за клуба

така...тук пише, че е създаден 2000 година... кой от вас беше? Да си признае, че да разберем най-после кой тук е от службите Сериозно, понеже аз съм от 2001 тук и началото ми се губи - кой е най-отдавна тук? Има ли бойци, които вече не са сред нас? Разказвайте спомени за тежки случаи и интересни моменти, както и най-драгите ви опоненти Аз лично засякох Янче Сърбоманче, за когото подозирам, че по-късно премина в македонец, маке, дунек, айсберг и така до днес... Разказвайте спомени

Относно Генезиса питай "соф.мак"..
нели каза , че е в клуба от ...5
години

В Клуба вилнея от пролетта на 2002 г.......но помня Яне....много тъпо парче беше...немаме толку тъп индивид сега от фиромската стока....

А бе и аз съм от "отците основатели"...
Справка:
Профила на "Тулса":
Регистриран на :
29.03.01 05:57

АЗ съм от март-април 2000. Имаше раЗни индивиди като Зевс Македонски и Ангел Петров, които ми фалат многу
А какво ли стана с Македонски_Патриот, Македониjа, Коста? Инаку тъпаци и от двете страни винаги е имало на форума.
Най ми фали обаче Хон Гил Дончевски

мисля на третият ден, след като Аспарух подписал некакви договори с някакъв византиец. На третият ден, защото на вторият пак този Аспарух написал декрет:
От днес нататък македонците да се викат бугари.
Забранява се говоренето на македонски.
Казах.

И от тогава потекнува проблемот с континюитетот и идентитетот и се започнува негирането. И прашането не е решено до днес.
Не случайно всички поробени не харесват оня с голата глава и кичура по средата на темето.

Обаче Фраер е по-стар учесник. Дури Лаци.

Аз пък съм от скоро. Година и половина някъде.

А имало ли е на форума освен бракя и сестрички, т.е. дами македонки?

големи турци са. Не им дават.
Пък ние с жена ми си делиме машинното време...

Аз преди да дойда тук, бях на онзи гръцкия форум от където дойде Айсберг. Там имаше (и все още има, макар вече да не участва в споровете и да се появява рядко) една македонка. Ученичка. С нея обаче не водих "спорове". Не знам що?! Някак си не ми идваше да се "заяждам" с нея. Бъбрихме си два-три пъти за разни отнесени работи, нямащи нищо общо с мак. въпрос.

напишеш нещо и темата изчезне. Че като почнаха и упреци от другата страна границата - бил свободен форум - дръжки - триете та пушек се вдига.
Пък излезна, че часовникът на Дира се разстроил и праща темите най-отзад. Защото ги подрежда по време.

Makedonija.com, но едната май е нещо много религиозна...
Това е в клуба политика, иначе в другите клубове ги има много, по приказките им разбирам, че са млади момичета...

е за Айвар.ком

Това ми се струва съвсем ненормално жени да обсъжат помежу си политика и история ! Е те тогава вече светът се е обърнал ! Така че в ред сте били с македонката.

Аз ходя от време на време, не много често, на Айвар.ком в клуб История и чета. Ей тъй да се посмея малко. Там наистина е гнезденцето, където се излюпват много бисери.
Там не е място за водене на диалог. Онзи клуб ми прилича на някаква пропагандна машинка. Предназначена не толкова за "нас", а за "тях", да не би някой нещо да се замисли случайно. Пък и като добавим триенето на неудобни постинги, картинката съвсем става пълна.

което ми се струва интересно. Клубът съществуваше, когато се свика в Скопие конференция за създаване на Радко (когато двама младежи бяха хвърлили димни бомбички и някакъв "уважаван" скопски журналист бил съборен на земята..). Следващите 2-3 дни тук писаха поне 20 ина македонски граждани с българско самосъзнание, участници в конференцията, даже един писа, че по време на конференцията някой написал адреса на клуба...
Обаче повече не се обадиха. За мен това си е загадка и дори си мисля, че по някакъв начин са им "въздействали" да не правят повече така ... да пишат и четат тук....

Ти пък се изказа.

Девойче беше все пак. Беше кофти да се "заяждам" с нея. И без това имаше мъже-българи, които честно казано малко попрекалиха с грубия си тон към нея. Не че могат да се сравнят с грубостите на някои от тукашните участници (те си знаят) към мен лично, пък и към дма.

Е, не искам да те засегна , но поне жените около мен историята и политиката не ги засяга. Хора всякакви

понеже съм забравил, кога беше, потърсих в Гугъла, той естествено ми отговори:

“Изгрей ,зора на свободата “
свали маската на дресираното българомразие
Иван ЗАГОРОВ

