Реплика: Сериозна тема!!!

Колко от вас имат куче за домашен любимец? Колко от вас почистват "купчинките" на питомеца си от парковите площи и детските площадки?
Колко от вас са виждали някой горд собственик на рядка порода да го разхожда с метличка и лопатка в ръка?
Колко от вас са родители, които се чудят как да научат децата си да не ходят по тревата и да не строят замъци в пясъчника?
Дали да не си купя намордник и каишка за малката ми дъщеря, защото тя не иска да разбере, че снежинките не са най-чистото нещо на света?

животните - в гората, това е моя принцип, не да ги бутаме в панелите.

СВОБОДА за животните !

A name that can be told is not a lasting name.

За човешките им аналози трябва да обмислят общинарите някой аналог на въздушна пушка - примерно 500 кинта глоба на аки.

Numquam sapiens irascitur.

не въздушна пушка, ми и "Драгунов" с оптика можеш да си купиш за жълти стотинки.



Бъдете високи!

китайските ресторанти после :)

Менюто днес :

булонка с ориз.
кокер с броколи.
овчарка сладко кисел сос.
желиран бултериер.
московска стражевая по хайдушки.
хъски шишкебап.
аржентински дог рагу.
пинчер фондю.

кво ше кажете а ??????? хихихихи

A name that can be told is not a lasting name.

Подарявам въздушна пушка срещу въздушен пистолет

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Еееех, ако с лопатка и метличка можех да измитам всичките....дето излизат от умовете и устите на хората (и от мойта де, и от мойта) - тва кучешките дали няма да ми се видят бял кахър....щото тях ги измива и як дъжд...

Иначе си права - особено в тъмните неосветени улици се крият всякакви изненади...А дъщеря ми порасна в най-опикавания пясъчник...само гледах да не си лапа ръцете. Хората отглеждащи кучета са много чувствителни по тези теми и дали не е по-добре да си замълча, щото ще се увлека, разпаляда не зема да извадя резачката и неволно да подкъся някой кучкар (пардон - хубав, мнооого хубав човек, разочарован от твари като хората и затова предпочел да си общува с кученце).

~не ми казвай какъв трябва да бъде добрия човек - ти бъди такъв~

Хората които много, ама много обичат животните са повредени. Лично мое мнение. Животните са готини, сладки, прочее, ама да не се вживяваме. Аз например харесвам прасето щото е по-интелигентно от кучето, единстевно то изпитва завист, официално е доказано (също органите му са подходящи за транспалнтация), ама няма да си зема прасе в къщи, пак било то и декоративно.
Специално кучето и омразната ми по-други причини котка са порядъчно безсмислени освен за куче водач и да пази. А котката само си гледа интереса, по зле от човек.
голям недостатък, който забравяте е че кучето лае и вдига врява, освен ако не е по-старо - тогава мирясва. Пък тия граждани дето не са виждали животни си взимат разни и после се чудят как да ги гледат. Я да отидат малко на село при кокошките и пръчовете, тогава ше мирясат. :-)))))))))) хахахахаххахаха газ пикаят някои като ме четат бас хващам :)големи псувни ше ми ударят от клуб кинология :)

A name that can be told is not a lasting name.

много обичам животните.

Преди години бях взела едно куче на майка ми, да й е дружка в самотните дни. Избрах породата така, че да си е домашно - апартаментно куче. Да няма нужда от много тичане, че пък иначе срещу животинското в него трябваше да тръгнем, а и това не ми допада. Но, докато възпитавах мъничето, трябваше да възпитавам и майка ми - да излиза с вестници или салфетки, че да прибира боклука след тях.

Но за уличните помияри, просто.... нямам думи! Единствената им положителна дейност е че гонят и ядат плъховете...

не ги слагай под общ знаменател

а ние че сме като прасетата, това мисля отдавна е ясно

Numquam sapiens irascitur.

Ма да не обиждаме прасетата :) Това да не ти е Животинска ферма на Оруел. аааа:)

A name that can be told is not a lasting name.

шъ зимитъ дъ ми съдът наче некуи пирродозъщатнуци
аз имах такива съученици в НПМГ-то


Numquam sapiens irascitur.

с тоя латински дето бълваш, отдъхнах си, щом си от нпмг може.

A name that can be told is not a lasting name.

Немога да си представя, че ще държа животно в къщи, само защото МНОГО го обичам!
Някак не ми се връзва - много обичам животните, а оставям някой красавец /или сладко паленце/ в къщи само по цели дни, само за да го помачкам 1/2 час когато се прибера!!! И да бързам да се прибера в къщи, защото трябва да го извеждам / в къщи сме четирима, но със сигурнст ангажимента ще е мой/

Освен това обичам големите кучета, а толкова не бих се съгласила да затворя огромен дог на 20-30 кв.м.
Ако имам двор... Тогава може би! Но пък отпада въпроса с почистването на купчинките му!

Лично аз не съм виждала някой, който да почиства "нещата" от кучето си.
Дори не ги подместват от "хорската" пътека... А какви ги реди любимият ми, ако е забърсал нещо по пътя!!!

