Dead Cat Bounce

Dead Cat Bounce - така се нарича едно явление на развитите пазари на акции. Изразява се в това, че една акция след продължително падане от някакви високи нива, стига до много ниски стойности, след което без видима причина се покачва рязко, след което пада като отсечена до много по-ниски стойности, с почти неизбежен резултат - фалит. Колко от вас, непосредствено преди развода са имали подобен "Dead Cat Bounce", изразяващ се в странно затопляне в отношенията с бившия. Защото от няколко случая, включително и при мен съдя, че това е някаква закономерност.

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

При това доста пъти в продължение на 3-те години криза, в които живяхме заедно.
Всъщност тръгнах си точно в периода на поредното затопляне на отношенията... прецених, че ако изкарам още една криза след това, вече ще се срина окончателно.


груууууух :)))

Струва ми се малко пресилено да се прави подобна аналогия между икономическите и житейските събития. Вярно е, че краят на една връзка често пъти е предхождан от периоди на затопляне, но това по-скоро се дължи на поредният опит за компромис на двете страни. По-скоро бих наблегнал на продължителнста на тези "затопляния" като признак на наближаващ край. Според мене тенденцията за все по-кратка продължителност е вече знак, че нещата вървят към лош завършек. Но не бих препоръчал на никого да прави генерален извод само от еднократно подобряване на взаимоотношенията.

търпеливите, а животът е за силните. Бракът не може без компромиси - даже след определена възраст се превръща в компот от съгласие и мълчание. И кой може да знае дали е изчерпал всичките му ресурси преди да се раздели със съпруга/-та? Колумб до последно е вярвал в каузата си и затова отчаяно е пътувал на Запад, макар че вече е бил изоставен от всички и никой не му е вярвал вече. Ако преценим брака като един вид кауза - тогава той става много по-лесен за отстояване, независимо от компромисите. Щастливите в него след десетата година за изключения, но голяма грешка правят хората, които залагат щастието си на брака. И друг път съм го казвал - щастието си извира от душата на човека, не можем да го заложим на външния свят - колеги, приятели, близки, съпруга (децата винаги са изключение) - дори и с най-хубавите хора да общуваме - това поражда неврози, ако душата ни е тясна и в самотата не сме при себе си и истинското си "аз".


Love should be everything or not at all...

... с по-различни думи. Напълно съм съгласен с тебе. Не са малко хората, на които уж всичко им е наред, ама нещо щастието липсва. Когато няма вътрешен порив да се погледне ведро на нещата, то нищо не може да направи тези хора щастливи.

или за взаимни компромиси?
Щото има огромна разлика все пак.

Ако някой някога е контактувал продължително време с теб от позиция на силата, май и ти ще запееш песничката "Свободата, Санчо..." ;)

Представи си една вечна казарма, в която все ти си новобранеца и от която пенсиониране на 45 години няма и ще се сетиш за какво ти говоря :)


груууууух :)))

i az sam zabeliazala podobno nehsto makar che ne sam si davala smetka za tova.

tova se zaveliazva i poniakoga pri zaboliavane: uj zapochvahs da se opraviash i se napalvahs s energia i posle pak spad.

но не всички полагаме усилия, за да ги контролираме. Има една категория хора, които изливат кофата с помия, която насъбират извън дома (разбирай - в социалния живот с всичките му неудачи) върху близките си хора. Особено, ако и ти си едно деликатно момиче, възпитано в духа на пиетизма. Хванат ли ти слабото място - изскискват те като лимон заради спорта на човека с комплекси за малоценност. За съжаление, Дани, такава е логиката на живота. Може да си мислим, че сме се родили хора - но аз си мисля по-скоро, че трябва да се научим да бъдем хора, а иначе се раждаме само индивиди с потенциалните възможности да станем хора. Но малцина се справят. (Във всеки случай, аз не мисля, че успях!)


Love should be everything or not at all...

Изкефи ме с това, за щастието и въобще...