Слушайки днес

по радиото за убийството на момиченцето от Пловдив и това, че убийците са две нейни приятелки, се сетих за темата от преди известно време за това, какво не бихме простили на децата си.
Ето че сега има три майки - едната, загубила завинаги детето си и още две - разбрали, че дъщерите им са убийци. Това е просто ужасяващо! Питам се кое е по-страшно?! Как и защо е възможна подобна жестокост? Гледаме ги, обичаме ги, правим всичко, което е по силите за децата си и въпреки всичко... Направи ми впечатление, въпросът, който зададе журналистката към педагогическия съветник на училището - от какви семейства са момичетата извършили убийството и тя отговори - нормални, родителите работят и двете имат по-големи братя и т.н. Как и защо се случват подобни неща?

Господи, пази и закриляй децата ни, никога да не стават жертви и никога да не превръщат други хора в свои жертви.

Аз мисля че много от сегашните деца не живеят в реален свят, при тях сериалите и компютърните игри ги извеждат в друго измерение и оттук идват разминаванията по всичко. Даже и книгите които са хита сега ги поддтикват към необикновеното,шокиращото,към адреналина, а последствията изобщо не ги интересуват, изобщооооооо...жалко но е истина......

всичко е в ръцете ми:)))))

Задържаните за убийството на 14-годишната Маргарита от Пловдив нейни съученички Антония Матева и Мария Дръндарова са направили пред съдия пълни самопризнания за престъплението. Двете момичета признали, че са планирали убийството преди повече от месец. Според криминалисти, присъствали на разпитите на Антония и Мария, двете момичета не изпитват никакво чувство за вина.
[линк]
Аз още нямам деца, но изпадам в ужас при мисълта за подобен провал в родителството. Даже няма нужда да убиват за да е провал, бих страдала много ако не общувам пълноценно с тях, естествено децата са потайни същества, но 4ак такава загуба на връзката 4е да планират убийство и да си мислят 4е е нещо нормално...

начин да си го обясня.

Божеее, та аз не мога да си обясня какво стана със собственото ми семейство, тръгнал съм света да оправям. И к'во??? Нали и двамата бяхме от добри семейства, с добро, уж, въpпитание и образование, пари не ни липсваха, всичко имахме... Защо се стигна дотам даже, че в главата ми да се въртят черни мисли, да кроя планове за нейното убийство??? Защооо???

Един куп мъже и жени създават семейства, само защото са стигнали до определена възраст и бракът е нещо през, което просто трябва да преминат...след това се появяват и децата, но за тяхното възпитание, разбира се, никой не е помислил.
Аз още нямам деца и се ужасявам от мисълта, че може да не съм добра майка и може да възпитам децата си по неподходящт начин. Доброто възпитание, според мен, се постига с много търпимост и любов от страна на родителите. Благодаря на Господ , че не ме е наказал с лоши родители!
А що се касае до двете момиченца-убииците, мога само да кажа, че това са деца, които не са били обичани достаъчно, никой не им показвал, че може да се гордее с тях. Родителите, уви, не се замислят как създават комплекси на децата си чрез неподходчщи методи за възпитание например...а после тези комплекси могат да бъдат избивани по всевъзможни ужасяващи начини...

и аз не мога по никакъв начин да си обясня УМИШЛЕНОТО убийство. Такова в момент на афект, по непредпазливост, поради недоглеждане и т.н. мога, ако не да оправдая, то поне в някаква степен да разбера, ама умишлено!!! И при това извършено от деца. Дали родителите на тези деца ще могат да им простят? Дали ще могат да простят на себе си? Ужасни въпроси... Още веднъж ще кажа, да ни пази Господ от такива неща.
А иначе, мисля, че на всеки един човек в определен момент му се е случвало да пожелае смъртта на някой край себе си. Да го е яд толкова много на определена личност, че да е готов с голи ръце да го удуши - както се казва /и както са направили онези момиченца/, но не го прави, нали. И ти не си го направил, макар и в главата ти да са се въртяли разни мисли.

Assassin,
Kakvo pyk tolkoz ima da se chudish?!? Ot dobri semsjtva ste bili, no ne ste si paswali. Pravi mi vpechatlenie, che horata v tozi forum kato cqlo se vyrtqt v edin omagiosan kryk, samo se pitat zashto, ama kak........i prochie. Jivopta e tvyrde kratyk za da se vzirate samo v minaloto, vzemete jivota si v ryce, vyrvete napred i stiga samo ste hlenchili. Vse pak, ako neshto ne e stanalo, znachi ne e trabvalo da stava......hajde i uspeh ot men, chovek ne znae kolko mu ostava da jivee, zatova jivejte kato za posledno;-)

Нямаш деца и затова недей да съдиш.

Paise zemio,shop te gazi!!!!

съвсем различни деца са... имам поглед и върху поколението на сина ми (освен него племеницата и двамата племеници...) и върху 4-6 години по-големите от тях. След определена възраст (наистина май 10 години е границата) - тръгват си по своя път, накъдето ги води масата - съученици, приятели.

