А после.......
40 отговора
1745 прегледа
А после.......
После те сънувах.
Сънувах полутъмна стая. Ти си се излегнал на една страна напреки на леглото и подпрял с ръка главата си, а аз седнала с прибрани на една страна крака и си приказваме. Топло е. Не знам какви са темите, но ми е приятно да те слушам. Разговорът върви гладко и опасенията ми за накъсаните реплики и недомлъвките се разсейват. Гледам как отпиваш от виното и ми се иска да съм на мястото на чашата. Ти разсеяно разтриваш пръстите на краката ми докато ми разказваш някаква история, а аз не смея да помръдна – толкова ми е хубаво. После с показалеца лееко минаваш по крака ми, спираш до коляното и се връщаш надолу. Аз цялата съм вече тръпнещо желание. Гледам те как се засмиваш на някоя моя изтърсена глупост – лягаш по гръб и се смееш, а на мен ми се иска да скоча отгоре ти и да те нацелувам. След това докато обяснявам нещо разпалено и внимавам да не закача чашите (щото често се случва да събарям неща увлечена в ръкомахане) ти ме слушаш със странен блясък в очите. Виждам усмивката ти как бааавно и лениво разтяга устните ти също като срамежливия първи слънчев лъч, колебаещ се дали да пробие тъмнината. И пак отпиваш от чашата, а на мен ми се иска да я тръшна в стената и да подложа моите устни там, където е тя сега. Ръцете вече ме болят от желанието да те пипна - докосвам отпуснатата ти ръка искам да опозная пръстите ти и прекарвам показалеца си по вътрешната страна на всеки един от тях, после едва докосвайки дланта ти прекарвам ноктите си през нея. Вътрешно се задъхвам от усещането на тази милувка и въпреки, че чувам всяка твоя дума цялото ми същество е съсредоточено там – в нашите ръце. Не издържам вече – измърморвам, че ми се е схванал крака и ставам да се разтъпча. А всъщност искам да се отдалеча малко, да се охладя, да се взема в ръце и се ядосвам на себе си, че колкото и да ми се иска да бъда жената-вамп, все си оставам малкото плашливо момиче, което не смее да си признае колко те желае.
Разговорът е спрял. Ти ме проследяваш бавно с очи и изведнъж ме питаш:
- Какво искаш да правим сега?
Аз се сепвам при този въпрос, но набирам цялата си смелост и изчервявайки се до корена на косите си, с умолителен поглед и широко отворени от нечуваната ми дързост очи, казвам:
- Може ли...маалко...секс?
Тогава леглото се разтърсва от смеха ти. Аз вече съм почти готова да е разплача от дързостта си. Пуританското в мен протестира, че така нагло си прося секса. Разума ми диктува да се скрия. Оглеждам се уплашено къде мога да се затворя поне за малко докато върна емоционалното си равновесие. И се стряскам когато ти рязко скачаш от леглото. Променил си се. Сега вече не си оня лениво изтегнал се мъж, с който си говорехме за всичко и..май за нищо. Сега повече приличаш на тигър, който се приближава с уверени стъпки към жертвата си. Очите ти са потъмнели. Аз се уплашвам още повече.
Заставаш пред мен и прекарваш пръст по бузата ми. Аз затварям очи – тоолкова го чаках това докосване. Какво пък – мога да живея дори само с тоя спомен. Като в сън чувам:
- Сладкото ми мъниче. Вече си мислех, че няма да поискаш да те любя.
Не вярвам на ушите си и рязко отварям очи. Ти повдигаш брадичката ми и ме целуваш леко и ефирно. Това е като експлозия – на светлина, на топлина, на удоволствие. Повдигам се леко на пръсти и се потапям в тази целувка. Главата ми се замайва. Подпирам се на гърдите ти за да не падна. Искам да изпиеш дъха ми и аз да изпия твоя.
Не искам да се събуждам.
