Петък, 15.30

... а часовникът ми показва 6 март, сряда.
Еба си безвремието
Часовете бавничко се тоооочат, като ония ми ти ластици гумени, дето като хлапета ги лепяхме по косата на съученичките... Ей Си Ди Си просто си бръмчат, колежката изглежда като Алиса в страната на чудесата... Случвало ли ви се е да се чувствате като в измислена реалност, където не важат законите на физиката? Част от работата ми е май да разбивам опити за смесване на черно и бяло - в името на нечий интерес, стъпвайки на обективната риалити... Ама дотежава понякога, да му се не види, и в работата, и навън...
Познавате ли своята риалити? На какво стъпвате, когато хората около вас се опитват да заменят позатия пейзаж около третия казан отдясно с угодна тям матрица? Аз моята - да.

Я давайте идеи за петъчно разтоварване, градусовите питиета май тоя път не стават, девойката, (с която бих си спретнал един "гарантирано твърдолинеен отказ" :)) е обективно невъзможна..., колежката е лоша и не дава - установено е по емпиричен път :)))
а в небесах не верю :))

Какъв е Вашият петъчен рестартиращ импулс?


Нищо човешко не ми е чуждо :)

отиваш на бар, сядаш на бара и чакаш да те преоткрият, хората които независимо от теб са стигнали до същото решение под натиска на същите обстоятелства)

не че съм го пробвал де, не ми стиска :).

ако намериш друго решение звънни :)

_____________________________
..тази за пореден път е минало, но този път и за в бъдеще..

Идеята е баровска :)) Не че не бих я пробвал, ама не ми се пие нещо, а да се лигавя на водица - просто муза ми не идва :)

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Уви, това което аз правя в такива случаи, ти си го изключил (според условието на задачата). Питие в приятна компания, като акцентът пада върху компанията, не върху питието. А, ако въпросната компания е моментно недостъпна... ами друга компания (за какво иначе са резервните варианти и сложните комбинации ).

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

пиене, пиене, пиене
малииииии! колко тъжно и не много здраво (като здравословно) звучи...

а реалността е толкова крайно субективно нещо, че дори когато си мислиш, че поне своята собствена познаваш, се оказва, че някой друг я познава същата, но по друг начин... пък и за самия теб тя е различна в различните случаи

Важното е на курортиста да му е добре

часовете на годините текат мноо бързо..влачат се минутите на дните..

Хехе,аз в момента слушам Street spirit и There,there на Radiohead-велики парчета при това, ма едва ли са за разтоварване ..депресарски са , ма хубавото мен ме разтоварва , а не темпото и веселостта ..
Пускай приятна музика и се занимавай с нещо ,което те радва ..обади се човек,който те обича/независимо как/, направи нещо,което винаги си искал да направиш или просто се поразходи сам и спокоен.не мисли за проблеми.просто се радвай ,че си жив и се усещаш така.., прибери се,прочети готина книга и си почини..
За да дойдеш утре..от сега си го предвкусвай..предвкусвай тъмното с нас...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ама аз казах "пиене", "пиене, пиене, пиене"-то ти го каза :) - аз въобще не близвам, държа да ми заровят дробчетата здрави (будалкам се :))

Ми тя риалити е една :)) само че хората я усложняват с различни гледни точки и опити да я направят такава, каквато (я виждат) - което май е малко в разрез с тезата за курортиста?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Аз минах на Джо Сатриани :)) Лекува меланхолия с теслата - само че не е много твой тип музика
За утре не знам още
Надявам се - ама не знам до колко ще откарам в офиса...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

така е...ма това ,което е действителност..всъщност не е...
действително е това,което ти изглежда така сега..., в което СИ.
Смени действителността си и ще се почувстваш по -добре.
От това имаш нужда-от смяна на обстановката и прочистване на вътрешното ти насъбрано...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Ееее, ми то си е ясно по дифолт - а целта е ...да събера материал за дисертация?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

цъ
не е една
колкото хора толкова реалности
и то не щото я усложняват, а щото са различни
ти самия си различен в различните ситуации

а и като си представиш, че 90 и ненам колко процента от действията ни са определени от подсъзнанието (четох някъде наскоро нещо подобно), а не от съзнанието, за какво рационално усложнение можам да говорим

