Кое време е?

7:30 дррррррррррр (звъни будилник)
Събуждам се от "медния" звън на будилника, поглеждам го в просъница и замисляйки се дали не е време да му светя маслото, но ще ми излезе скъпо, всеки ден по един. Тук да не е Америка, там на всеки филм като звънят ги замерят с обувки. Станах, спрях го, почесах се по рошавата глава и погледнах през прозореца, новия ден бе дошъл, сив и обикновен. Чакаше ме работа, еднообразие, всекидневие. Едва тътрейки се отивам до банята, измивам се, следват зъбите, поглеждам огледалото и ми се иска да го ударя, да го счупя за да не гледам тази антипатична физоономия. Не ми се закусва, нямам апетит и ме е мързи, така вече години. Започнах приготовления за работа. Как я мразех, всеки ден едно и също - давай, натискай!... Но няма как, тези пари все не стигат, мамка им!
Излизам от нас и минавам на пръсти покрай съседите, че СОТ ги пази, един син имат те, че заради него СОТ сложиха. Понякога ходя пеша на работа, стига да имам време. Ако ли не хващам градски транспорт, но ми е писнало от навалицата и "аромата" в автобуса. Нямам много време, но решавам да ходя пеш, пука ми като закъснея, пука ми за колегите, пука ми за шефа! Вървя по тротоара и виждам на шосето размазана котка, тръпки ме побиват. Кой ли е направил това, кой е затрил живот? Нима живота на котката е нищожен спрямо човешкия? Кой прави най-много злини - човека, а котката иска малко храна и да оставиш а мира... мислейки отново се сещам за размазаната котка. Вдишвам дълбоко въздух, о-а... задавих се, започнах да се кашлям, препънах се на един бордюр и паднах на земята, болка прониза лявото коляно. Започвам да псувам се като циганин, ставам и отърсвам пръхта от себе си колкото мога, видждам кръв по лявото си коляно, мамка му (проклинам)... Занесох се как да е на работа и влизайки при колегите ги гледам с бялото на окото. На никой ня говоря, няма и защо. Започвам си работа, една камара работа пред мен, а колегите са си свършили тяхната и сега го удрят на раздумка, ще изгорят по един фас а аз да давам, да натискам! И така минава работния ми ден, изнервен от нея и случката сутринта си тръгвам пак пеша по същия път и пак срещам размазаната котка... да мисля няма смисъл!
Прибирам се у нас и се чудя какво да правя, какво интересно да измисля за да ми е интересно? Веднага се сещам, сядам пред компютъра и влизам в мрежата, много интересно (?!), всеки ден го правя, после взимам един душ... но е рано за лягане, няма каде да ида и пак пред компито, писва ми и си викам що не го хвърля през прозореца. Прескачам в другат стая и пускам телевизора и слушам кой кого убил, кой какво направил, Симеон какво говорил, но нищо не казал, по късно пък оня... Славито бъзика евтино разни безобразни. Тъпотий, писнало ми е от всичко, от яденето, от дишането, от спането, от мисленето, от ходенето до тоалетна... от всичко!!!
Загасям лампата (не че пестя ток, гася ги за да може едно от сетивата ми да почине малко) и се свивам в единия ъгъл на стаята, мисля... и така почти всяка вечер ...

