Нова темичка...

От известно време насам се питам разни неща и сега искам да ви питам всички тук:
Можете ли да заповядвате на чувствата си и ако е така в каква ситуация бихте го направили и защо? Нужно ли е да заповядваме на чувствата си? Разум или чувства... кое ръководи по-добре според вас отношенията между двама души?
И изобщо би ми било интересно да прочета мислите които сте готови да споделите по тези и по близки на темата въпроси.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

може, правя го, мисля, че трябва (ако не го правех непрекъснато, животът ми щеше да е друг и щеше да ми харесва по-малко)

въпрос на личен опит, не се занимавам активно с наблюдение на други хора, може да има и обратен път към щастието

обяснено е елементарно и много мотивиращо в началото на “Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим” от Джон-Роджър и Питър Макуилямс - за имената на авторите не съм сигурна, копнах ги от някакъв сайт

Удар судьбы в лоб означает, что не возымели действия ее пинки в зад.

Нямам предвид за себе си а по принцип.Чувствата които аз изпитвам в момента ми харесват и не виждам нужда да се опитвам да ги контролирам.Изобщо в последните месеци започнаха да се уреждат някои неща които дълго време бяха в неуредици...

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

и аз по принцип имам превид

имам такива, които не ми харесват

от тоя тип, дето ме затормозяват, а пък съм сигурна, че съм права да ги изпитвам...

е, в такъв случай правя някаква корекция и това, че съм права, го поставям на второ място след мотивите, пред това да съм гъвкава и да си спестя тормоза на собствените чувства - след като имам възможността да ги контролирам и да ги променям

това ти казвам, че е въпрос на избор
познавам хора, които се разболяват от бяс или от обида - и какво от това, че са били прави да се ядосват или обиждат???

ако още не се изразявам ясно, ще се постарая да дам пример

Удар судьбы в лоб означает, что не возымели действия ее пинки в зад.

Да си забраняваш да 4увстваш според мен не е здравословно,но моля, все пак трябва да има известен контрол.

Paise zemio,shop te gazi!!!!

Разумът би трябвало да ръководи действията ни. Но много е трудно да вървиш против волята на сърцето си, да победиш емоцията. Мисля си, че точно емоцията ни прави човеци. Ако не се съобразяваме с нея, ще сме машини или може би някакви извънземни.
В цивилизацията, реалността за нас, все пак трябва да се ръководим от разума. Да си налгаме разни норми и да се съобразяваме с дадености, колкото и да не ни се иска. Силата ни е в това, да намалим болката от налагането на разума над емоцията, когато не можем да ги съчетаем. Или да гледаме философски (божествено) на нещата, какти ни учат източните учения и религиите. За съжаление аз не познавам хора, при които божествената любов да изтрива болката от налагането на разума. Опитват се много, да се лекуват с вярата, но това не им позволява да следват когато си поискат пътя на сърцето. Цивилизацията пречи. Целта е да съчетаваме нещата, доколкото можем. Да се вслушваме в емоцията (сърцето) и чрез разума да се опитваме да намерим компромисни варианти.
Хм, май стана супер философски и не знам накой ще ме разбере ли?

И мен ме вълнува този въпрос.Много.От една година имам силни чувства,неконтролируеми към един човек.Чувства,които въобще не са си на мястото......но какво да правя??Просто ги имам.Човека не знае.Мисля,че с тия чувства ще си умра.

Може ли да командваш сърцето си...може ли?????

Minava,golemiq korab minava.......

Мисля, че трябва да се ръководим от разума, но и да не пренебрегваме чувствата. Бих добавила и интуицията. Изобщо баланса между всичко това е доста труден. Но когато прекаля с разума се опитвам да си спомня, че:
"Понякога е просто глупаво да се постъпва умно".

Още никой не е умрял от любов... виж заради любов се е случвало но може би едно от решенията е да изживееш тази любов а друго от тях е да се разочароваш от нея... какво ще направиш зависи само от теб.
пп.Нямаш ли смелост да му кажеш или има и други причини?

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Отговора ти ми харесва въпреки че е уклончив но твърд отговор е невъзможен в подобна тема.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

moje da si kontrolirme chuvstvata, do stepen 'shte umra ako ne go napravia'.
e tolko.

moje bi e taka! a moje bi ne!?dali da proveria!?