Кооперацията в която живея има вътрешен двор. С беседка, пързалка и т.н. Има много лапета и всички играят много. Страшен купон става! Миналото лято по- големите направиха шоу с покани, такса вход, безалкохолни, състезания, награди.... За проблема вече се сещаш! Всички домашни кучета биват извеждани всяка сутрин и вечер точно където си играят децата. Целият двор е в лайна. Как да пусна Терминатора там? Пусна ли го, след това го вкарваме в банята, а обувките му и пароструйка не може да ги оправи. Напоследък и в близката градинка положението е същото. В добавък на безбройните домашни кучета има съседи, които отглеждат помияри на улицата. Та и там е минирано. Кеф! Освен да си затворя децата в къщи друго не ми идва на ум.

Обичам кучета и щях да си взема арежентински дог, обаче жена ми наложи вето.

Признавам, че помиярите ме дразнят и притесняват, но някак всеки път като чуя някой да им се заканвам с пушка и си спомням как като бях ученичка един ден видях такава акция - труповете им бяха нахвърляни в един нисък камион....не беше гледка за деца, нито за възрастни. Между другото в столичната ни голяма община се получават доста крупни суми за решаване на проблема с тях - познайте къде отиват парите - не в приюти за бездомни деца доколкото знам. Не съм чувала в други европейски столици хората да се разхождат с въздушни пушки или с автомати и да разстрелват помиярите, обаче по някакъв мистериозен начин там не съм виждала въобще помияри....може би въздухът е друг и не им понася, кой знае.
Аз имам куче /една от причините да ме дразнят помиярите - всички искат да го изядат...може би за това не успявам да стигна с него до някоя детска площадка....та то свършва естествените си нужди в покрайнините на гората, където деца НЕ съм виждала да ходят - няма алеи. Впрочем един въпрос за знаещите - а кой ходи след помиярите с лопатка, метличка и пликче??????
Това бяха общи разсъждения от съображение за симетрия - не съм запалена кучкарка нищо, че имам куче. Просто съм любител на природа, животни и деца и все си мисля, че мама му стара, не е възможно да не могат да се осъвместят някак си....как мислите вие?

Признавам си попадна в десетката с тая тема. От няколко години от както тръгнах по площадките с деца започнах да се чудя - дали и аз като кучкарка съм била толкова немърлива.
Ми не съм била!!!! По стечение на обстоятелствата прекарах някои от пуберските си години в странство и там научих как се гледа домашен любимец. Удивлението наистина ще да е било голямо когато любезните ми домакини ми връчиха заедно с каишката на сладкия им питомец и метличка и лопатка и малко найлоново пликче. Но милите хорица ми обясниха защо се прави така и оттогава винаги съм извеждала така кучето. От много години вече нямам куче, но скоро планирам пак да си взема и съм сигурна че децата ми ще знаят как да го разхождат.
Научете поне и вие вашите деца, че дано поне внуците ни да избегнат описаната от Мъжемелачката картинка

не ме дразнят кучетата, дразнят ме кучкарите
вчера за пръв път набих един, всъщност само един здрав шамар
ама не си държи кучето и изплаши сина ми
така се ядосах, че чак кучето се изплаши, а кучкарят не обели и дума да протестира
понеже е от входа, го изгоних да се прибира в къщи и му казах, че всеки път като го видя с кучето навън и ако не го държи ще го бия
трябваше да го обработя повечко, май, ама - айде възрастен мъж е
нищо, следващия път

Да много се подразних от това, че търсите причината не там където е - а тя е факт и е вътре във вас. Колко майки сте видяли да чистят пясъчник , защото децата им играят в него? Да сте видяли загрижени бащи да ограждат същия, притеснени от това, че децата им се въргалят в него? Със злоба предизвиквате само злоба. Внимавайте с приказките за пушки, че ще ги чуете и от децата си, а вярвам че искате да се изградят като добри и отзивчиви младежи, които ако някога имат домашен любимец ще знаят как да го разхождат и възпитават, без да предизвикват гнева на себеподобните.

да ти кажа била съм и на двата тротоара по темата за домашните любимци.

Когато сина ми беше мъничък и по детските площадки идваха да си разхождат кучетата, настръхвах първо от страх, второ от ужас, защото малкия се затичваше към тях и с пухкавите си ръчички ги щипеше. Преди години си взехме куче, пак заради него. Защото се страхувах да го оставям сам в къщи. Та кучето беше каракачанска овчарка. И въобще не се интересувах дали вече заключва вратата и дали отваря на непознати. Това е хубавата страна. Сега следва лошата - вечер със съпруга ми и Ричи /кучето/ излизахме с колата извън града за да го разходим на воля, без намордник и без каиш. Слизахме до Дунава и прекарвахме по няколко часа в бясуване. Тогава много се дразнех, че няма уредени места за разходки на кучета в града. Където можеш спокойно да оставиш животното да потича, без някои уж любители на животни, да се опитват да го прикоткат за да го погалят или просто погледат отблизо. Така, че темата е болна за цялата улица. И от единия тротоар е така и от другия. Многофункционалността на града и неуредеността му май е проблема.

Постарах се да отговоря сериозно, нали темата е сериозна.
Иначе, привет на всички в клуба.