Завръщане у дома!
11 отговора
394 прегледа
Заключена
Завръщане у дома!
Сигурно всеки го е изживявал поне веднъж - това да се върне към родно место, където не е бил отдавна. Обикновено то е съпроводено с мисли за мили спомени за хора, случки..... И разбира се, някак с очакването, че нещата ще са същите, както в миналото, едва ли не непромемени. И надеждата, че ще е хубаво, уютно... И естествено, първият ден е еуфорията, радостта...
За жалост много бързо се появяват елементите на не толкова хубавите неща, докато........ се окаже, че всъщност е като в "селото", от което идваме, където ни е омръзнало. До тук със символиката.
Става дума за начина ни на общуване, моделите, които не ние следваме, а които са толкова закостенели в нас, че си ги носим където и да отидем. Много се изговори и изписа за това, че във виртуалното общуване има повече свобода, повече себеизразяване. На практика обаче дори и тук ние си прилагаме онези човешки модели на общуване, които си носим и практикуваме в реалния живот. И точно както в едно село си създаваме уж различното, виртуално общество, което копира реалното.
Избираме си "родоначалник" - човека, облечен с правомощия, който служи за това да бъде порицаван/хвален;който да отнася всички негативи (самото наличие на правомощия привлича негативността, особено от онези, които биха искали да ги имат); също и да прилага правилата, които ние искаме да ги има, за да ги нарушаваме...
Имаме си и попа - изповедника, вечно опрощаващия, макар и с наказания понякога.
Баячката/гледачката....при която всички отиват с надеждата, да им каже добри думи за бъдещето..... щото и тя не казва лошото (обича всички).
Шута, който обръща всичко на шега, просто защото е добронамерен и не обича съседите му да се карат помежду си ....
И задължително "селския луд" - този,за който си говорим, когато няма за какво друго. Този, към който сме толерантни, когато искаме да се покажем добри. И към когото сме безмилостни,когато ни е криво и ни досажда. Този, който служи за присмех..... който всъщност просто е "селският луд", т.е. болен.
Да, имаме си и "мъдреците", които говорят кратко, загадъчно, т.е. умни са.... до доказване на противното.
Завърналите се герои от войната........ обикновено те стават добрите полицаи...
И естествено сеирджиите.... все някой от тях ще обяви и залозите:за избора на "родоначалника/кмета"; ще приберат ли "селския луд" пак в болница; кой е кръшнал при вдовицата; кой се напил....
--------
И някак ти става тъжно, защото като видиш, че и тук като навсякъде другаде се чувстваш някак си ограбен... Няма как да задържиш спомените, защото се оказва, че са били като слънчевите зайчета...
Явно човеците и на Марс да ни пратят ще си изграждаме този модел, в който да си живеем, докато говорим колко е хубаво да бъде сменен с друг, по-добър, в който да има место за всички, без да си пречим и дразним ...
Което не можеш да си позволиш, трябва щедро да си го дариш.
За жалост много бързо се появяват елементите на не толкова хубавите неща, докато........ се окаже, че всъщност е като в "селото", от което идваме, където ни е омръзнало. До тук със символиката.
Става дума за начина ни на общуване, моделите, които не ние следваме, а които са толкова закостенели в нас, че си ги носим където и да отидем. Много се изговори и изписа за това, че във виртуалното общуване има повече свобода, повече себеизразяване. На практика обаче дори и тук ние си прилагаме онези човешки модели на общуване, които си носим и практикуваме в реалния живот. И точно както в едно село си създаваме уж различното, виртуално общество, което копира реалното.
Избираме си "родоначалник" - човека, облечен с правомощия, който служи за това да бъде порицаван/хвален;който да отнася всички негативи (самото наличие на правомощия привлича негативността, особено от онези, които биха искали да ги имат); също и да прилага правилата, които ние искаме да ги има, за да ги нарушаваме...
Имаме си и попа - изповедника, вечно опрощаващия, макар и с наказания понякога.
Баячката/гледачката....при която всички отиват с надеждата, да им каже добри думи за бъдещето..... щото и тя не казва лошото (обича всички).
Шута, който обръща всичко на шега, просто защото е добронамерен и не обича съседите му да се карат помежду си ....
И задължително "селския луд" - този,за който си говорим, когато няма за какво друго. Този, към който сме толерантни, когато искаме да се покажем добри. И към когото сме безмилостни,когато ни е криво и ни досажда. Този, който служи за присмех..... който всъщност просто е "селският луд", т.е. болен.
Да, имаме си и "мъдреците", които говорят кратко, загадъчно, т.е. умни са.... до доказване на противното.
Завърналите се герои от войната........ обикновено те стават добрите полицаи...
И естествено сеирджиите.... все някой от тях ще обяви и залозите:за избора на "родоначалника/кмета"; ще приберат ли "селския луд" пак в болница; кой е кръшнал при вдовицата; кой се напил....
--------
И някак ти става тъжно, защото като видиш, че и тук като навсякъде другаде се чувстваш някак си ограбен... Няма как да задържиш спомените, защото се оказва, че са били като слънчевите зайчета...
Явно човеците и на Марс да ни пратят ще си изграждаме този модел, в който да си живеем, докато говорим колко е хубаво да бъде сменен с друг, по-добър, в който да има место за всички, без да си пречим и дразним ...
Което не можеш да си позволиш, трябва щедро да си го дариш.
Re: Завръщане у дома!
Добре дошла в така познатото старо клубче.