7:30 титтт-титтт-титтт (звъни будилник)
Събуждам се пръв, тя още спи сгушена в мен. Но трябва да я будя, работа. Целувам я нежно по челото, после по нослето, стигам до любимите устни и продължавам по шията... до ухото и леко го захапвам. Тя леко изсумтя и отваря очи "ах ти..." и се усмихна сънено. "Добро утро цвете" и казвам, целувам по я челото. След малко милувки и целувки се започна деня по същвство, един хубав секс за добро начало и за настроение през деня. Хапваме нещо леко и полезно и тръгваме за работа. Стигаме до колата, отварям и врата (нали съм кавалер и неин избранник, искам да се чувства обичана, нужна). Пролет е, всичко е зелено, птичките пеят, слънцето почти е изгряло, радваме му се. По пътя се шегуваме за ония работи... дето се говорят само между двама. Оставям я на работата и и продължавам към моята. Там всичко е наред, сплотен екип сме, всички си помагаме. Деня преминава нормално, шеги, интересни случки... От време на време пращам SMS с усмивка на любимата. След края на работния ден отивам да си я прибирам, чака ме, днес май закъснях малко. Отварям и врата и влиза тя, целуваме се страстно "липсваше ми" - казвам аз, "ти също" - отговаря тя. И си говорим за изминалия ден. Прибираме се в къщи и сядаме на дивана да починем малко. Тя дяволито се намества и ляга в мен и ме гледа в очите... говорим си за неща свързани с нас, целуваме се, обичаме се. "Какво ще правим?" - пита тя, "ми... да идем на кино" - предлагам аз. Съглася се с мен, а и знам че е добра идея. Влизаме в банята да се изкъпем заедно, двамата, Ние (защото ние е повече от ти и аз). Ха-ха, какви неща могат да се правят в банята, е малко е некомфортно, но се справяме... Готови сме, излизаме. Отиваме в ресторант и вечеряме, шегуваме се, смеем се, прехвърчат искри, разменяме си страсни погледи целувки. После отиваме на кино и избираме филм който да ни хареса и на двамата. Да, хубав филм, дори поплакахме на него, малко чувства...
Прибираме се и се настаняваме отново на дивана, този път я изпреварвам, аз съм легнал в скута и, за малко не заспивам... Идва време да си лягаме, аз отивам пръв щото едва гледам, влача се до спалнята и се хвърлям на леглото... тя се бави и се разсънвам, искам да и кажа колко много я обичам и колко много ми е нужна. Ето я идва, изтръпвам, сякаш я виждам за първи път и знам, че ще е тя, сърцето бие лудо... Ляга до мен, голи сме, усещам кожата и, тя е нежна и топла, дипира е страхотен, възбъждащ. Полага глава на ръката ми и се сгушва в мен, целувам я по челото "ОБИЧАМ ТЕ!", гледа ме обичливо и ме целува страстно. Тази вечер бе малко по изморителна и ще си спим... Галя я по главата, прокарвам пръсти през косата, знам че го харесва. Заспива с усмивка, целувам я нежно и си мисля "не знам дали съм щастлив, но я обичам, нужна ми е, с мен е, доволен съм, не искам друга. Не е като ония по Фешън ТВ, но за мен тя е жената, любимата, весела, засмяна, мила и красива. Мисля позитовно, усмихнат съм. Ако това е щастието значи аз съм щастлив и желая аз да съм нейното щастие..." Разбира се не всеки ден е така, иначе живота би бил една приказка в която нямаше да можем да оценим доброто. Понякога се караме за дребни неща, има го навсякаде. Понякога се чувстваме обидени един на друг и малко сърдити, но това е част от живота. Ако ги нямаше тези дребни, тези лоши неща нямаше да можем да оценим доброто. Ще бдя над нея и ще я радвам защото тя радва мен.

... събудих се, мечтата бе преминала в сън, страхотен сън... Гадна слюнка ми се бе стекла по лявата устна, главата ми бе подпряна стената. Изправих се, гърба ме болеше, ръката ми изръпна. Придвижих се някак до леглото, кадето ще спя сам и рухнах в него, надявах се да продължа със съня си, с мечтата си.
7:30 дррррррррррр (звъни будилник)
Събуждам се от "медния" звън на будилника, поглеждам го в просъница и замисляйки се дали не е време да му светя маслото, но ще ми излезе скъпо, всеки ден по един. Спирам го и се замслям за себе си и една мисъл прободе съзнанието "ех да бях актьор... за да мога да живея всеки друг живот, а за моя време хич да няма." Но не, подготвям се за моя ден изпълнен с мрак и гняв... и очаквайки всеки ден най-лошото, но не то е на лице. Най лошото е, че съм тук, че живея...

мамка ти шибаняко, защо винаги закъсняваш (за работа)

можем да обменим опит бе пич - това вече съм го писал :))

Нищо човешко не ми е чуждо :)

За някои и двата варианта са прекалено оптимистични.

...и дошъл един Петър...

Mnogo добро думоплетстване.
Ако тренираш така, никога няма да се усещаш прекалено самотен.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

уау, колко много думи за да кажеш, че си самотен:)
поне са достоверно и красиво написани:)