интервю с Антон Дончев

Антон Дончев, писател:


Без култура няма нация, без нация няма държава
Донка Христова
Визитка
Академик Антон Дончев е роден на 14.IХ.1930 г. Автор e на исторически романи, между които "Време разделно", "Сказание за времето на Самуила", "Сказание за времето на хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес". По негови сценарии са създадени игрални и телевизионни филми. Превеждан е на много чужди езици. Само "Време разделно" е преведено на повече от 30 езика.
- Г-н Дончев, след толкова вглеждане в историята, вярвате ли, че можем да търсим упование в миналото, върху него да градим самочувствието си?
- Най-важното, което трябва да помним, е, че духовното начало е ръководното в живота на един народ и на една държава. Държавата и народът са общества, които са обединени от общия национален дух, а не от индустрията и инфраструктурата, не от границите, на които понякога има телени мрежи. Националната държава, която бива критикувана отляво и отдясно, е основната форма на съществувание на световните общества. Има български народ - има българска държава. По никакъв начин това не означава, че отграничаването е отделяне от другите. Трябва да помним девиза на Европа: различни, но обединени. Тоест, в големия оркестър на народите всеки изпълнява своята партия на своя инструмент. Всеки пее една и съща хорова песен със своя глас. Ако нямаше отделни гласове, нямаше да има хор, ако нямаше отделни инструменти, нямаше да има оркестър. Ние сме длъжни да усъвършенстваме своя български глас (а той е чудесен) и когато го чуят другите, да кажат: пее българин. Това не ни противопоставя, напротив - то е участие в синтеза на световната култура. Големите европейски държави, които са изправени пред предизвикателствата на глобализацията, хвърлят огромни средства - по 5 - 6 % от националния си доход за усъвършенстване на своята култура. Защото смятат, че това е начин да бъдат обединени обществата, които живеят на територията на една държава. Това, което е духът на нацията, неповторимото, това е националното. Не самобитност, не потури, червени пояси и цървули, а самоличност! Нови, различни личности, които носят неповторими черти. Защото това е богатството, което един народ може да сложи на масата с другите народи. И да каже: ето какво ви носим, станете по-богати с нас, станете по-щастливи с нас. Погледнете какви песни и танци имаме, прочетете нашите книги, чуйте нашите мелодии.
- Въпросът е обаче кой ще погледне какво сме сложили на масата. Същите тия страни, които отделят по 5 % за култура, не се интересуват много от нас.
- Във Франция м.г. на всяко французойче са се родили 2 афроазиатчета, повечето цветнокожи. Представете си каква задача стои пред държавата им да образува единна френска нация. Увлечени в проблемите си, французите гледат повече в собствената си паница. Други пък, гледайки в своята паница, не виждат френската нация. Моят френски издател е издал 5000 книги, 1000 от които са англосаксонска литература, главно американска. Срещу това американците не са превели нито 1 френска книга. Тоест, САЩ води в културния мач с 1/1000 срещу Франция. Виждате, не само ние сме онеправдани. Докато детето не заплаче, майката няма да му даде цица. Докато ние с всичка сила не викаме, не сочим, не излизаме на световната сцена, кой ще ни погледне! Светилник не се държи под корито, светилник се слага върху коритото.
- Това проблем на малкия народ ли е?
- Не, не само. Живият човек има определено време за заниманията си с култура. От 24 часа, дай Боже, да може поне 1 час да се занимава с истинска култура, не да зяпа сапунки по телевизията. Можете ли да си представите през това време какво се нахвърля към неговото внимание. 90% реклами как да купим сапун, паста за зъби, нова кола. И накрая идва културата. Но ние сме длъжни да се борим, защото става дума за душите ни. Най-напред трябва да се борим за душите на българите и след това да мислим какво става в чужбина.
- Не е ли непосилна тази борба?
- Не е непосилна, дори се смята, че проблем не съществува. През цялото време става дума само за материалното. Навремето на 50-ачките и 100-ачките поне пишеше: "Боже, пази България!" Сега и това го няма. Ние не се занимаваме с нашата култура. Обратно, тъпчем я. Ако знаехте финансовото министерство какво смята да дава през следващите години, ще разберете, че е осъдена на гладна смърт. И ще е така, докато не дойдат други хора и кажат: абе, ние луди ли сме...
- А защо е така?
- Защото си избираме калпави политици. Като гледаш една мома, трябва да мислиш дали може да ражда. Като избираш един политик, трябва да мислиш дали вижда по-надалеч от 4-те години, в които ще може да си напълни тумбака, или мисли за това, че е член на една нация, която, дай Боже, ще живее много столетия. Може ли 15 г. никой да не се сети, че без култура няма нация, че без нация няма държава? Ако се бяха сетили, ако разбираха за какво става дума, още утре щяха да извикат: пожар, пожар, пожар! И да хукнат да носят вода. Но те не викат за вода. А на нас, дето викаме, ни казват: стига бе, какви са тия глупости, аман ви за водата, кажете нещо друго. Кажете уиски да носят. Само че я хвърли уиски на пожар, да видиш какво ще се случи с него.
- Може пък интелигенцията да не вика достатъчно силно?
- Ако ви извадя какво са писали Недялко Йорданов, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Йордан Радичков, аз... Ако знаете какво сме приказвали, ако видите, че това, което казвам на Вас, съм го повтарял 100 пъти, заради което съм станал омразен, неприятен... 100 пъти съм викал: пожар, донесете вода, къщата гори, ще падне, детето вътре пищи... А срещу това съм чувам: хванете магарето, извадете от къщата магарето. Ама не е проблемът с магарето, бе човек, не е проблемът с магарето. Дават ни 3,5 млрд. долара подаяния от Европа. Че тези пари България ги изкарваше преди 20 г. за 6 месеца. Какво стана със същата тази държава, защо стана?
- Очакваме хора като Вас да ни кажат.
- Ние сме го казали. Четете, бе хора! Как може една земя, която е раждала 8 - 10 млн. зърно, сега да ражда 3 млн.? Как може да имаме 375 000 крави? Защо трябва да ядем по 4 кг месо, защо? Какви сме станали? Вегетарианци ли? Що за лудост е цялата история!
- В последните години политиците ни се сменят, но все не се получава. Може пък другаде да е причината...
- Разбира се, има и обективни, и субективни причини. Но субективните - проблемите на морала - са номер 1 в живота на нацията. Корупцията преди да се превърне в престъпление и в текст на закона, е морален въпрос.
- Уж българинът беше морален човек, какво се случи и с него?
- Българинът никога не е бил много по-морален от сега. Но в момента съществува такова лицемерие, такова неуважение към човешката личност! Ти го плюеш, то вика, че е божа росица. Ти виждаш колосална измама, грабителство посред бял ден, а той ти обяснява колко хубава е тази работа. Не искам да бъда циничен, но то е като в приказката: да изнасилваш един народ и да му обясняваш, че му правиш вътрешен масаж. Не, не става тая работа. Жестоко е да извадиш 20 млрд. от джоба на държавата и да сложиш 2 млрд. в другия й джоб. А през времето, когато ръката ти минава от десния до левия джоб, да изчезнат 18 млрд. Че как става тая работа!
- А уж има нов морал...
- Новият морал са приказки за Иванчо. Има една книга на Бжежински "Извън контрол", в която той разглежда международното положение от много песимистична позиция. И накрая казва как можем да се оправим. Дава няколко рецепти, които аз намерих при Сократ. Оказа се, че г-н Бжежински (не вярвам, че е преписал) дума по дума повтаря Сократ. Тоест, за 2500 г. работата горе-долу е следната: като има настинка, потопи си краката в гореща вода.
- Песимист човек ли сте?
- Аз не съм песимист, защото се надявам на имагинерни неща. Ето, идва Великден. След 2000 г. един разпнат богочовек има последователи в 1/5-6 част от човечеството. И нашия народ го разпъват на кръст, но се надявам, че ще възкръсне. Би трябвало да си разтърси главата, да се събуди и да разбере за какво става дума. Но първото и най-важното, което трябва да се разбере, е, че без дух, без духовност, без душевност, без душа няма нация и няма държава.
- Писането на исторически романи не е ли бягство от действителността?
- Историческият роман е съвременен роман, който се занимава с история. Все едно някога сме потънали в морето и сега писателят стиска нос и се гмурка да извади от дъното я шепа пясък, я съкровище. Но за да го даде на другите, трябва отново да излезе на повърхността, иначе ще умре. Историческият роман трябва да обслужва съвременността, иначе той просто не е литература.
- Сега какво пишете?
- Пиша роман за Кракра, за падането на България под византийско владичество. Там работата е деликатна, защото България се е предала с договор. Но какви хора! 50 г. непрекъсната борба срещу най-силната империя в най-силния й период срещу най-силния император Василий II! Дядовци, бащи, внуци, правнуци. Десетки хиляди ослепени хора вървят по пътищата на България. Тия, които виждат, се бият. Ако може да го почувствате, ще разберете, че много, много мъчно ще смачкат България. Сега никой не иска от нас да се бием. Но до човешкото съзнание трябва да достигне истината: без български дух няма българска държава.


