поетично

не(из)казано


и ще почнем да говорим
думи
назад
ще закрият
случилото се извън нас
безизходно

но ти не го знаеш още

и ръцете ти ме търсят
там
където ме остави

стоиш
неподвижна смътна
истината стига бавно
до сърцето ти

тогава
се оглеждаш
и поемаш
сляпа
улица
без изход



*
в стаята ни
няма никой

никой?
аз съм в нея

седя дописвам стиха
слушам - колко тихо

долчинката на възглавницата ти
запълва
заравнява
времето



домашно упражнение за млади поети

остави Париж
и Рим и Лондон

нарисувай си лицето
наизуст
не пред огледало
пред сърцето

в огледалото се бърка
истина и отражение

не рисувай ангела
предай човека
с който се размина вчера

нарисувай си лицето
довери ми
променливия му израз

не съм чел
в нашата поезия
истински автопортрети


Тадеуш Ружевич