Не знам... може би защото съм израсла във времето на черно-бялата телевизия и 8 битовите компютри, където за да изиграя една игра трябваше първо да си я напиша ли... ама не ми влияят тези неща толкова. Кажи-речи усмихвам се на всичко, което видя на монитора и повече се чудя как е направено. Хлапетиите взимат всичко което видят на екрана за реалност и живеят в нея.

Не можеш толкова лесно да се пребориш с това, освен може би да се заселите в някое безлюдно място. Забраните и наказанията не помагат - просто се научават да лъжат по-добре.

Хех... не били обичани достатъчно :) По-скоро прекалено разглезените и свикнали да са център на внимание деца реагират остро, когато им се отнеме лидерското според тях място.
Не знам, ама сега като че ли прекалено голямо внимание се отделя на външния вид на жените (и момичетата в частност) - едва ли не като някакъв капитал е да си красиво момиче. Знаят си още от малки колко струват и как ще се продадат .
Понякога ми става гадно да ги слушам даже по кафетата и в автобуса как разсъждават.


груууууух :)))

Днес например една колежка отиде да се из....ка с двама араби заявявайки че отива да се разходи.Е, не залагам 100% но поне 85% че точно това беше разходката... и това е днешното младо Софийско поколение

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

на колко години е, бе Снейп? :)

Не знам... моите колежки повечето са били все по-малки от мен и продаваха много успешно това в главите си :) Както се изразяваше една от тях: "И опаковката мога да продавам, ама тя върви доста по-евтино... не си струва усилията " :))

Абе дай да не плюем по регионален признак... познавам млади хора от цялата страна и навсякъде си важи правилото "всяко стадо си има и мършата". Честно казано и в Бургас като се прибера лятото се дразня на меркантилността на девойките... а случаи колкото искаш... мога да ти разказвам до сутринта.


груууууух :)))

Влизам вчера при секретарката и заврвам там шефа да пуши. Той все ги отказва и все пропушва - то кризите не са една и две. Но точно днес като че ли служебни няма и аз мимоходом отбелязвам тоя факт.

Каква е случката:

от известно време някакви съученици на дъщеря му от 5 клас я малтретират. Тя се оплаквала на класната си,но..... Онзи ден я сгащили в ъгъла и я заплашили с нож - да не се оплаква много щото ....

Става дума за деца в 5-ти клас; от добри семейства; в групата на малтретиращите е дете на приятелско семейство - момиче. Това момиче е и инициатора да бъде тормозена именно дъщерята на колегата.

Как да постъпи колегата според вас?

кажи речи нищо не може да направи.
Освен да запише детето на курс по самотбрана, бойни изкуства и т.н.
Да й помогне да се обгради с верни приятели, по възможност по-големички и якички. Имам чувството, че безпомощността на жертвата озверява насилниците.

Знам, че звучи налудничаво и абсолютно непедагогично, ама... изживяла съм го това като дете и чак след като показах на тъпите пешлеменца, че съм твърда хапка за зъбките ми, ме оставиха на мира и загубиха интерес да ме тормозят. И със сина ми беше така като дете... добродушно дете беше, въпреки че беше физически силен. Не искаше да бие другите деца... "Ама защо да удрям и аз, бе мамо... нали са ми приятели, после нали ще си играем заедно..." Беше ми писнало да бърша сълзите на момченце, което като се боксираме на шега с него, ми оставяше едномесечни синини... добродушен мечок един такъв... :)
Оставиха го намира наистина след като един ден успя да се нервира, замахна и помете детето, което го закачаше.

Не че одобрявам този подход, но е далеч по-добре, отколкото да израстнеш с психиката на жертва-неудачник, който всеки малтретира, защото е позволено.


груууууух :)))

единствени ние в дир-а май разискваме тази тема.

Нито в "Родители и деца", нито в "Семейство"... надникнах и в детските клубове, но и там не говорят.
Едва ли хората приемат новината за нещо нормално... остава да мълчат от тактичност.

Според мен трябва да се говори по такива теми, колкото и болезнено да е за близките на жертвите. С нищо не помагаме да се избягват такива събития и в бъдеще, ако си мълчим срамежливо.


груууууух :)))