Не потури, червени пояси и цървули ни трябват за Европа, а самоличност и неповторимост

Като избираш мома, гледай може ли да ражда, като избираш политик, гледай да не е късоглед

Май иска да каже писателят "Друго си беше по Татово време".

"Но какви хора! 50 г. непрекъсната борба срещу най-силната империя в най-силния й период срещу най-силния император Василий II! Дядовци, бащи, внуци, правнуци. Десетки хиляди ослепени хора вървят по пътищата на България. Тия, които виждат, се бият. Ако може да го почувствате, ще разберете, че много, много мъчно ще смачкат България. "

По-скоро колко хубаво е било по Васильово време Нека не издребняваме толкова!

Има и верни неща в думите му, но с такъв песимизъм дух не може да повдигне, а той точно за това пледира. Според мен проблемът му е във възрастта. Не може да вижда добро бъдеще на 74 г.

Аз усетих в неговите думи мъдростта на един възрастен човек,виждащ далеч в миналото ,добре преценяващ настоящето и бащински съветвайки за бъдещето.Не ми се вярва да е песимизъм вярата в духовната сила на българина,която се надява да пробуди чрез новата си книга и да предаде по-нататък.

В кой вестник е публикувано интервюто?
Искам да го покажа на приятели.

Абе, zнае ли някои, под какво име да намеря "Време раzделно" на немски??? В търса4ки в Internet съм иzписвал Антон Дон4ев по всякакъв на4ин, но няма никога реzултат.

от сайта на един варненски вестник - Черно море
[линк]

Антон Дончев е най-големия ни писател !!!!