Дайте ми съвет...

Чета и пиша често в клуба (с друг nick), но по ред съображения и за пред определени хора предпочитам да се представя като GM!™
(Модераторите да си траят. )

Та, ситуацията е следната:
имате до себе си партньор 1, когото харесвате, но не обичате. И такъв, който смятате, че е смисълът на живота ви - 2.
Изходът за 90% от всички нас е ясен: напускаме 1.

После:
Вече сме с 2.
Но... минава време и 2 се оказва не каквото сме си мислели. Иначе казано, по 90% от въпросите на съвместното съжителство ни разочарова. Направили сме жертви, не една и две, за да сме с него (той също, да не забравяме за това!, и вероятно и ние сме го разочаровали в определени насоки...)
Искаме да запазим каквото и доколкото нещо е останало в отношенията ни... което с всеки изминал ден ни се струва все по-невъзможно...

Кажете, как според вас, трябва да постъпи човек (като пропуснем "говоренето", "обсъждането", "смяна на обстановката"... и други подобни - опитвани са, без особен резултат)

Как тълкувате Вие тази ситуациа?
В безизходица съм, не зная как да постъпя. Всеки съвет би ми бил от полза.
Предварително благодаря.

В такива ситуации, най- добрият изход за мен е да остана сама , докато се отдалеча и от двамата и да си изясня собствените чувства... Тоест да оставя чувствата да се успокоят и да дам малко място на здравия разум.

Пък в това време може да се появи и някой № 3, нали?

Настина е вярно това, че ако много искаш нещо ,трябва да го пуснеш да си иде ... и ако не се върне, значи никога не си го имала. Ако се върне - твое е завинаги...
Проверявала съм го на практика и да знаеш, че работи...

Qui scribit, bis legit.

не знам доколко има значение за теб, че сте минали през препятствия, за да бъдете заедно. опитайте се да не калкулирате направената инвестиция. иначе май всеки от този клуб е минал по пътя "оказахме се не това, което си мислехме"... какво сме направили после, е ясно.
съвет не мога да ти дам, но ще ти разкажа нещо. based on a true story...

предишната ми кола беше мощна. много мощна, и това май беше единственото й качество - никакъв комфорт, дори и на вид не го докарваше много. но ми спаси живота два пъти и й бях признателен (доколкото можеш да храниш чувства към куп ламарина). дотолкова признателен, че много след като се налагаше да я сменя (а имах и възможности), влагах луди пари и нерви за поддръжка и ремонти и продължавах да я карам. в един момент обаче недостатъците й започнаха да пречат и на работата ми и реших твърдо да я сменя.
купих сегашната си кола. от модел, за който първата асоциация е "вози комфортно". наистина ми пасна веднага и се наслаждавах на комфорта й. след месеци (всъщност не знам точно кога и след колко време, стана неусетно) започнах да не харесвам возията й. бях убеден, че се е развалила нещо. подлудих сервизите, но майсторите направо ми се чудеха на претенциите и не виждаха никакъв дефект. когато возех някой друг, споменавах извинително, че колата не вози така, както трябва, но едно време е била ехеее. през това време не стъпвах в други коли...
докато не стана инцидента. наложи се колата ми да остане за три седмици на сервиз. и започнах да се движа с таксита, после си взех временно старата (бях я харизал на баща ми)... и постепенно осъзнах колко е огромна разликата във возията. направо не можех да повярвам как съм се оплаквал от моята сегашна кола... когато я изкараха от сервиз, искрено се радвах да седна отново в нея.
мина време от тогава. и сега понякога ми се струва, че ми друса по паветата, или че различните удобства не са кой знае какви... но се сещам за онзи период, удрям си един мислен шамар по капризния задник и продължавам да си я карам с удоволствие.

кога, ако не сега?
кой, ако не ние?