Така е, Hell! Трябва да се говори. Е, в този случай е безмислено, защото злото вече е сторено, но най-малкото можем да се замислим КАКВО трябва да се направи и как да подхождаме към децата си, за да не се стига дотам.
Не искам да си представям как се чувстват както родителите на убийците, така и на убитото момиче, просто е ужасно! Да не дава Господ на никого да се случва!
Момичетата са казали, че са я убили, защото била по-......по-.... от тях.
И си задавам въпроса дали понякога прекалено амбициозните родители, които карат и учат децата си винаги да са първи, винаги да са най-добрите във всичко, да не се задоволяват с по-задните места, изобщо да са най-най, дали този начин на възпитание също не оказва влияние? Вярно, животът е конкуренция и доказване и учим децата си, че трябва да са добри в това, което правят, за да са добре, но все пак. Мисля, че децата на прекалено амбициозните родители страдат от поне две неща:да не би някой да е преди тях /по знания, умения и т.н./ и да не би да разочароват мама и татко. И се стараят да го постигнат на всяка цена. Според мен точно това трябва да им се обясни- не на всяка цена. Защото цената може да бъде прекалено висока и нещо да не я оправдава.
Не съм сигурна,че тези разсъждения важат за този случай, но съм убедена че са верни и трябва да се говори,трябва да се общува с децата, да не се губи връзката с тях, да ни чувстват като приятели, да споделят, а ние да намираме винаги време да ги изслушваме.Въпреки претовареното ни от грижи ежедневие. И може би най-вече трябва да ги научим да не бъдат агресивни.
Моята дъщеря е в трети клас и преди два дни се случи нещо , което ми направи впечатление. Едно момче от класа им дразнело и блъснало едно момиче. Момичето не успяло да му го върне и съборило най-близкостоящият чин с всички учебници и тетрадки отгоре му. Оказал се чина на дъщеря ми. Тя я попитала защо го е направила и отговорът бил ,че трябвало на някой да си отмъсти, няма значение на кого /забележи коя дума е употребена- "отмъсти"/. Става дума за 9-годишни деца. И за много, много агресия. А по-нататък?

Oooooх! Толкова е отговорно всичко това за родителството, възпитанието, средата, самостоятелността на децата ни, изграждане на Аз-образа, самооценката и т.н. Не може с няколко думи да се обобщи, но съм сигурна, че всички родители се стараем /всеки според собствената си ценностна система/ да възпитаваме децата си, както ни учи съвестта. Резултатите се виждат години по-късно.....Понякога съм силно обезпокоена за сина си и ме обземат жестоки мисли дали се справям добре като майка. Баща му не участва във възпитанието му - вижда го 1 месечно за по 2 часа и то никога до сега двамата насаме. Много ми е болно за това, но нищо не мога да направя освен и двамата да ги поощрявам да контактуват. Та, да се върна на темата все пак - потресена съм от случилото се, страхувам се да не се окажа в позицията на някой от тези родители след време, боли ме за това, че моя избор ощетява детето ми сега и за цял живот, отговотността не ми дава мира....Въпреки всичко вярвам, че се справям добре, радвам се на усмивките на детето си, гордея се със собствената си ценостна система и се надявам, че ще успея да го науча да обича хората и живота, да бъде самостоятелна, а не зависима личност; да успява да преживява загубата и да продължава смело напред... Дали сме успели и двамата само времето ще покаже.
....И въпреки трудностите се радвам, че съм майка и всички предизвикателства на родителството ми предстоят

детето е едно симпатично дебеланче с "лупи" и шини..... Никак не си я представям в борбена поза .... но явно ще трябва да рзбере отрано че само с перфектни знания няма да се прогресира и че е добре тати и заедно с учебниците по език да и купи и една бронежилетка.

А, по тоя повод се сеща за следната история.

леля ми като малка била ужасен побойник и тогава децата си изливали агресията като се замерят с камъни.... и редовно се прибирала с тежки поражения....

На дядо ми му писнало да тича по доктори и след като не могли да я узаптят нито с добро нито с бой я снабдил с една метална войнишка каска: сутрин баба ми и я връзвала яко с тел под брадичката ( щото другите връзки не издържали) и и я сваляли само за лягане... и така почти година. :)))))))))))))))



P.S. За сега колегата е решил да подаде жалба в полицията .....

Сещам се за една случка от моето детство. Бяха решили няколко келеши да ме тормозят. В 4-ти клас. Аз си мълчах известно време, но накрая родителите ми разбраха. И баща ми една вечер причака след часовете хлапака, дето беше инициатор - подгони го из двора на училището. Онзи повече не посмя да ме докосне, не смееше даже да говори с мен :)
Година по-късно се опитаха отново да ме тормозят, вече в друго училище. Но аз вече знаех - шамари! Пък да става каквото ще. Оказа се, че като покажеш характер, не смеят да те закачат много-много.

Но наистина, не мога да си обясня тази жестокост у деца, които уж са от "нормални" семейства. Нямам деца, но колкото и жестоко да ви прозвучи, предпочитам и да нямам пред това един ден да науча, че собствената ми плът и кръв е убиец... Или че е жертва на такъв.

Болно ни е обществото - от пасивност, песимизъм и безчувствие. Много при това...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

обществото си я има от рождение.
И по наше време имаше такива фрапиращи случаи, но ги покриваха... инфото се разнасяше от уста на уста и в списание "Общество и право" (май беше), ама години след конкретния случай...

Като погледнеш в средновековието, древността - низ от безчовечна жестокост, като ежедневие.


груууууух :)))

ПОдсетиха ме за нещо....

ПОмните ли преди 8 години оная история в Англия: едно 2 годишни дете се изгубва в супера и изчезва. На камерите се вижда че го извеждат 2 деца - на 10 и 11 години. Оказва се, че го завързват за дърво и го убиват....