Съдба - характер

Колко ми хареса тази мисъл!

На английски: "Character is destiny." — Heraclitus

И колко истина се съдържа в тези 2-3 думички, а?

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Едва ли го е казал на английски....като ще е на друг език, поне да е в оригиналния...

За съжаление не говоря неговия език.

Може би ти ще ни информираш как го е казал на гръцки, а?

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Смятам, че с гръцкия по тия земи се приключи, още при решаването на църковния въпрос преди освобождението...но се чудя дали скоро няма да почнат да пеят на английски "Многая лета..." заради знаещите английски де...да си го упражняват. Май скоро няма да се казва "роден", а "download - нат".... Забравих да попитам, а как си със старо гръцкия? Калимера!

Така, вече ми стана ясно защо си ме апострофирал.

Не смятам да се оправдавам, че съм писала на английски.
Само искам да поясня: срещнах тази мисъл първо на български и много ми направи впечатление. Не щеш ли, съвсем скоро след това я срещнах и на английски. Както може да се види, двата варианта не се припокриват сто на сто. Затова я цитирах и на двата езика, както съм я срещнала.

(Ех, ако знаех, че ще ми четат конско заради това, бих я написала и на петте други езика, които по една случайност говоря...хаха )

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

"бих я написала и на петте други езика, които по една случайност говоря"

Искаш да кажеш, че освен да ги говориш тези 7 (седем) езика можеш и да ги (на)пишеш? Много похвално бих казал на фона на всички, които имаме затруднения да пишем дори на един език.

ПП: Нали правилно смятам - 2 (бг + ен) + 5 = 7 ?

Струва ми се, че мислите в един такъв форум се цитират на оригиналния им език или на български, който считам, че е достатъчно богат в смислово и нюансово отношение (значително по-богат от английския). Считам, че познанието на езици си е безкрайно богатство....което блести, когато е на мястото си. Ако има разлика между една мисъл цитирана на два езика единствената причина за това трябва да се търси в неграмотния и превод на единия от тях. Ist es nicht so?

Знаеш ли, Ицо, мислех си да слагам пояснение към това последното изречение, че го казвам на шега (макар че не е далеч от истината, но това е друг въпрос). Да контрастира със сериозния назидателен тон на odd(между другото, за odd нямаше ли си българска дума, а, odd?), но ми прозвуча обидно да подценявам по такъв начин интелектуалния капацитет на читателите в този клуб, затова го изтрих. Е, сгрешила съм. Явно е било нужно.

А какво ще се изкажеш по темата? Имаш ли мнение по нея, или се включи само за да направиш аритметика колко езика говоря? Което, между другото, пак е обидно за публиката. Най-вероятно те са в състояние да си направят аритметиката сами, без чужда помощ.

Както и да е.

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Ок, като ще е гарга, рошава да е!

1. След като толкова държиш на българския език и той е достатъчно богат в смислово и нюансово отношение (значително по-богат от английския). , защо си се кръстил odd??? A?

2. Струва ми се, че мислите в един такъв форум се цитират на оригиналния им език:
а) не говоря гръцки
б) повечето хора тук не говорят гръцки
в) поне 70% от хората тук говорят английски

3. или на български
Което съм сторила.

4. Ако има разлика между една мисъл цитирана на два езика единствената причина за това трябва да се търси в неграмотния и превод на единия от тях
И отново, ако можех да си преведа оригинала сама, нямаше да прибягвам към чужди преводи. Но... след като не мога, предпочитам да имам два превода, от които мога да си избера по-подходящия, отколкото нито един.

5. Ist es nicht so? Това с нищо не допринася за успеха на Дон-кихотския ти кръстоносен поход в защита на българския език. Напротив!

А сега, след толкова дебати относно правилата в клуб Вечни (раз)мисли, все пак би ли могъл да се изкажеш по темата или просто си тук, за да си правиш кефа?М?

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Обичам да ме анализират Боя се, обаче, че ще доскучаем на форума тук и ще го превърнем в персонален чат. Odd съм си от времето, когато комп. ми нямаше кирилица. Така ме зная, тези които ме познават, заради тях е. Мисълта не е на гръцки, а на старогръцки в оригинал...Превод на български не открих към датата на първото съобщение;Защитавам не българския език, а правото на разнообразие на езиците. Тук съм за да си правя кефа...все пак клубовете са в сектор "Разлечения"

Правила - няма писани.

"За едно е редно да се говори, за друго да се мълчи"
Омир

Направо съм поласкан...да се събудиш след полунощ и да направиш този анализ..че и да го редактираш.

refresh на ника.

refresh на ника.

refresh на ника.

Няма защо: истината се ражда в спора(разговора).

ПП При мен по това време е било преди полунощ.
ППП По принцип си ЛЯГАМ след полунощ, а не СТАВАМ.

Хайде, със здраве!

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Може и да не си сгрешила за, как беше "интелектуалния капацитет на читателите в този клуб", може би само за "възможностите за възприятие и оценка на чувството за хумор на пишещите и имащи желание за дребно заяждане".