Примерът ти е чудесен.
Но не става въпрос за сравнение между двама души. Тогава защо споменах Първия ли? И аз не знам, за изчерпателност, може би :)

Въпросът е когато си направил своя избор, вярваш в него, искаш го: но той те разочарова. Не знаеш дали и доколко да Му вярваш, не знаеш какво мисли, защо го мисли, какво иска, какъв е, кой е. В един момент се оказва, че не си сигурен дали и доколко го познаваш.
Не се питаш: сбъках ли?
Питаш се: Сега накъде... и как?

В твоя пример: не къде е старата ми кола и колко хубава е тя, тя не те интересува.
А как да поправя новата и мога ли?

Ами не си намерил точния човек, случва се :)
И това определено не е болка за умиране... 90% от хората изобщо не откриват точния за тях човек, според собствените им критерии.

Имаш 2 варианта на поведение:
а). Продължаваш търсенето и минаваш на 3, 4, 5,... n.
б). Снижаваш критериите си, правиш малко повече компромиси, отколкото ти се иска и оставаш с 2.

Какъвто и модел на поведение да избереш, след определен период от време така или иначе ще снижиш критериите си и ще останеш или с 2 или с 222... в зависимост от късмета, ината и издържливостта на нервната ти система.
Освен, ако не стане чудо.

Надявам се да си вярващ/а :)
Вярващите хора (без значение в кой бог) в общи линии са благословени в едно отношение - те винаги имат обяснение за случващото се и винаги имат опорна точка, за която да се закрепят - техния бог и вярата си в него.
Ама требе да ти идва отвътре, иначе файда никаква :)


груууууух :)))

да, разбрах те и се опитах точно там да поставя ударението.
всъщност примерът ми може да бъде тълкуван и като агитация за "профилактичните изневери" от някого. но истината е, че с времето просто свикваме. нещата, които са ни привличали и очаровали, стават навик, или просто другият забравя да ни ги показва.
според мен ключът в твоят случай е в паузата. излез за малко от кръга и погледай отстрани. тъкмо ще разбереш и дали другият ще ти липсва...

колкото повече неизвестни има в едно уравнение, толкова по-мъгляво изглежда решението му. според мен твърде много въпроси накуп си поставяш. карай един по един. в сегашно време, колкото и да мислим за бъдещето, то все си пази по някоя изненада.

кога, ако не сега?
кой, ако не ние?

На мен ли го казваш това с критериите? ;)
Паднали са достатъчно, повярвай ми :)
И повече не би били редно да падат.
Всеки има определени изисквания и граници, под кото не би трябвало да слиза, ако иска да запази самоуважението си и уважението на хората около себе си. Включително на "половинката".

А по отношение на временната раздяла, за която mnogostranen спомена... как би ви прозвучало ако на вас ви кажат: "Нека се разделим за малко"? На мен ми звучи като НЕвременна раздяла. А в случая говорим за опит за спасяване на връзката, нали?

и защо ще я спасявате тази връзка?
След като сте преминали границата на компромисите?

Когато двама души едновременно са сгрешили в избора си, не е чак толкова трудно да си го признаят взаимно и да се разделят.


груууууух :)))

Мда... може би си права.
Но никак не е лесно да се стигне до този извод и до това решение :)

ами нали за това ти казах, че се надявам да си вярващ човек :)
То каквото и важно решение да вземе човек, цял живот се чуди после правилно ли е постъпил или не. И с времето критериите му за ДА и НЕ се менят... голям купон в общи линии :)

Формулировката "такава била божията воля" (или "такава ми била съдбата", "това е карма" и т.н.) носи дълбоко успокоение в искрено вярващите хора :)


груууууух :)))

