Suvet

Zdraveite,
ne znam kak se zapochvat podobni temi vuv forum kato tozi, zatova shte pristupia napravo kum vuprosa. Imam nujda ot suveta vi. I taka... Toi e naistina perfektnia za men, obichame se bezumno, bili sme razdeleni poradi professionalnite ni zanimania okolo godina i polovina, zaradi nego otidoh v USA. TOi e pravil i pravi ne po malko jertvi za men, dokazali sme ljbovta si. (ха едва сега намерих кирилица хааа) Единствения проблем е , че той има ужасен нрав на моменти. Изоставен е бил от родителите си като дете, макар да се виждат още. Само че много често ми сервира на мен гадостите от детството си. Има ужасно буен нрав. крещи ми пред приятелите ми ако не съм съгласна с него на някоя тема, защото уж било неуважително. И всеки път ме гони от къщата си. И най лощото е. че никога не се извинява пръв а държи аз да се обадя, много обича да ми показва ината си. Аз си просех извиненията до момент. само че този път беше твърде много. събори чиниите, започна да блъска. Изгони ме и аз си тръгнах. Знам че всичко звучи ужасно, но той наистина е прекрасен човек, само че на моменти става различен, имали сме много разговори по въпроса но уви. Аз реших че този път няма да му се обадя, но знам че и той няма да го направи, от чист инат. А аз го обожавам. Знам, наистина, че и той ме обича. кажете ми какво да правя.

Случайно господина да е зодия рак? Не бих се изненадала.
Но дори да не е, има категория хора като него, които избухват рязко и лошо, това не ги прави лоши хора. Обикновено това е признак на силна лабилност и чувствителност на нервната система, която няма отдушник по друг начин освен с агресия и инат. Опитай се да му покажеш. че това те наранява, но трябва да го направиш не с мелодрама, а с истинска сила на чувствата. Ти ще намериш подходящия начин, така че да докоснеш сърцето му и да го накараш да се почуства гузен. От опит мисля, че тази тактика работи. Но може и да е по-добре да се опиташ да преодолееш емоционалната си зависимост от него и да погледнеш нещата от по-абстрактен ъгъл? Не забравяй, не си заслужила агресия от никой и по никакъв повод.
Желая ти успех!

Момиче защо и ТЯ не разсъждаваше като теб?

Не му се обаждай докато той не ти се обади. А той ще ти се обади. Защото той ще мисли и премисля ако наистина те обича. Тогава го приеми с любов и виж какво ще ти каже. Опитай се да му влезнеш в положението и ЗАЕДНО да превъзмогнете проблемите, защото както твърдиш ЛЮБОВ (обич) има. Постъпи както той желае за известно време и виж дали ТИ можеш да бъдеш с него такава каквато той те иска. Според мен можеш - ако наистина ти пука. Същевременно сподели с него къде ТОЙ приема нещата твърде навътре и бърка.

Стискам палци. Не се отказвай.

Вървете напред, аз ви следвам, за да ви показвам пътя.

Ришельо

Ехе, аз на теорията съм царица. Виж, по практиката много май не ме бива, ама какво да се прави. Много съм съгласна с твоето мнение, дано ТЯ да ни послуша или, още по-добре, да намери своя собствен път към крайното решение на проблема като послуша вътрешната си интуиция. В крайна сметка, всички имаме такава, просто понякога я пренебрегваме.

Здравей, това което ми описваш може би е като това което баща ми правеше преди време, ядоса се, вика крещи и беснее, а после твърди че не помни какво е говорил. Майка ми го грабна за ушите и го заведе на психиатър, изписаха му някакви хапчета и от тогава никакви проблеми. Оказа се, че му били поразклатени нервите и имал нужда от лечение с медикаменти. сега е едно грейнало слънчице. Мисълта ми е че може би проблемите ви не се дължат само на труден характер.

Живея с такъв от 8 години , не искам да те обезкуражавам или да обобщавам ,но мисля че избухливостта / дължаща се на комплекси , трудно детство или на каквото и да било/ не се лекува . Твоето поведение може да я провокира или обратно- да смекчи силата на избухването , но не и да го предотврати . Той ще си остане такъв , изборът е твой.

съвети не могат да се дават или, по-точно, каквото и да ти кажат околните, ти пак ще направиш каквото сама си решила. И все пак, понеже задаваш въпрос, да ти дам мнение. Не вярвам, че този човек ще се промени. Не днес или утре, а въобще Някога. Такива не подлежат на превъзпитание. Трябва да ги приемаш каквито са. Опитай се да видиш какъв би бил животът ти с него в бъдеще. Запитай се това ли желаеш, за това ли си мечтала...

И последно - честно и откровено - лично аз изпитвам ужас, презрение и отвращение към мъже, които не могат да се владеят. Детството не може да бъде извинение. Нищо не може.