а тезата за курортиста може да се постигне, ако човек успява да е доволен във всяка една реалност, което аз лично не мога да постигна, ма пусто не се отказвам, поне засега:)

Важното е на курортиста да му е добре

доста често в петък, особено ако е била по-натоварваща седмицата съм толкова изключила, че все едно стоя отстрани и се наблюдавам. Гледам се как варша някакви неща и добре, че автопилота ми е последна версия и се ъпгрейдва автоматично и периодично
А иначе петък доста често ходя на театър. Понякога сама, но по-често с компания. Освен че оправя вкуса от седмицата, създава и така необходимия преход към почивните дни. Щото като идем и се запием още в петък след работа някак шоково се получава А и много успешно подменя обичайните теми след това с едни такива по-всеобхватни

не се стрхувай от съвършенството, никога няма да го достигнеш...

то не е ли най-вече инструментал?
Че какво значи мой тип музика?Всичко красиво за слушане и чувстване е мое...
Ела!!!!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

на въпросчето - "случвало ли ви се е да се чувствате като в измислена реалност, където законите на физиката не важат?"

За последен път на мен ми се случи в сряда - влизам под душа в едно такова никакво състояние - хем уморено, хем сякаш безвремие и мили боже - чувствам се като последния човек на Земята преди утрешната катастрофа с комета. Сякаш не ми предстои никава работа, макар да ме обграждат безброй проблемо-въпроси. Но естествено, по правилата на междупланетната карантина, те са оковани в нещо като балон от удъл време - демек "имало си било време за всичко" казват - това са просто неща, които сега не ме засягат... замижавам, а пръските на душа пробват чувстителността ми - лицето ми е нищото извън вселената, което поема разширяващото се пространство ... от къпчици вода...
И в момента, когато съм затворила очи, завива ми се свят и изведнъж чувствам, че се превръщам в джудже съвсем непонятно попаднало под някакъв порой. Не, всъщтност много по-малка от джудже - с големина на напръстник по-скоро. Усещането е абсурдно - имам чувството, че ако отворя очи - мивката, която е в съседство с душа, ще ми се стори като витошки хълм над бързодиханната забързана София, а тръбите на душа - колебливо спускащи се космически магистрали над планетата ни такава каквато ще е след две хиляди години. А аз? Аз ще бъда загубена, загубена, а виковете ми дори няма да се чуват от никого, защото няма рупори изобретени за джуджета. Като във филм на Дейвид Линч, само червените завеси липсваха...
След две минути се отърсих от това чувство. Довърших къпането и скоро след това заспах.

тиси била мноо романтична в петък вечер!?!

тва, всеки петък ли така са кордисваш
или само в петъците след душ в сряда със затворени очи, когато си джудже под порой

да ти пусна по кранчето малко топлина, че аз загрях нещо
петък вечер е време за купон - за ергени кат тебе де. за овързани кат мен - патиланци, кекс и рок едн ролл

как ти даде сърцето да ме оставиш сама да си пафкам на балкона?
сърдита съм ти:)))))))))

Ми аз, покарах кънки да разтоваря нс-то(да се чете нервната система, а не народното събрание:)) ) и то в приятна компания, и наистина се почувствах по-гот
После реших да се поглезя за още настроение и с една чаша хубаво вино се присламчих до дребосъка пред тв-то През това време пристигна любимата ми храна(нали споменах вече че съм решила да се поглезя:)), но тук глезенето приключи понеже ми я унищожиха почти цялата въпреки че бяха вечеряли обилно преди само половин час... след което ми извадиха най-ценната лента от фотоапарата но не на червена светлина... и ми разсипаха течното червило за 10лв... и така сега се чудя трябва ли да почвам цялата процедура по успокояването на нервите отначало

моя искаше ей сега вечерта да го водя в патиланци вика ми: викай такси и да тръгваме какво такси бе мамо, погледни че е тъмно навън, всички спят. а той - викай такси, ще ги събудим

хихи позната история. що си мислят малките дяволета, че те като не спят, целия свят също не спи представям си ви курдисани пред патиланци посред нощите, чукате ли чукате на вратата, докат не ви отворят от Егида