Вероятно имам мнение по темата, но като основна цел на включването ми можеш да приемеш, че е било заради елементарната математика.

Не съм съвсем убеден, че публиката би могла да си направи сама сметката, пък и аз не се чувствам съвсем уверен в уравненията включващи неизвестен брой езици, та реших да изясня въпроса с аритметичните си способности. Та казваш, че не съм съвсем далеч от правилния отговор? Браво на мен! (тук очаквам бурните аплаузи на публиката. Хм, а говорейки за писане на български, кое е по-българско - аплаузи или аплодисменти?

И не е както и да е, иначе нямаше да си чупя пръстите за да пишеш, а също и аз, отговори по-дълги от половин ред.

ОК, нещо по темата, различно от "рифреш на ника". Първо не съм много сигурен какво точно се има предвид "Съдба - характер", дали не трябва да бъде "съдба - характер", но допускайки от английската версия, че "характерът е съдба", може би всъщност искаш да кажеш, че човек при каквито и да е обстоятелства да бъде, той си се държи като себе си - наглецът ще се държи нагло дори и тогава, когато трябва да го дава скромно, а мърдата ще го мързи да се размърда дори ако от това зависи живота му. Т.е. като ти идва нещо отвътре, не можеш да направиш нищо. Та като резултат - получаваш и съдбата си.
Това донякъде е така, но според мен при (не)известни обстоятелства човек може да се промени, особено ако обстоятелствата са достатъчно мотивиращи.

А ти какво всъщност мислиш, освен, че ти харесва? а?

ПП: Съжалявам за неразбрания ми български. Много е неприятно да виждаш как единствения език на който можеш що-годе да се изразяваш свободно започва да ти създава все повече и повече трудности. Останалите езици (значително по-малко от седем) са трагични. Какво ми остава освен да се изплезя?

ППП: Знаеш ли какъв е проблемът на дългите мнения? Човек може да започне да си противоречи

Абсолютна истина.

Съдба - характер! Колко ми хареса тази мисъл! И колко истина се съдържа в тези 2-3 думички, а?

...това би го написал някой, който харесва
своя характер - (open-minded) - съдба

Четох тази сутрин - един откъс, който също така ми допадна:

И чудно, всички хора ме наричат
различна, чужда, странна или дива
и не разбират
- просто съм щастлива.

автор Нели Колева

Ведър ден .)

Ицо, здравей! Усмихна ме, даже ме разсмя! Виждаш ли, че не съм подценила капацитета на пишещите тук клубари!
Извинявай за късния отговор, но имах проблемчета с компютъра и все още ме мъчат...

Затова веднага по темата:
Тълкувам изречението така: характерът определя съдбата.
Тоест, като изключим всякакви религиозни теории за предначертаност на съдбата, в които НЕ вярвам, остава простичката истина, че фактически ние ръководим живота си. В това бях убедена и преди, но връзката с характера не беше точно формулирана в моите теории. Сега съм напълно наясно с нещата.
А именно нещо такова: ние ръководим живота си, но всичките ни решения и действия са резултат от това какъв е нашият характер. Ако сме припряни, нетърпеливи, решенията ни не винаги ще са обмислени и сигурно ще правим много грешки заради това. Ако сме избухливи, може да се караме с хората и това директно ще повлияе върху шансовете ни да бъдем дарени с някоя и друга услуга от тях, която да ни даде този малък тласък напред. Ако пък сме търпеливи и упорити, не се отказваме лесно, шансовете да постигаме целите си нарастват неимоверно. Ако имаме благ характер и умеем да общуваме с хората, вероятността да прогресираме в обществото е много по-голяма. И така нататък в този дух.

Сега за факта, че харакерът може да се променя от нас самите. Да, напълно съм съгласна с това, даже съм се опитвала да обсъждам тази идея тук, в клубовете. И твърдо вярвам в нея. Това обаче иде да подкрепи тезата, че характерът определя съдбата. Тъй като стимулът да променим характера си е най-вероятно желанието за растеж във всяко едно отношение: личностно, професионално и т.н., тоест да повишим качеството на живота си. Тоест да променим съдбата си в по-добра насока.

И ти ще ме извиниш, ако звуча объркано, но имам извинение днес: досега ми беше "мамнато" поне 55 пъти на главата, от това да дам храна, да пусна детска музика, или да бъда информирана, че дъщерята (5 год.) ще ходи до тоалетната. Разсейването е тотално, но исках да ти отговоря най-накрая.

Засега ще приключвам.
Поздрави!

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Щастлива съм, че съм дарена с капацитета да разсъждавам върху тези неща, че имам късмета да срещам мислички като тази и че има хора, с които да ги обсъждам.

Щастлива съм, че характерът не е даденост, която не подлежи на промяна.

Иначе, имам си много трески за дялане в характера, макар че като цяло го харесвам, пък и съдбата ми не е от завидните.

Но не се оплаквам.

"Rule your mind or it will rule you."
Horace