теориика

дали повечето писатели фантасти не ги гони хеи това?

[линк]

струва ми се че р. хаинлаин е класически случаи (на малко предвид колко е арогантен :),освен него - ф.к.дик, шекли, о.с.кард, азимов (пича го гони агорафобия - не ще да излиза от къщи) сигурно има и още ...

_____________________________
..тази за пореден път е минало, но този път и за в бъдеще..

"Градът" - последната част. Там агорафобията е описана идеално от Саймък.

статията я прегледнах набързо, ама като гледам - не ги гони, само така изглежда

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Не му е чиста работата, мен ако питаш :) Не може човек, който живее в Щатите още да не е осъзнал, че най-разпространената и успешна система за вземане-даване са парите. И образованието не прави изключение, въпреки че там има най-голямо разнообразие от други отношения, може би различни по своето естество и дори по-важни.. Между другото наистина такива хора могат да стигнат много далеч ако попаднат в подходяща среда, особено когато могат да правят с лекота неща, които от обикновен човек се възприемат като трудни или невъзможни. Например програмирането е нещо, с което аз просто не мога да се справя (освен съвсем прости неща, при това с колкото се може повече онагледяване) - има прекалено много информация, която окачествявам като излишна. Особено когато се опитах да разуча C - то направо ужас. Обаче какво става? Появиха се CG, вече можем да гледаме филми като Матрицата и Властелина на пръстените и да си правим 3D модели на личния компютър, за които преди десет години сигурно са навръзвали процесори и компютри като грозде :)

Между другото това с аутизма малко ми прилича на размахване на среден пръст. Така ли само ми се струва, или това е по-заобиколния начин да наречеш някой аутсайдер? Психолозите много ги бива за такива неща. Така де, от това си вадят хляба хората.

Друго ги гони.

Хайнлайн какво те накара до го вклЮчиш? Кард също...


Малко по-сериозно (и свързано с клуба) - Елизабет Муун има интересно есе за аутизма на своя сайт.

всички герои на Кард имат Аспергер (м/у аутизъм и нормалност) - личи им от 50 километра :). следователно и кард трябва да има - за да ги е описал толкова добре.

хаинлаин го включих понеже е мега арогантно копеле, а това също е един от признаците на горното. тои "не се кланя на никои демек", и защото световете които описва са радикални решения на съществуващи проблеми.

отивам да погледна саита - мерси за идеята..

_____________________________
..тази за пореден път е минало, но този път и за в бъдеще..

то ясно че категориите на психолозите са много омотани, пича от саита твърди че има огромно самочуствие, добра символна мисъл, супер чувство за хумор, и огромна емпатия.
(а по дефиниция аутизма е точно обратното).

с други думи дефинициите явно куцат, и само успяват да напипат частни случаи на едно общо..

_____________________________
..тази за пореден път е минало, но този път и за в бъдеще..

Не съм го забелязал това у героите на Кард. Знам, че имаше един много странен (и, според мен, не на място в книгите) елит с ОКР в последните два романа от сагата за Ендър. Много изнасилено.
А Кард - той си знае .

and the roses were stones...

Аз не прочетох цялата статия от трите (случайни) изречения, които прегледах, ми прилича на типичен американски ултрапозитивизъм.

Синдромът на Аспергер и аутизмът са различни. Нормално е да намираш несъответствия между това, което той говори и това, което си чел за аутизма. В този ред на мисли, едното общо е просто спектъра, в който са двете разстройства. За дефинициите - кое какво е, е ясно. Как е станало и защо е - не много, за съжаление.

Това, за което сински (предполагам) говори е частен случай на типичния аутизъм и се нарича (остаряло, заради политическата коректност) idiot savant или идиот учен. Фактът, че това са най-интересните случаи на аутизъм е накарало някои хора (основно Холивуд, а оттам и сински може би) да сложат под този знаменател всички аутисти. За да се стигне до средния пръст, т.нар. нормални, т.нар. оутсайдери и повечето американски филми, които се 'занимават' с проблема.


За да не сме съвсем off, препоръчителна литература:
Martian Time-Slip на Филип Дик
Thorns на Робърт Силвърбърг
This Alien Shore - на Фрийдман (забравих й първите две имена - Силия? Сесилия?)

and the roses were stones...

и урсила л. гуин имаше един разказ за такъв (изледовател от група, които накрая става самотен заселник на планета която се оказва мислеща (цялата)). но не помня заглавието.

_____________________________
..тази за пореден път е минало, но този път и за в бъдеще..

О, да!
Това не беше ли Девет живота? Или бъркам...
Този разказ съм го позабравил.

and the roses were stones...