втората бременност...

Здравейте,майчета!
Бременна съм за втори път и то съвсем в началото-втори месец.
От една страна съм много щастлива, а от друга безкрайно притеснена. Тревожа се за какво ли не и ме спохождат черни мисли.
Притеснявам се дали ще мога пълноценно да се грижа за двегодишната си дъщеричка. Гледам я почти сама-таткото е по цял ден на работа, бабите идват 1-2 пъти в седмицата и то за кратко.
А на мен тези дни ми е доста лошо-постоянно ми се повдига и повръщам по 5-6 пъти. Понякога едва се влача, а освен грижите за дъщеря ми, трябва и да сготвя, да изпера , да изгладя и още куп неща...
Дано не ви прозвучи като хленчене и тъпо мърморене....
Просто ми се иска да чуя Вие как се справяте! Благодаря Ви.

Когато бях бременна с номер две голямат ми щерка беше на 2 г и 3м. и нещата наистина не бяха "розови", защото и аз се грижех (и продължавам) сама за нея. Тати по цял ден на работа, баби и дядовци далеч от нас ( 4 часа самолетен полет + още толкова с кола). Сутрин наистина беше кошмарно, защото ми ставаше лошо. Иначе се стягах в кръста и действах,защото знаех, че друг няма да ми свърши работата. Чаках с нетърпение часът, когато тати се връщаше от работа за да "вирна краката" и аз да поотдъхна. Наистина е трудно и напълно те разбирам. А с гладенето и сега не мога да наваксам. Камарата за гладене никога не спада - пералалнята се върти всеки ден......ама оправям се някак. Гладни и необлечени няма

Таткото да помага. Нищо няма да му стане ако погледа детенце, докато му дойде време за сън, междувременно да му покаже как се готви, а после като пусне пералня и чака да простира, да изглади предната купчина дрехи.

Вие пък през това време съберайте сили за романтична признателност.