Ина Григорова
11 отговора
1337 прегледа
мхм
това вече и сама го установих
ама хич не ми хареса!...
дали пък няма други страници?
обаче вече не знам КЪДЕ да търся
а толкова искам да намеря едно нейно нещо за любовта,
което бях чела преди...
все някъде трябва да го има...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
ама хич не ми хареса!...
дали пък няма други страници?
обаче вече не знам КЪДЕ да търся
а толкова искам да намеря едно нейно нещо за любовта,
което бях чела преди...
все някъде трябва да го има...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Re: мхм
Да не би да е тази статия по-долу за платоничната любов?
Ако на този свят е възможно да спим с някого, без да му знаем името, то защо да не е възможно да обичаме някого, без да знаем размера му?- пита се Ина Григорова, преди да потопи бисквитата в постсутрешното си кафе
"Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак"
Кортни Лов
Веселата Вдовица от Сиатъл печели с нокаут в първия рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. Докато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цветята на нашите чувства и гъбките на нашето "да"; докато ни откъсвате и заебавате на някой пън, на нас не ни остава нищо друго, освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви няма. Не и такива. Други може би.
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок - гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спасяване и злодеи за дуелиране със. Обаче има, има... Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох. Оператор - Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни, ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар - аз премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките - да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки - едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което, като влязох, от страх извика "Линия!"; а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му... Имам си един стар оперен бинокъл.
Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана.
Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи.
Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога няма да почне да пише летни хитове.
Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.
Но платоничната любов е и нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време, спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди "ако"... Ако бях казала: как го пиеш кафето... Ако беше отвърнал: предпочитам го сутрешно...
Един познат обича вместо чао да казва "виж ме как се отдалечавам". Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов - фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекчичко и подличко те отрезвява мисълта, че "ако" все пак въвежда условното наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова...
Не се лъжете - една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия - никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка завинаги ще си остане цял и усмихнат.
Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща.
Моментът, когато му подавах портокала, цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване,
по-разкъсващ от най-дългия кунилингус.
Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.
Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост.
Не можеш да му изневериш,
не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката,
не можеш да му настъпиш хамстера
или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница.
Някои смятат, че платоничната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име.
Може.
Но фактът, че обичаш някого чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност.
Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой...
Така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.
Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена.
Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и - най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса или - оня път с покупките - като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител - плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.
Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове.
Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив - ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum.
Затова, научете се да обичате платонично.
Това ви гаранитира цял един живот на предоргазмено плато...
текст Ина Григорова
Винаги има още един вирус!
Ако на този свят е възможно да спим с някого, без да му знаем името, то защо да не е възможно да обичаме някого, без да знаем размера му?- пита се Ина Григорова, преди да потопи бисквитата в постсутрешното си кафе
"Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак"
Кортни Лов
Веселата Вдовица от Сиатъл печели с нокаут в първия рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. Докато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цветята на нашите чувства и гъбките на нашето "да"; докато ни откъсвате и заебавате на някой пън, на нас не ни остава нищо друго, освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви няма. Не и такива. Други може би.
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок - гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спасяване и злодеи за дуелиране със. Обаче има, има... Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох. Оператор - Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни, ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар - аз премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките - да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки - едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което, като влязох, от страх извика "Линия!"; а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му... Имам си един стар оперен бинокъл.
Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана.
Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи.
Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога няма да почне да пише летни хитове.
Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.
Но платоничната любов е и нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време, спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди "ако"... Ако бях казала: как го пиеш кафето... Ако беше отвърнал: предпочитам го сутрешно...
Един познат обича вместо чао да казва "виж ме как се отдалечавам". Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов - фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекчичко и подличко те отрезвява мисълта, че "ако" все пак въвежда условното наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова...
Не се лъжете - една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия - никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка завинаги ще си остане цял и усмихнат.
Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща.
Моментът, когато му подавах портокала, цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване,
по-разкъсващ от най-дългия кунилингус.
Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.
Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост.
Не можеш да му изневериш,
не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката,
не можеш да му настъпиш хамстера
или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница.
Някои смятат, че платоничната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име.
Може.
Но фактът, че обичаш някого чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност.
Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой...
Така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.
Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена.
Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и - най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса или - оня път с покупките - като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител - плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.
Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове.
Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив - ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum.
Затова, научете се да обичате платонично.
Това ви гаранитира цял един живот на предоргазмено плато...
текст Ина Григорова
Винаги има още един вирус!
Подарък
ПАТЕНТ
на М
Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.
Ина Григорова
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
на М
Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.
Ина Григорова
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
da ti e kef da ya 4ete6Re: Подарък
БЛАГОДАРЯ
Смешно е, но явно съм обединила 2 в 1,
като съм запомнила края на второто,
опитвайки се да се сетя
началото на
първото...
или по-точно средата
началото започваше някакси така:
И все пак, ние се обичаме. Делнично...
и т.н...
Нещо такова.
Ако имаш и него
ще бъда просто на върха на щастието си.
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Смешно е, но явно съм обединила 2 в 1,
като съм запомнила края на второто,
опитвайки се да се сетя
началото на
първото...
или по-точно средата
началото започваше някакси така:
И все пак, ние се обичаме. Делнично...
и т.н...
Нещо такова.
Ако имаш и него
ще бъда просто на върха на щастието си.
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Re: Подарък
tova e poezia, ne proza.
stihosbirkata e ozaglavena "100te chasa na denonoshtieto" i tova koeto reader ti podari e chast ot neq.
mojesh da si q namerish v nqkoq knijarnica, no shansa e dosta minimalen.
ako vse pak iskash si entisuastka i iskash da q prochetesh cqlata, kaji mi maila si i shte ti q pratq
~everybody thinks i am such a horrible person but i have the heart of a little boy. in a jar. on my desk.
stihosbirkata e ozaglavena "100te chasa na denonoshtieto" i tova koeto reader ti podari e chast ot neq.
mojesh da si q namerish v nqkoq knijarnica, no shansa e dosta minimalen.
ako vse pak iskash si entisuastka i iskash da q prochetesh cqlata, kaji mi maila si i shte ti q pratq
~everybody thinks i am such a horrible person but i have the heart of a little boy. in a jar. on my desk.