Не знам дали съвет ти трябва или мнение, според мен по-скоро второто. В мен обаче възникват доста въпроси, без отговорите на които не мога да си изясня картинката.
от колко време приблизително сте заедно с 2.
колко време преди това беше сама и въобще била ли си сама или след 1 веднага се появи 2
колко време си била с 1.
Питам те защото нерядко в различните връзки в началото има някакъв момент на криза, породен от опита на хората да се напаснат...колкото и да се харесват, характери, навици, предишни връзки...всичко оказва влияние и прави нещата често трудни. Задавам ти тези въпроси, за да преценя за себе си, дали аз бих правила опити да продължа такава връзка или бих се присъединила към онези, които ти казват напусни я. Иначе казано се питам дали наистина тя е изчерпана и ти си сигурна, че човекът 2 е твърде различен от това, което си познавала преди да го опознаеш всъщност. Иначе съветът на многостранен за лечебните изневери май е добър, въпреки, че лично аз дълго не вярвах в това. Понякога една такава "забежка" за кратко е в състояние да ни накара да се замислим дали наистина бихме искали да се разделим с човека на когото изневеряваме, дали всъщност ако го погледнем в друга светлина няма да ни хареса отново....никой не знае, но може би си струва да се пробва.

С 2 сме заедно от 4 години, приблизително толкова бях и с 1.
2 се появи около 4 - 5 месеца след 1.

Според мен файда от занижаването на критериите просто няма, то льохльовци по път и над път, но ти си знаеш най-добре

Ние пък не особено вярващите си имаме друга - "Така съм преценила тогава", те времената и хората се променят:)

Преди да прочета другите моите отговори:

1. Трябва да си събере мислите и (на) трезво да вземе решение човекът.
2. Ситуацията тълкувам като грешен избор и на всеки може да му се усмихне такъв "късмет".
3. Винаги има изход напр. да се опита отново след време...

А сега ще чета другите.

fatalna greshka oshte v nachaloto, 90% glupost , opredeleno e mirishelo na proval !
moje bi e po dobre s niakoi koito haresvash no ne obichash ,obache znachish neshto za nego , i ako te ceni i obicha , ne go ostaviash, za ednata proba s 'obichania' koito obache ima edno naum ako znae za 1 !
kofti pozicia, a s 1 mislish li che imash shans? ne si li e nameril 4?

moje bi e taka! a moje bi ne!?dali da proveria!?

Не съм много съгласна с теб. Но то и мойто сигурно е "овчо" мислене :).
А за 1, отдавна вече не ме интересува.

mi zabravi gi!
kolko ima pred teb!!!
3-4-5-6-7.....
dokato edin....
i t.n.
ma samo se osvejavam, na men sashto mi e zle inache shtiah da sam v kluba na preuspelite simpatiagi!!!!


moje bi e taka! a moje bi ne!?dali da proveria!?

на знанието е проверката, но човешкото знание е смешно в очите на Бога!

Бог е Любов! Обичал е и грешниците, които имат нужда от Доктор.

Дума, дадена пред Бога, е сериозно обещание, ако е дадена от двама души пред Него и ако няма пречки, преди да се каже "да" от двамата в присъствието на свидетели. Тогава този съюз човек не може да наруши!

Дано скромния ми съвет помогне на някого. Бог помага на всички, които следват Него, независимо по кой път, стига да е тесничък и труден!

По такива пътища има заблудени овце, сред вълци, та Той оставя 99-те, за да търси едната!

в безизходица се намира само човекът поразен от зла болест или който дължи много пари (и двамата със сигурност ще умрат без време - но по различен начин).
А твоят казус си е съвсем в реда на нещата. Всяка любов отминава - пък и любовта не е критерий за разбирателство или съжителство. Хората се обичат и пак не се разбират, други са си безразлични, но по 40 години правят съдружие и съжителстват врата до врата без конфликти. Между тези неща няма връзка - мозъкът човешки е ситуиран върху множество стъпала. И те си съответстват със съответното стъпало отсреща. Любовта търси любов, приятелството - приятелство и съжителството - съжителство. В брака се опитваме да ги съчетаем - и в амбицията си естествено не успяваме.
Трябва да заложим на малкото общо между хората, мисля. Пък и 21 век е все пак - хората стават все по-сложни, разбирай - трудно проницаеми. Всеки е себичен и егоист по свой начин - в това има много чар и малко близост, разбира се.
Трябва да търсим щастието в самите себе си, мила! Тогава можем да сме щастливи и с хората около нас. (Другото поражда неврози.)


Love should be everything or not at all...