе. Ми, след като положението е отчайващо зле, то би трябвало оттук нататък да става по-добре.

-------------

Ааа, а на твоите родители не се сърди. Критикуват те, защото чувстват и себе си виновни. Чувстват се гузни и освен на теб на кого да си го изкарат??? Мдааа, и на мен ми приказваха, че не съм гледал, защо съм бил бързал... Като ми писна от тези натяквания им се троснах:

- А вие къде бяхте като се жених, а??? Аз като съм бил неопитен, вие що не предвидихте бъдещето, а? Що се съгласихте тази жена да ми ктане съпруга, а? Като се обърне каруцата пътища много, нали? То, сега всеки може да е много умен, нали???

------------------

ПС Наистина ли съществуват мързеливи съпрузи, бееееееееееееееее! А, стига, бе, мамка им!

Оставих ти бележка.Надявам се да я прочетеш внимателно.Публично ще ти кажа следното: НЕ СЕ ОСТАВЯЙ ДА ТИ НАВЕЯТ ЧЕРНИ МИСЛИ... НЕ СЕ ОСТАВЯЙ ДА ТЕ ТОРМОЗЯТ И СЪСИПВАТ!...
Аз самият се бях оставил на тия неща и резултата беше плачевен.Бъди силна.Ще ти е нужно.

Редакция: Аз лично на твое място не бих опъвал нервите на партньора както те съветват защото не се знае накъде ще избият.Прецени внимателно риска от насилие.Успех каквото и да решиш.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

се изсказваш неподготвен.Не отричам доброто ти желание но ако спази някои от съветите ти и ако нейният е лайно миризливо (прощавайте за израза) може и да и посегне... а не мисля че една жена би искала да и посегнат да я бият.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Има един вариянт дето го препоръ4ват психолозите и дето аз го прилагам. А той е да вземеш постепенно разстояние между вас. Озна4ава да се отделиш,но да не прекъсваш връзката. Обикновено това помага на мъжа да се опимни и да поеме своята 4аст от отговорността.Ако ли това не помага поемаш по твоя път без него и без това не ти е в помощ. Вярно е,4е от страни е по_лесно отколкото да седнеш да го направиш,но си заслужава да го опиташ. И успех, имаш хората от клуба на твоя страна за добро.

Paise zemio,shop te gazi!!!!

не са му лоши съветите на Асасин, ама и той си го казва - ако помогне, ще е временно. А и на нас жените ни писва да се правим на някакви, каквито не сме. А и е трудно да се държиш като *отивам в командировка*, т.е. да го оставиш той да свърши нещо за децата, а тайничко ужас да те обхваща какви ще ги надроби - все пак в експеримента участват и децата, нали
Обаче, Асасине, типът не е определен правилно - според чудната книга *Мъжете са задници, да си го кажем направо*, типът не е мамино синче, ми Вечният пубер .
А МамаХ2 да се мобилизира и да започне да действа стъпка по стъпка. И да не слуша как я наплашват отстрани, ами да си огледа добре живота - със сигурност ще се справи, както се е справяла и досега (сама). И Хел е права - дет се вика, едно гърло по-малко.
А усилията си заслужават - сама ще се изненадаш от добрия краен резултат. Аз за две години Свобода наваксвам страхотен опит и самочувствие, които не можех и да си помисля, че ще имам... така ме бяха натикали в блатото
Всъщност като минат простотиите с развода, сама ще се изненадаш колко добре ще се чувстваш, дори когато ти е свръхтрудно!
Късмет!!!

Точки 2 и 4 защото са потенциално рискови а един мъж мисли по различен начин от една жена в такава ситуация... не че познавам жените де но просто знам някои от разликите.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

e pak me e sram da sym myj!
abe momicheta kade gi namirate tia myje??!!
mai kato se zamislia , povecheto sa taka, dali s vyzrasta se promeniat!?
az takyv li biah?! ili sym?! ne biah se zamislil po toia nachin!
neee, ne go ostaviai da jivee taka, moje da mu mine sled 100 godini, taman kato sviknesh.
Vzemi si dylga otpuska ,idi na selo ili niakade kadeto shte si dalech/pri tvoite roditeli/. Decata gi ostavi pri nego.Samo ne izprashtai pari v kyshti.Moje da se obajdash.NO nikakvi pari. Ne po malko ot mesec. Predupredi priatelite Mu da ne mu davat pari nazaem , zashtoto niama da si gi vidiat nikoga.Ti niama da pokrivash negovi zadyljenia. Ako zadlyjnee ,tolkova po dobre. Samo ne mu davai pari da si gi pokriva. Kreditorite shte go pritisnat dostatychno. Kato se vyrnesh pokrivai samo tekushti raznoski/hrana,tok i.tn./ ne negovi/kafe, piene,kuponi/.E ako ne napravi nishto, shte e losho.
uspeh.