Сънувах полутъмна стая. Ти си се излегнал на една страна напреки на леглото и подпрял с ръка главата си, а аз седнала с прибрани на една страна крака и си приказваме. Топло е. Не знам какви са темите, но ми е приятно да те слушам. Разговорът върви гладко и опасенията ми за накъсаните реплики и недомлъвките се разсейват. Гледам как отпиваш от виното и ми се иска да съм на мястото на чашата. Ти разсеяно разтриваш пръстите на краката ми докато ми разказваш някаква история, а аз не смея да помръдна – толкова ми е хубаво. После с показалеца лееко минаваш по крака ми, спираш до коляното и се връщаш надолу. Аз цялата съм вече тръпнещо желание. Гледам те как се засмиваш на някоя моя изтърсена глупост – лягаш по гръб и се смееш, а на мен ми се иска да скоча отгоре ти и да те нацелувам. След това докато обяснявам нещо разпалено и внимавам да не закача чашите (щото често се случва да събарям неща увлечена в ръкомахане) ти ме слушаш със странен блясък в очите. Виждам усмивката ти как бааавно и лениво разтяга устните ти също като срамежливия първи слънчев лъч, колебаещ се дали да пробие тъмнината. И пак отпиваш от чашата, а на мен ми се иска да я тръшна в стената и да подложа моите устни там, където е тя сега. Ръцете вече ме болят от желанието да те пипна - докосвам отпуснатата ти ръка искам да опозная пръстите ти и прекарвам показалеца си по вътрешната страна на всеки един от тях, после едва докосвайки дланта ти прекарвам ноктите си през нея. Вътрешно се задъхвам от усещането на тази милувка и въпреки, че чувам всяка твоя дума цялото ми същество е съсредоточено там – в нашите ръце. Не издържам вече – измърморвам, че ми се е схванал крака и ставам да се разтъпча. А всъщност искам да се отдалеча малко, да се охладя, да се взема в ръце и се ядосвам на себе си, че колкото и да ми се иска да бъда жената-вамп, все си оставам малкото плашливо момиче, което не смее да си признае колко те желае.
Разговорът е спрял. Ти ме проследяваш бавно с очи и изведнъж ме питаш:
- Какво искаш да правим сега?
Аз се сепвам при този въпрос, но набирам цялата си смелост и изчервявайки се до корена на косите си, с умолителен поглед и широко отворени от нечуваната ми дързост очи, казвам:
- Може ли...маалко...секс?
Тогава леглото се разтърсва от смеха ти. Аз вече съм почти готова да е разплача от дързостта си. Пуританското в мен протестира, че така нагло си прося секса. Разума ми диктува да се скрия. Оглеждам се уплашено къде мога да се затворя поне за малко докато върна емоционалното си равновесие. И се стряскам когато ти рязко скачаш от леглото. Променил си се. Сега вече не си оня лениво изтегнал се мъж, с който си говорехме за всичко и..май за нищо. Сега повече приличаш на тигър, който се приближава с уверени стъпки към жертвата си. Очите ти са потъмнели. Аз се уплашвам още повече.
Заставаш пред мен и прекарваш пръст по бузата ми. Аз затварям очи – тоолкова го чаках това докосване. Какво пък – мога да живея дори само с тоя спомен. Като в сън чувам:
- Сладкото ми мъниче. Вече си мислех, че няма да поискаш да те любя.
Не вярвам на ушите си и рязко отварям очи. Ти повдигаш брадичката ми и ме целуваш леко и ефирно. Това е като експлозия – на светлина, на топлина, на удоволствие. Повдигам се леко на пръсти и се потапям в тази целувка. Главата ми се замайва. Подпирам се на гърдите ти за да не падна. Искам да изпиеш дъха ми и аз да изпия твоя.
Не искам да се събуждам.
в отговор на Fire walker
#3
Аз
И сънят беше истински, повече от наелектризиращ и оставящ след себе си вкус на нещо ... недовършено.
Откровение...
А как ли ме намери,в моят сън?....Когато нейде изоставен бях....Сънувах във сънят си как галиш други....и как му шепнеш нещо,от дните наши преживяни...нещо на мен което си шептяла...Защо на друг разказваш нашата приказка?И той ли те гъделичка сега с твоите коси?...Виждам твоят силует в отражението на тъмното стъкло...с мисълта си ръцете твои аз преследвам.Докосваш го,галиш...голото му тяло....както мен....Но зад стъклата,вятърът ми нашепва твоето име,снегът със бяла пелена,покрива вече твойте стъпки......Няма те ...разтопи се като снежинка в тази зимна нощ...А аз..избърсвам една превърнала се в лед сълза,и се обръщам...Не бе сълза това,снежинка просто падна върху моето лице...Тръгвам си...а твоят смях ме следва...И със стъпки върху девственният сняг,изписвам твойто име...Знам тази нощ за сетен път те виждам...дочувам твоят смях...и косите ти със поглед галих....С ръка изтръпнала от студ запалвам последната цигара..другите ...изпушени лежат под прозореца ти тъмен...Едно едничко нещо знам,за мене тази нощ ще е последна......
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Снощи
седнала на дивана пред телевизора и подвила до себе си крака прегръщах чашата с джин-тоник вместо теб.