'Can you imagine a world without men? No crime and lots of happy fat women.'

mi to akto si patka shte si sotanehs aptka,sviknala si da ta tupchat,sta tupchat i ti sa kefish-patka takvaz,shti vika i shta goni,ti dostoinstvo nemash-ti si sram za jenite

tursa si gadje kluabrka

мисля, че това са проблеми с които ти не можеш да се справиш сама...неговите проблеми са тежки...наистина той не е виновен че така се е случило в детството му, но е виновен че си го изкарва на теб..просто трябва може би да се обърне към психолог...професионално да разгледат проблемите и евентуално да се разрешат...всичко е в главата му....от начина по който той приема нещата(от детството си)...предполагам че той увства вина...чувства се виновен че са го изоставали...лесно раним е...има комплекси...те са причината за държанието му...гони те защото по неговите разбирания това е най-лошото,което можеш да направиш на някой-да го нараниш много...
просто тази болка още оттогава не е изживяна...трябва да погледне нещата от друг ъгъл...да ги преосмисли...да говори много за "тогава"...да изживее всичко отново-този път окончателно...миналото да не му носи повече мъка в настоящето...да се преодолеят всички тези комплекси...
той трябва да осъзнае твоята роля в живота му...това което ти му даваш...твоята опора(за него)...твоята любов..трябва да разбере какво губи(какво ще изгуби)...колко си му нужна...за това според мен не трябва да му се обаждаш-устискай малко...дай му малко време да поразмисли над нещата...да осъзнае цената ти...той ще ти се обади...колкото и да е инат той те обича...и има нужда от теб...ако не ти се обади-колкото и да го обичаш-явно той не те...най-накрая той ще трябва да избере..да направи първата крачка...не е малка дете...трябва да взима решения сам...ти не си направила нищо толкова лошо че да му се извиняваш и да пълзиш на колене...стига унижение!!така не му помагаш!напротив-така му доказваш че си виновна(при положение че наистина не си)...защото трябва да поемаш неговата вина за неговите грешки?"учиш"го на лошо...нали знаеш-както научиш един мъж-така ще се държи с теб...
а по отношение на проблемнотго му детство-психолог!иначе-дълги разговори...когато е в настроение-припомни му как се е държал с теб-в тези моменти на "умопомрачение"и го попитай дали сега,когато вече е"трезвен"мисли по същия начин?осъзнава ли грешката си?ако се съгласи с теб-добре-защото не мисли така по принцип а е бил просто в един лош момент(на умопомпрачение)..ако обаче мисли по същия начин(а наистина не е бил прав в момента на спора)-значи мисли така по принцип и е "болен мозък"-извинявам се за израза...а не мисля че трябва да си губиш времето с такъв човек...накрая може и да ти посегне?!?!!!!не бива да позволяваш нещата да се развиват зле за теб-никой не мисли за теб-само ти си тази която можеш да се погрижиш за себе си...

Ti naistina uzeli :)) I toi e rak i az sum rak. Iskam i da blagodaria na vsichki vi , koito mi otgovoriha. Az samata znam, che nikoga niama da se promeni. problemut e, che toi naistina e vsichko, koeto sum iskala v jivota si. Umen, krassiv, galanten, abe vsichko, s izkluchenie na tova. Ne moga da jiveia jivota si taka obache... Opitvala sum se mnogo puti da mu pokaja che tova me naraniava i toi samiat razbira i priznava che ima problem, samo che promiana niama. moje bi prosto me e strah, che niama da moga da nameria vtoriat gospodin idealen, no istinata e, che imam dosta uspeh sred mujete , samo deto povecheto, koito sum sreshtala sa zadnizi. Ne iskam da zagubia tozi chovek, no nenavijdam tazi strana ot nego. Psihologicheski igri , koito si igraem samo me karat da go namrazvam, za da oblekcha Sobstvenata si bolka niakak. Blagodaria vi oshte vednuj !

Mnogo viarni neshta mi kazvash, samo che chovekut slaga gordostta si nad vsichko ostanalo, toi naistina moje da me obicha i da ne mi se obadi i da si kazva, e tia shtom ne mi se obajda, znachi ne me obicha, toest opravdava si sobstvenoto povedenie. Govorili sme mnogo puti na trezvo, osuznava greshkata si, i pak nishto. Loshoto e , che vchera preturpiah edin inzident i imam razni kontuzii i se naloji da mu izpratia chisto diplomatichen email otnosno medizinkata mi zastrahovka, koeto e strahuvam che e otboi :(( Mislite li, che ako sega pripne da se pravi na zagrijen triabva da se napravia na nedostupna i da postavia ultimatum ? mujete a i toi nenavijdat ultimatumi. A istinata e, che ega naistina imam nujd aot pomoshtta mu poveche ot vsiakoga.

просто имаш нужда от него в момента-нека дойде и да ти помогне...не се прави на недостъпна-просто му кажи и покажи че го викаш само като приятел и че за теб вече няма нищо между вас..нека се стресне малко..ако толкова много те обича-нека те спечели пак...покажи му че за да бъдете пак заедно той трябва да се промени и да престане да те наранвява...попитай го-обичаш ли ме?"да"тогава защо ме нараняваш?защо ме караш да страдам?след като ме нараняваш значи не ме обичаш...
мисля че така е най-добре...няма да си играете на наранени и да се засяга ничия гордост...не го избягвай ами го приеми като приятел-наложи такива отношения...така няма той да може да каже-аа тя не ми се обади значи не ме обича...обичаш го,да,но не искаш да си с него!ако той иска да сте заедно трябва да се промени...сменяш правилата на играта...

shte opitam, blagodaria ti tainstvena !

само стискам палци....дано успееш да оправиш нещата...
P.S. надявам се че инцидента,който си преживяла не е бил с фатални последици...

Ako njama prichina za tazi rjazka smjana na povedenieto i nastroenieto i verojatno e taka tova e dosta obezpokoitelno. Prosto choveka zapochva da razviva ili vinagi e imal njakakva forma na psihopatija. Zatova razberi kakvo e istinskoto pologenie na neshata.