moje bi e taka! a moje bi ne!?dali da proveria!?

компилацията на чужди приказки не те бива, но не знам на дислексия ли се дължи или на синдром "ниско чело в късен пубертет"

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

че не трябва да отлагам за по-късен етап. Главно заради по-голямото дете. Като го запиша на у-ще той ще си изгради нови приятелства и по-леко ще преживее промяната. Докато ако чакам и почне в едно у-ще и после трябва да сменя всичко ..... наистина ще изпадне в по-стресова ситуация.

Мисля си, че този преход трябваше да стане още преди две години, когато си бях събрала багажа. Досега щях да съм се съвзела и стъпила на крака. Но тогава моите родители настояха да направя компромис и да изчакам някаква промяна у него......... Уви, това не стана! А аз загуби 2 години време.

Благодаря ти!


По-добре да живееш 1 година като лъв, отколкото 100 като овца!

Благодаря ти за съветите.

Правилно си разбрала - моят е тип "Вечния пубер".

Май искам направо да се събудя след като всичко по развода е минало и да започна живота си наново, без нерви. Но доста време помия ме чака............

По-трудното ще ми бъде как да обяснявам на децата, защо вече не живеем в къщи, и защо ще ходят в други детски градини. Ще почнат едни ревове, няма да се отделят от мен сутрин и т.н... Трагедия! Дано по-бързо да мине този период, защото и за децата ще бъде стресова ситуация, или........?!
Долкото знам имаш деца - те как понесоха развода ви?


По-добре да живееш 1 година като лъв, отколкото 100 като овца!

По отношение на 1,2 и 3 вече съм ги пробвала. Номера действа временно(обикновено взема пари назаем). Не се е регистрирал в Бюрото по труда, защото има регистрирана фирма(ЕТ), понеже в един период се вживяваше като бизнесмен. Бизнеса не потръгна, само дето вкарах и аз пари в него и загубих. Сега не ще да закрива фирмата, щото се искат средства, а и "все някога пак щяла да потрябва за нещо". Заради тази фирма не ми дават и социални помощи, макар че имам право и на такива, но как ли не му обяснявах - не и не.

Относно биенето - налита, но как да ти кажа не директно със шамари, ами ме предупреждава "Млъкни, че ще ти разбия устата" или "Ще ти напълня устата с кръв!" и други такива. Ако не преустановя спора, може би и това ще стане........ Е, да, единия път ме ритна по бедрото, може би искаше да ме събори да падна, знам ли.... Най-тъпото е, че на другия ден след скандала, той ми се смее все едно нищо сериозно не е станало. Като че ли не сме говорили за раздяла, прегръща ме, пита ме що се цупя и т.н.

Относно това да му прехвърля грижите за децата - не се наемам на такъв експеримент. Той много често избухва, кара им се за дреболии, наказва ги без да им обясни защо, и ме е страх, че може и да ги бие като ме няма. А те не са лоши деца. Дори са си много кротки, като гледам други на тяхната възраст. При един скандал скоро бяхме на гости, а той се скара на сина ми (5г.) пред хората, унизи го публично и го разплака. След това му каза да отивал при майка си (при мен,де) .... Детето на другия ден ми казва, че му се сърди, защото така е постъпил с него. Бащата обаче - ни лук ял, ни лук мирисал. Все едно нищо не е направил. Е, как да поверя децата си на такъв лицемер.

Оооооф, живот.......


По-добре да живееш 1 година като лъв, отколкото 100 като овца!

Вярно, че съм обмислила почти всички възможни ситуации. Човек не се развежда току-така. Пък и нося отговорност и за децата. Ама вече от толкова обмисляне ще ми се пръсне главата.