И изведнъж усетих твоята ръка да ме гали по бузата.
Или беше моята?
Затворих очи и се отърках нея като мързеливо коте.
Или беше в моята ръка?
Обсипах с бавни и нежни целувки всяко местенце по дланта ти.
Или беше моята длан?
След това продължих по кутрето - бааавно пълзях с устните си нагоре към върха.
Или беше моето кутре?
Прехвърлих се на безименния - гризнах го леко и веднага с език туширах болката.
Или...дали..не беше моят?
Като полъх преминах по средния пръст с върха на носа си, а устните го следваха неотлъчно.
Или... май ... беше моят?
Стоплих с дъха си възглавничката на показалеца - толкова сладка и изкусителна.
Или... май ... беше моят?
А палецът - най-дебелият и най-твърдият от всички - приютих в устата си и нежно го подразних с език.
Или..май беше моят?
И след това ръката ти се плъзна по вратлето,между гърдите, направи кръгче около пъпа и се стрелна надолу.
А...май...беше моята.....
И изведнъж усетих твоята ръка да ме гали по бузата.
Или беше моята?
Затворих очи и се отърках нея като мързеливо коте.
Или беше в моята ръка?
Обсипах с бавни и нежни целувки всяко местенце по дланта ти.
Или беше моята длан?
След това продължих по кутрето - бааавно пълзях с устните си нагоре към върха.
Или беше моето кутре?
Прехвърлих се на безименния - гризнах го леко и веднага с език туширах болката.
Или...дали..не беше моят?
Като полъх преминах по средния пръст с върха на носа си, а устните го следваха неотлъчно.
Или... май ... беше моят?
Стоплих с дъха си възглавничката на показалеца - толкова сладка и изкусителна.
Или... май ... беше моят?
А палецът - най-дебелият и най-твърдият от всички - приютих в устата си и нежно го подразних с език.
Или..май беше моят?
И след това ръката ти се плъзна по вратлето,между гърдите, направи кръгче около пъпа и се стрелна надолу.
А...май...беше моята.....
Re: Снощи
Смени ме с друг..сега повика ме да спра..Защо?Нима не дадох всичко аз от мен?..Нали те обожавах,сърцето си ти подарих..какво желаеш още?..
Целувах те нежно
казваше че друг,не го е
правил.
прощавах всички
твои грехове.
Казваше че друг
не би простил.
Защото те обичах...Сега за мен остана само спомена...и..болката.Изгаряща ме жестоко..с твоята ръка..
Още помня твоите
нежни ласки
как с косите си
покриваше ме цял
целувките,и
страстта на нежното ти тяло.
Още помня..дано ноща да дойде скоро..дано изтрие този спомен.
Дано...
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Целувах те нежно
казваше че друг,не го е
правил.
прощавах всички
твои грехове.
Казваше че друг
не би простил.
Защото те обичах...Сега за мен остана само спомена...и..болката.Изгаряща ме жестоко..с твоята ръка..
Още помня твоите
нежни ласки
как с косите си
покриваше ме цял
целувките,и
страстта на нежното ти тяло.
Още помня..дано ноща да дойде скоро..дано изтрие този спомен.
Дано...
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
в отговор на Fire walker
#16
Знам,
че понякога е гадно да се чувстваш влюбен.
Обаче в повечето случаи е нещо вълшебно - когато знаеш, че някой те омайва и омайва, а ти вместо да се противиш се пускаш по инерцията и така омаяна искаш още.
А за професионалното писане - та аз пиша професионално, но в друга област. В описването на дебрите на тези чувства прохождам сега.
Обаче в повечето случаи е нещо вълшебно - когато знаеш, че някой те омайва и омайва, а ти вместо да се противиш се пускаш по инерцията и така омаяна искаш още.
А за професионалното писане - та аз пиша професионално, но в друга област. В описването на дебрите на тези чувства прохождам сега.
Re: Знам,
Ааааа...личи ти,че пишеш.....Няма значение областта...
Как ще е гадно да си влюбен, разкошно е!!!Вчера прочетох 11 Минути на Колею.Там имаше такова изречение-"Тя възхитено присъстваше на опитите да бъде съблазнена".Толкова е...мммм...
А книгата е страхотна!
Mens agitat molem
Как ще е гадно да си влюбен, разкошно е!!!Вчера прочетох 11 Минути на Колею.Там имаше такова изречение-"Тя възхитено присъстваше на опитите да бъде съблазнена".
Толкова е...мммм...
А книгата е страхотна!
Mens agitat molem