—————————
Часът е 14,00. Току-що е започнало представянето на Сдружението на граждани „Радко". В
залата „Милениум 2" са събрани около 200 души. Значителна част от тях са журналисти. Те
са много. Може би повече отколкото бяха се събрали предния ден в хотел .Александър
палас", където течеше срещата на правителствените и държавните шефове на балканските
държави...
Това припряно сновене на люде с камери в ръце, с фотоапарати, с микрофони и касетофони
правеше атмосферата необичайно напрегната за скромното представяне на едно сдружение,
носещо краткото име „Радко". Но сякаш точно това име бе събудило острото обоняние на
копоите, фарисеите, хранениците, които тук доскоро бяха пълновластни господари, които
държаха всички нишки на властта, на обществените прояви, на образованието, на културата
и създаваха духовност, която против законите на всяка възвишеност бе облечена в
полицейска униформа, за да проповядва своята истина с насилие, всявайки подъл страх у
млади и у стари.
Подлият страх в този ден - 27 октомври 2000 г., превъплътен в гилдията на добре дресирани
журналисти, се появи в залата и превърна светото тайнство на възкръсващата
истина,потискана в продължение на 87 години, в пошло политическо шоу. Както
полицейските хрътки, дресирани да душат и по следа да откриват убиец, крадец или
наркотрафикант, така и скопските журналисти, възпитавани във висшите белградски школи
по фарисейство, дойдоха в хотел „Холидей ин", душейки следата, за която цял живот ги бяха
насъсквали. Обонянието им бе влудено от поканата, на която на червено-черен фон бе
изписано с красиви Свети-Климентови букви името „Радко". Системно нахъсваните
журналисти копои веднага надушиха жертвата. Тази жертва бе буквата „д" в средата на
името Радко. Защото според втълпявания им от рождение сърбизиран, отдалечен по терка на
Вук Караджич език тази дума трябваше да бъде изписана не с „д", а с „т" в средата. А щом
някой не зачита сърбизираната азбука, то според каноните
на мракобесната философия на сърбомакедонизма той е българин, т.е. враг, окупатор,
татарин, грабител...
Ето тези иначе изглеждащи културни, симпатични, дори одухотворени от особено излъчване
хора тук в зала „Милениум 2" хвърлиха изящно изработените си маски, наподобяващи
принцове и принцеси на духа, и разголиха хищната си природа.
Хотелската зала се превърна в сцена. На сцената безспорно имаше артисти. Но тези артисти
не бяха хората, които като един станаха, щом по малко прегракналите микрофони
прозвучаха звуците на „Изгрей, зора на свободата" - химнът на македонските
революционери. Артистите не бяха и ръководителите на това сдружение на граждани от
Охрид, които, седнали на масата пред насъбралите се, бяха дали думата на своя
председател Владимир Паунковски. И точно когато малко смутеният му от толкова камери
глас зачете отчетливо целите на сдружението, когато наблегна върху безкомпромисната
позиция на Иван Михайлов -Радко, патронът на сдружението, по отношение на българския
характер на славянското население в Македония, яростно стискащите бомбичките ръце се
протегнаха и залата потъна в дим... На една от снимките, поместени в скопски „свободен"
Вестник, е показан и бившият журналист от в.„Нова Македония", тайният агент на
югославските служби Спасе Шуплиновски. На фона на всички станали и слушащи с
благоговение забранявания доскоро химн на македонските революционери изражението на
Шуплиновски е предизвикателно отегчено. Именно заради това неговото присъствие бе
възприето като провокация, а хвърлените бомбички- като вдъхновено от него злодеяние.

Няколкото ритници по задниците на фанатиците сърбомани бяха предвидени от
журналистите копои. Те трябваше да ги превърнат в сензация, в събитие, в истерия.
Истерията се нагряваше целенасочено и системно далеч преди деня на представянето на
сдружението. Кулминацията също беше предвидена - хвърлянето на бомбичките.
Режисьорите на този бездарен спектакъл на подлия страх пред възкръсващата правда
знаеха, че след предизвикателната наглост ще има и саморазправа. И чакаха търпеливо и с
наострено внимание момента. Моментът дойде и се разви според сценария. Точно това даде
простор на школуваните белградски магистрати по изкривяване на истината. Удбашът
Шуплиновски трябваше да стане медийна звезда заради невинното си страдание
и потърпевш. И той стана. Провокацията се превърна в събитието, смутило брутално мирния
сьрбомакедо-нистичен сън, тъй дълго поддържан с най-модерни приспивателни илачи,
изобретявани по белградските лаборатории и пренасяни безплатно в Македония в
продьлжение на повече от сто години и щедро раздавани
като наркотик. С този наркотик се „зарибяваха" училища, университети, политически
партии, обществени организации, редакции, театри, музеи, художествени галерии.
И вестниците в Скопие се изпълниха със сензацията за бьлгароманите, за „фашистите", за
„убийците", за ванчомихайловистите.
Не закъсняха представителите на партии, на сдружения, на фондации, на творчески колегии.
И на първо място на Лигата за демокрация на сърбина Георги Марианович, да заклеймят
„сборището" в „Холидей ин", да поискат незабавното закриване на тази „про-българска"
организация. Скопските вестници, скопските телевизионни частни канали се превърнаха в
една трибуна, от която се клейми всичко българско, но всъщност истерията на
заклеймяването разкрива безсилието и злобата пред перспективата за изплъзващия се
контрол,досега ловко направляван от една група хора, която се беше вживяла в ролята си
на главен дресьор в зоопарка на македонизма. Злобата, породена от факта, че въпреки
кръвта, страданията, затворите, смьртите, истината за


Даме и Гоце, за братя Миладинови и Пърличев, за Джинот и Жинзифов, за Мара Бунева и
Менча Кър-ничева, за Тодор Александров и Иван Михайлов, за Димитър Гюзелев и братя
Чкатрови, за доктор Васил Иванов и Роза Койзеклиева не може вечно да бъде потъпквана.
На 27 октомври 2000 г. Скопие стана свидетел как възкръсва истината чрез гласа на един скромен,
но силен и богат духом македонски българин - Владимир Паунков и как търговците манипулатори
на светите чувства на хората си скубят
косите,скърцат със зъби и се чудят как да спрат възземащия се нависоко човешки
дух,неподвластен на жалкото сърбокомунистическо слугуване и продажност.

Скопие, 2000

Уууу женски негатор!

[бурно освиркване]

There's no place like 127.0.0.1

Няма проблем. Споко.