Оправдание

2 отговора 146 прегледа
#1

Оправдание

Съдник твой да съм просто не мога,
нито искам подобни права.
Да отсъжда е дело на Бога,
негов прерогатив е това.

А пък Той, струва ми се, да бъда
нещо друго за теб е решил -
да съм ти доживотна присъда,
доживотен твой скъп и твой мил.

Мярка несправедлива и крайна?
Не надавай по мой адрес вой!
Аз съм само пионка случайна,
а осъдилият те е Той.

Всичко написано от мен - тук.
Приятни минути!

Hit-ър П@ър
Отговор
в отговор на Xитъp 5ъp #2

Re: Оправдание

Какво ли не ражда страданието!
Прекрасно и тъжно.

Живей Обичащ!
Отговор