Моя Любов

Моя странна,
моя внезапна Любов,
ще ме убиваш ли,
или ще летиме?
Мили мой,
ще бъдеш ли
с мене суров,
или ще ме обичаш?
Аз съм готова,
кажи ми.
За себе си знам,
няма грешка
в моите чуства,
болезнено истински
в дните ме люшкат.
В стихията тяхна съм,
в тяхната власт.
Сражавах се-стига!
Предавам се, губя се аз.
Знам любовта
силно плаши мъжете,
но мен ме разкъсва,
раздробява ме
на парчета.
Сърцето ми плува
в бурята като лодка.
Всеки момент ще потъне,
във водата студена,
дълбока.
Или платна ще разтвори
с топъл порив,
ураганите ще събори.
Потапям се,
всичко е в твойте ръце.
Аз съм съблечена по душа,
поднасям ти туптящо сърце.
И чакам безмълвно,
безтрепетно
и безкрайно смирена,
готова да литна и плувам,
или да тръгна обратно-
убита или дълбоко ранена.

ако се получи вариант 2
ние сме наблизо с нашата
мобилна клиника:)
услугите се заплащат след
установяване на необратимо
равновесие:)

Сметките по куриер до оня свят, моля.:))))))

Токов удар в квартала,
но аз нямам намеса.
Задръж човека със сметката
до Свети Петър,
още не ме е отнесъл.

не знам
просто не знам
какво ще каже шефа
и ние плащаме данъци:)

Destroy the myths you have to, if wise to be you want.

никaкво предaвaне!
ще го взривявaме :))
бум

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Коооооотееееее! Нали не си камикадзе, че съвсем ще полудея вече! Не си и прикрит терорист, нали?
Целувки! Искам да оцелея!

Шефът като е толкова важен, да нарамва всичко лично и го чакам горе!

Така ли постъпват с доброволно предалите се? Просто не си познал. Не съм от пехотата, от авиацията съм. И не ти си този, дето ще ме убива! Виж си каската, не струва. Заредена е с експлозив. Я да си видя часовника, колко остава - 9,8,7,6,5,4,3,2,1- БАААААМ! Я как прелетя край мен! Хайде предай целувки на слънцето от мен!

Това май беше на Недялко Йорданов, ама не съм сигурен...

Когато изглежда
че няма надежда,
че всичко е свършено вече
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава човече!!!
Кажи-не ми пука
от таз несполука,
аз мога, аз вярвам, аз зная
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта, не края!
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая-
недей се спотайва,
недей се отчайва,
кажи си-това не е края.
Кажи-не ми пука
от таз несполука,
аз мога, аз вярвам, аз зная
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта, не края!

От същия автор:

ПЕСНИЧКА

Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни.

Има нещо тъжно
и нетрайно
в нашето опасно
място тайно-
в ресторанта малък
и безлюден
келнерът ни гледа
тъй учуден.

Келнерът е свикнал
да ни чака
и да ни сервира
два коняка.
Той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща.

Часовете бързат
тихи и жестоки,
за да ни отпратят
в две посоки,
за да ни разкрият
истината всъщност
с цялата нелепост,
с цялата и същност.

Келнерът е свикнал,
и разбира,
празните ни чаши
не прибира,
той ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща.


Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни.