а сега?

Има един човек... в моя департамент(става дума за университет), когото, без почти да познавам, много харесвам. Лошото е, че нямаме никакви поводи да се срещаме, дори по коридорите не се засичаме случайно, защото неговия офис е на друго място. Навремето се наложи да го срещна веднъж по работа и тогава се запознахме, но после нямаше причина да се видим и сме се засичали само случайно (5-6 пъти в годината!).
Обаче, аз все пак реших да предприема нещо и измислих повод, полу-делови, за да се срещнем за малко на кафе. Той веднага се съгласи, срещнахме се, говорихме по въпроса (аз питах - той отгововаряше), но за съжаление той беше приел поводът съвсем насериозно и така и не можах да изведа разговора в друга посока. Чак като си тръгнахме се заприказвахме за други неща, но само за малко...
И сега не знам какво да правя. Единият вариант е да заеба тотално цялата история, но не искам. Много ми харесва този човек, бих искала да бъдем поне приятели. Сега нямам повод да го викам пак на кафе, а няма къде да го срещна "случайно" - няма купони, нямаме общи приятели/познати, нямаме обща работа...
Any ideas?

Адски познато ми звучи всичко това. Само дето моя "обект" седи на съседното бюро, познаваме се от август (той е втора година, аз 1-ва) и сме заедно в 1 семинар. Освен това излизаме заедно на вечеря заедно с един друг колега всяка сряда вечер, станало ни е нещо като ритуал. Познаваме се добре, говорим си на IM всяка вечер по 3 часа, че и повече .... Изобщо, супер, ще си кажеш сигурхо. Да, ама не, защото той си няма и идея аз с какви очи го гледам. Може да прочетеш темета ми "помогнете моля" с прякор hopeful, че да добиеш представа за всичките ми комплекси ...
Какъв съвет мога да ти дам, освен да се опиташ да го измъкнеш от офиса му някой ден на по бира, просто непринудено. Рискувай! Няма какво да губиш. Ако искаш ми разкажи повече, ще се опитам най-малкото да ти дам кураж!

Благодаря за подкрепата.:) И ти пожелавам успех, защото вярвам, че в твоя случай наистина може нещо да стане. Близко си, само една крачка трябва във вярната посока, а ти знаеш тази посока.
Аз обаче не я знам, пък и ми трябват много, много крачки. Дано поне пътят бъде хубав, не само целта е важна. (застраховка в случай на неуспех просто)

Хех, има и още нещо общо между нас:) Виждам, че се оплакваш от килограмите, аз също имам подобни проблеми. Само дето за моите аз съм си виновна, съвсем здрава съм, просто по-лакома. Сега се опитвам да правя нещо и по този върпос, но след първите 4 кг зациклих... Както и да е, на мен не ми пука особено как изглеждам, препоръчвам ти и на теб този начин на мислене. Предполагам съм повлияна от тукашната среда на дебели и грозни американци, които не страдат от предразсъдъци за външния си вид и се радват на живота. Междувпрочем, ти къде си? Звучиш ми също като от странство.

Успех и давай редовен ъпдейт на събитията!

Хехе, това за пътя звучи много по Коелю-вски. И да, наистина е така, не е само затраховка. Аз също съм в Америка. В тази връзка, не знам до колко религията е част от живота ти, но току що гледах "Страстите на Христа." Редефиниращ филм за мен в много отношения, особено със силното си послание на християнството, че плътта може и трябва да бъде превъзмогната, защото тя е само материалната форма на съществуването ни. Не мога да мисля ясно в момента по други теми освен тази за вярата, но като се замисля двете теми - за вярата и любовта - са много свързани. Ако искаш да си поговорим лично и да установим някакъв контакт, остави ми начин за връзка или се регистрирай, за да ти дам бележка с мойте данни. Мисля, че имаме доста общи теми за разгобор и ще се радвам ако станем приятелки, па макар и само виртуални :)

... че дори най-сериозните делови срещи започват с breaking the ice? когато се говори за несериозни теми...лични теми (не много)...теми извън работата...

как така сте изкарали цяла делова среща и избощо не сте говорили за друо?

но, както и да е, отиваш при него и му казвш в прав текст- интресен си ми, забавно ми е с тебе, искам да те познавам и извън работата

страхът е най-големия грях. и нямаш какво да губиш.и... още бла-бла клишета:)))

what you take won't kill you
be careful what you're giving....

Много подробности съм пропуснала. Срещата не беше точно "делова" и не сме говорили за истинска работа, но това няма особено значение, защото не успяхме да се сприятелим. Така де, не си представяй двама 30-тина годишни сериозни бизнесмени в костюми и прочее. Ние сме си най-обикновени студенти, в този смисъл няма особено много лед за чупене и прегради. Но въпреки това нищо не стана. А не искам да нахалсвтвам. От опит знам, че нахалството не води до нищо хубаво...Вече почвам да се чудя дали не е вярно това, че ако нещо не става, то е по-добре да не стане...

Naj-hubavo e izlizaneto bez povod. Ili povodut e che iskash komapniia za opredelena vecher ili neopredelena vecher. Prosto priatna kompaniia. Muzhete naj-dobre reagirat na tova, da se praviat na kompanioni na dami, koito obache opredeleno iskat da se poveseliat s tiah.
Tova e hubav povod izpolzvaj go.

ами търси общи неща-общи познати(сигурна съм че ако се поразмислиш малко ще успееш да се сетиш за някой..), общи теми-разбери от какво се интересува някакъв спорт?или чете някакъв автор?или предмета му?предполагам че е преподавател...къде излиза този човек?има ли определени места където обича да ходи?заведения?в библиотеката?не работи ли с жени?в смисъл-около кабинета му-секретарка, колежка...шефката му дори..-сприятели се с някоя от тях и така-ще имаш повод да минаваш оттам-да я видиш нея-а пък те ще работят заедно и ще имаш възможност "съвсем случайно"да го засичаш......ако успееш да разбереш нещо повече за него ще можеш пак така съвсем случайно да го срешнеш-още повече ако демонстрираш интерес,съвпадащ с негов...въпросът на първо място е така да си направиш нещата че да се засичаш с него-по-често с основателна причина..останалота е лесно-невинни погледи...дискретен флирт...лесно можеш да му привлечеш вниманието...но определено трябва да има нещо което да ви свърже..или някой...хубаво е ако отидеш на купон, където и той е поканен..твои колеги или ти самата направи купон и направи така че и него да го поканят-или ти сама го покани...натам вече лесно...
успех!!!

Да, всичко звучи логично, обаче...
той не е преподавател, а обикновен студент, докторант. В кабинета си е сам и няма никого наоколо. Нямам никаква представа с кого дружи, а пък и нямам нито един приятел от докторантите. Все пак работя по въпроса да попадна в техните среди. Лошото е, че тук всички са много затворени и само работят, никаква социална обстановка няма.:((( И съответно няма и възможности за "случайни" срещи, дори в коридора не мога да го срещна, така се е скрил в офиса си, който е на майната си...

Чудя се дали не би било прекалено нагло, ако в петък следобед ида до кабинета му и го поканя на разходка, да речем? Дали няма да има отрицателен ефект...

Щирлиц помисли. Хареса му, помисли пак.

добре ами ако проявиш интерес към това с което той се занимава?просто да отидеш и да му кажеш че ти е страшно интересно...и че искаш да го помолиш да ти обясни по-подробно...така ще имате тема...ако първоначално нищо не стане-а според мен не трябва да бързаш...-после след като сте се видяли няколко пъти ще имаш основата да го поканиш някъде-на купон..кафе...
а за разходката-сериозно-не знам....след като не излиза никъде...и не ходи на купони и каквото и да е...това означава че е много свит човек..не му е до забавление...и определено няма да му допадне някоя по-разкрепостена жена-не казвам че си такава, просто предполагам че ще ти откаже или ще се отдръпне...не е някой женкар да се зарадва че някоя жена проявява интерес към него-просто ...опитай-може и да се получи....но според мен ако първо намериш обща тема-която е по-безопасна теротория-той ще се отпусне по-лесно...не знам....
успех!

действие му е майката,колкото и изтъркано да звучи..
оЩе неЩо изтьркано-ако не пробваШ, никога няма да разбереШ какво е можело да се случи между вас..
ако стане..
ако не стане..поне няма да си блъскаШ повече главата

си го кръстила самота!?
Любовта,авантюрите,свалките,не ги владеем с раждането.
Но,пък имаме фантазия,знания придобити някак си...

"Който играе пИчели...,който не играе нИ пИчели!

Situaciqta e malko po-slojna. Toi e mnogo simpatichen chowek i ne e zatworen, OBACHE obstanowkata tuk prawi horata takiwa. Sigurno e trudno da si go predstawish, no tuk horata stawat izwednyj izkliuchitelno liubezni i distancirani.
Moqt chowek ne e takyw inache, nito pyk sym az, prosto atmosferata tuk go predopredelq. I ne hodim po kuponi, ne zashtoto nie sme tihi, mylchaliwi osobnqci, a zashtoto prosto nqma kuponi.:) Ako naprawq neshto, kato naprimer da ida da go widq w ofisa, bi bilo mnogo neochakwano. Zashtoto wseki tuk wyzpriema ostanalite kato chast ot tazi zadrystena atmosfera, wypreki che wsyshtnost powecheto ot nas ne sa takiwa w sobstwenata si sreda. I w takyw sluchai moqta aktiwnost bi bila opylchwane sreshtu cqlata sistema. Tuk weche izlizam ot granicite na obiknowenoto si jelanie za obshtuwane s wyprosniq chowek i moje bi ne trqbwa da smeswam dwete neshta.
Iskam da pobedq samotata si. Ne iskam da wqrwam, che sym obrechena. Ne iskam da se primirq. Iskam da naprawq neshto, no kakwo....

Predi malko go sreshtnah w koridora... I toi byrzashe, i az byrzah, kazahme si samo po edno usmihnato "hi"... kakto stawa sys wsichkite mi poznati. koga shte preminem granicata na obiknowenite liubeznosti... koga....

Sebe si sym krystila Samota, ne nego (koeto i da e "go" w twoq komentar). :)
Wij otgowora mi kym Tainstwena.

Аз мисля, че макар и средата наистина да не е предразполагаща към любов и изобщо към нормален живот, не бива да я приемаш като органичение непременно. Даже напротив, в такава среда човек зажаднява за нормална човешка комуникация, за непринудени отношения. Оставам с впечатление, че не си докторант, но сигурно си наясно със стреса и негативизма, който се въди из тези среди. Самата аз съм станала кълбо от нерви в последната година откакто минах на това ниво и не само че не ми е до любов тези месеци, ами вече май и до разходки не ми е. Мисля, че няма лошо да идеш в кабинета му, не знам ти каква си във департмент-а: undergrad или? При всички положения, поводи всякакви. Не знам и каква ти е специалността, но например моята (политология) предразполага към разговори на всекидневни теми от света и страната :) как звучи само! разбира се, ако някой например дойде в моя офис просто ей така, веднага бих се замислила какви са му мотивите :) но в случая, мисля че няма лошо, даже това би трябвало да е ефекта, към който да се стремиш.
Докторантите, вярваш или не, сме нормални хора. Аз успях да създам среда от двама-трима, с които си имаме ритуали по излизане, пиене, вечеряне и пазаруване. Хората са различни като излезнат от офисите си и като се отърсят поне за малко от положението на прилично платени роби и изтривалки за комплексите на професорите, каквито американските докторанти в повечето случаи са. така че, давай смело напред и успех. Получих бележката ти, но нямах време да ти пиша лично, за което се извинявам.

защо си се кръстила "Самота"?

Защото отговаря на състоянието ми, не само в момента, а от години. Отново - виж "извратена действителност" (коментара по-горе) за обосновка.

Противно на очакванията, при нас undergrad-овете (каквато съм и аз) са подложени на много по-голям стрес и тормоз, отколкото докторантите и даже ъндерградовете в другите сравними университети. Няма да влизам в подробности от съображения за анонимност:)Тъй че добре знам какво е стрес, и мога да съм сигурно, че "моя" човек има повече свободно време от мен. Но ще се радвам да си поговорим по-подробно, пиши ми някой път.

Иначе какво се случи вчера - бях решила наистина да се отбия в офиса му, даже имах 2 достатъчно добри причини. Едната беше, че предния ден го срещнах (невероятна случайност) и той ми разказа как излъгал нещо студентите си, сътоветно мислех да мина да видя дали не са му направили нещо в израз на отмъщение. Другото беше, че снощи имаше голям купон и мислех да го поканя. Е да, обаче не го намерих в офиса. Все пак му писах е-майл за купона и нито отовори, нито се яви на мероприятието. (хех, току-виж са го хванали отмъстителните студенти). Та сега си седя и тъгувам, разнообразявайки се с многобройните академични проблеми.

Като беше споменала за вярата, се сетих за това, как няма случайни неща в живота и че всичко е някак си предопределено. И това, че ако едно нещо не върви, то така и трябва да си остане по-добре, да не се насилва... Искам да се боря, но срещу/за какво. Като дон Кихот с вятърните мелници...