Ако някога...

Ако някога замлъкна непонятно,
ей така, без предупреждение, без вест,
и писмата ти връщат се обратно
с един и същи гриф “Непознат адрес”,
потърси ме в прошепнатите думи,
ненужното издухвай пласт след пласт,
чуй и мълчанието помежду им,
в премълчаното може би ще бъда аз.
Незрима до теб ще свия колене,
от виното ще отпивам с твойте устни,
и нека никой да не разбере,
че съм влязла като крадец, на пръсти.
И когато в онзи нереален час,
долу на брега си говориш със вълните,
дочуй във песента им моя глас,
но стъпки не търси, изчезнаха следите.
От брега птичето перо вдигни
от крило на чайка от тука отлетяла
да търси в делфински дълбини,
кой на сърцето дава светлината бяла.

09.03.2004

do tozi neponjatno losh ritum li dovedoha tvorcheskite ti tursenija?

Засрамвам се и от утре започвам да бродирам ковьорчета на петунийки или на кафени храсти. Много модни в момента.

Добро е !

tova beshe svezh otgovor :)

Ama mnogo mnogo mnogo mi haresva BRAVO

Много се надявам да ти се е оправила перисталтиката.

Щедро духче си. Щедро. Пък аз се опитвам тук да оправям разстроени перисталтики.

Телма и Луис ли беше... Или половината... Уф, обърках се нещо, ама ти благодаря!

Прекрасно е! Просто нямам думи...

Мълчалив поклон..Дейти

Разкошно е! Грабна ме още от първите думи:)

Невероятна си!

Живей Обичащ!

знaех си aз, че не обичaш дa пишеш писмa :)

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Така е, коте. Пощенският ми код е непознат.