Макар, че ... пророците тук са повече от 3
и за малко да бъдем светата Троица, обаче
вървим на къмто Светата Инквизиця
Остани да ти побаем, ако имаш нужда....
Кметовете са повече от 1 у наше село ... вървят към
картина от тайната вечеря...
А пък тия лудите ... те просто постоянно си сменят никовете
Не мож ги разбра никога колко са на брой
Ми всичко си имаме у наше село, освен тръбач.
Да свири чорба каша, чорба каша - боб, фасул
Не ми обръщай внимание - аз така си пиша, когато ми се спи.
Още въднъж - добре дошла - хляба от мен, солта от който дойде след мен
Тук за всичко си има ред.
И всичко както забелязваш си е в реда на нещата.
Традициите са все това, което бяха и все пак не са това, което бяха
когато става дума за купон
Re: Завръщане у дома!
Аз все казвам, че сме като редовните посетители на любимо квартално кафененце.
Някои почват да сядат заедно, за да си говорят, други поздравяват, услужват я с вестник, я с огънче, я се засмеят на виц, я дадат коментар, но до обща маса не искат да се местят. Иначе всички си се познават. Знаят кой как си пие кафето, в колко часа го пие, сам ли го пие, преди или след работа го пие, с кеф ли го пие или само чака някого, пуши ли, не пуши ли, какво пуши, такива работи. И така.
- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.
Някои почват да сядат заедно, за да си говорят, други поздравяват, услужват я с вестник, я с огънче, я се засмеят на виц, я дадат коментар, но до обща маса не искат да се местят. Иначе всички си се познават. Знаят кой как си пие кафето, в колко часа го пие, сам ли го пие, преди или след работа го пие, с кеф ли го пие или само чака някого, пуши ли, не пуши ли, какво пуши, такива работи. И така.
- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.
Re: Завръщане у дома!
А ти какво очакваше? Нима друго?! Знаеш ли защо е същото?
Знаеш. И го каза - ние сме си същите и си се носим. Където и да сме. Които и да сме. Страшно ли е? Не смятам. Ама не е и тъжно. Просто си е.
Такова животно като виртуалност няма. Каквото и да направим, в какъвто и модел да го тикнем, все ще си е в границите на човешкото. Реалното.
И други правила да имахме тук, все щеше има кой да ги наруши. И сега има.
Тъжно е, когато не искаме да разберем другия. Защото е тъжно и когато нас няма кой да ни разбере. Ей това е тъжно.
И след всичко остават именно спомените. Тях няма кой да ти отнеме. Те са ни мерилото. Иначе няма начин да осъзнаеш, че е станала промяна.
А моделът винаги е бил и ще си остане същия. Хора сме, не марсианци
"I really think that we could make it good...."
Знаеш. И го каза - ние сме си същите и си се носим. Където и да сме. Които и да сме. Страшно ли е? Не смятам. Ама не е и тъжно. Просто си е.
Такова животно като виртуалност няма. Каквото и да направим, в какъвто и модел да го тикнем, все ще си е в границите на човешкото. Реалното.
И други правила да имахме тук, все щеше има кой да ги наруши. И сега има.
Тъжно е, когато не искаме да разберем другия. Защото е тъжно и когато нас няма кой да ни разбере. Ей това е тъжно.
И след всичко остават именно спомените. Тях няма кой да ти отнеме. Те са ни мерилото. Иначе няма начин да осъзнаеш, че е станала промяна.
А моделът винаги е бил и ще си остане същия. Хора сме, не марсианци
"I really think that we could make it good...."
Re: Завръщане у дома!
Ами чудесно Значи оставам за повече от един ден :) Хем и да ми побаете, хем и работа може да има за мен с тези многоличностови луди, хем.... В замяна ако трябва аз ще свиря за манджата
Само не разбрах, това за кметовете.... предполага ли се, че и Юда си имате?
Както и да е, настанявам се в малката къщичка дето е в края (почти извън) селото...... като една истинска хетера
Което не можеш да си позволиш, трябва щедро да си го дариш.
Значи оставам за повече от един ден :) Хем и да ми побаете, хем и работа може да има за мен с тези многоличностови луди, хем.... В замяна ако трябва аз ще свиря за манджата
Само не разбрах, това за кметовете.... предполага ли се, че и Юда си имате?
Както и да е, настанявам се в малката къщичка дето е в края (почти извън) селото...... като една истинска хетера
Което не можеш да си позволиш, трябва щедро да си го дариш.
i vapreki tova...
trupkata pri zavrastaneto-taka da go narechem...e neopisuema nezavisimo kolko goliamo ste e razocharovanieto sled tova ,spored men si struva dori samo zaradi usestaneto-kravta ti da vri i da kipi,sarceto ti da se sviva i da te boli stomaha ot valnenie-pri men e vseki pat e taka i go namiram za zashemetiavasto ...A inache nie nikoga niama da se promenim...modelat sasto...Spored men triabva da mojesh ne samo da gledash,a i da vijdash...Da otkriesh magiata i chara i...smisala.
nezavisimo kolko goliamo ste e razocharovanieto sled tova ,spored men si struva dori samo zaradi usestaneto-kravta ti da vri i da kipi,sarceto ti da se sviva i da te boli stomaha ot valnenie-pri men e vseki pat e taka i go namiram za zashemetiavasto ...A inache nie nikoga niama da se promenim...modelat sasto...Spored men triabva da mojesh ne samo da gledash,a i da vijdash...Da otkriesh magiata i chara i...smisala.