Благодаря ти за куража!


По-добре да живееш 1 година като лъв, отколкото 100 като овца!

абе, миличка, я ми кажи, така както го описваш, не мислиш ли че детето ти страда повече от това че баща му го третира по този начин. все си мисля че новата градина ще я понесат и ще я забравят. като порастнат ще се смеят като им разказваш как са ревали иса ти късали сърцето. но ти гарантирам че никога няма да забравят как баща им ги е навиквал за глупости и как е обиждал майка им.
а за справянето, ще се присъединя към мненията че просто ще гледаш едно дете по-малко. така де, пари няма да губиш щото той не внася нищо, ако наистина можеш да идеш някъде и няма да даваш пари за наем, нямаш грижи. ще ти намалее и прането и гладенето, и всички други такива разходи. по-добре си давай парите за децата отколкото за пиене на мъж ти и аверите му.
като изчетох всичко докрай, мисля че ти е ясно че развода е правилното решение в случая. защото такъвм човек какво може да направи повече - и да си намери работа, какво от това, аз не мисля че ще дойде със заплатат у дома и ще те пита "Мила, какво трябва да купим за дома, за децата"
абе майната му. аман от такива "мъже" да вървят да ги гледат маминките им дето така са ги научили.

успех и смело напред.

Щом дори децата си не уважава, щом не ги приема като малки човеци - майната му! Не го съжалявай, не го мисли.

Само че при развода ще има и делба на общото имущество. Мдааа, фирмата му е на негово име, но и тя ще се дели. Ще се делят и задълженията й, ако недай Боже има такива.

Ама, аз не ги разбирам тия работи. Можеш да питаш Hell. Дано не се лъжа, ама тя май е имала проблеми, докато убеди все още съпруга си да закрие фирмата си.

По-здрава!

Струва ми се, че вече имаш изградена нагласа за това, че за децата промените ще бъдат тежки. Само че това не може да се прогнозира. Може да потъгуват известно време, може и бързо да се адаптират. Ако ти приемаш, че им предстоят трудности и ревове и се чувстваш виновна от това, ще повлияеш и на тях с нагласата си. "Трагедията" може и да се предизвиква, когато я очакваш непременно да се случи.

Моето мнение е, че ти самата трябва да приемеш тези промени като дребни неудобства (а защо не и като възможност за намиране например на по-добра детска градина и т.н.) и като нещо, което е временно и бързо ще бъде забравено. И да разрешиш на децата да потъгуват за това, което ще загубят, без да се чувстваш длъжна да направиш нещо за да предотвратиш тази тъга. И да им насочиш вниманието към новите хубави неща.

Аз не съм разведена, но веднъж се преместихме от един апартамент в друг и 2-3 пъти сменяхме детската градина. При последната смяна на детската градина едното дете се разплака първия ден като го оставяхме и това беше всичко. Другото дете пък се зарадва, че има нови играчки.

Разбира се, разводът е много по-сериозна промяна, но все пак си мисля, че това, което писах за твоята нагласа и отражението й върху децата се отнася и за този случай.

Успех!

О-о-о-оранжеви китари оранжево звънят!

Бягай бързо и надалеч!
Сега се замислих, че всичко това с годините става все по-обсебващо, все по-трудно да се измъкнеш и затъваш повече в тоя живот без радости, а само неволи. Щом след първото дете все още си имала надежда за вас и имате второ, то тогава с доста неволи си се справила и доста компромиси си понесла на плещите си....Знаеш ли колко е жестоко децата ти растат с такъв пример в живота си!? Сестра ми живее така 18-та година и няма сила, която може да я накара да се разведе - мисля, че за тези години се е отписала, но това е егоистично!!! Децата си повредиха мирогледа, започнаха да обвиняват нея, че им е съсипала детството като е с такъв човек до себе си...Пораснаха и са на 14 и 16г - вече виждат за какво иде реч, но е твърде късно ....Не позволявай калпавия брак да съсипе децата ти!
Да, отстрани е много лесно да се раздават съвети, но ако не беше болезнения пример от брака на сестра ми, то най-вероятно и аз щях да се завъртя в безумния кръговрат на брака и безсилието.
Успех!!!