когато...

Когато очите ми срещнат очите ти,
Ще знам, че не е било напразно.
Че болката разкъсвала утробата ми и смазвала гърдите ми,
Разяждащите сълзи- са готвели душата ми за теб.
Защото ти съм аз.
Ставайки себе си, по-близо съм до теб.
За да те позная, за да имам смелостта да тръгна с теб,
Да имам смелостта да съм самата аз-с цвета на душата си и с вкуса на радостта си.
И следвайки звука на смеха си да плувам в пространството в екстаза от това да Съм.
За да се слее смехът ни в едно,
Като диханието ни в докоснатите устни, влажни.
Да се смесят атомите ни и твойта кръв във мойте вени да пулсира,
И струйки топла влага по тялото ни пламъкът да отразят.
И после избухнала вселена да отвори нов простор от тъмна светлина във нас.
Напълно новата и вечно съществъвала вселената на Ти и Аз в едно.