ОТМЪЩЕНИЕТО...

Какво смятате за него?
Използвате ли го?
Какво трябва да ви е сторил някой, за да искате да му отмъстите?
Често ли отмъщавате?
Мислите ли, че отмъщението е правилното решение на нещата?
Отмъщавали ли сте си досега и ако да, за какво?



If You Wake Up And Don't See The Sun, So You Are Die Or You Are The Sun!

Hubav posting:)
Po- princip ne otmu6tavam, za6toto byrzo pro6tavam , ai se otnasiam kum horata taka kakto iskam te da se otnasiat kum men.
Makar 4e sam sigurna v edmo- za da nakara6 edin 4owek da te razbere, triabvda da go postavish v su6toto polojenie koeto si bil samiat ti...A moje bi tova e edna forma na otmu6tenieto, s cel poznanie...:)
Kolkoto i da mi se e iskalo da go naprvia/ drugiat da se postavi na moe misato/ nikoga ne sa mi dostigali sili, osobeno po otno6enie na hora, koito ozna4awat mnogo za men:)
Dotuk biah az, da doide sledwa6tia:))

Отмъщението е безмислено хабене на енергия и умножаване на злото. За лошото, което ни е сторено винаги има отплата, така че аз предпочитам да се занимавам с хубави неща :).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Отмъщавам винаги, жестоко, цинично, болезнено. Смятам това за изконно право на свободната личност.
Никога обаче не бих отмъщавал на човек, когото съм обичал. За момиче, което някога съм обичал мога да направя всичко...освен да я обичам отново!

любов и кашлица не се скриват

Хе - хе

Здравейте!

Има ли смисъл да си тровя живота и нервите и да измислям как да си отмъстя. По някога се случва да нараня някой, но повечето пъти е подсъзнателно и след това страдам заедно с него. Ужасно е! Но не мога да си представя да стоя в нас и да си мисля как съзнателно да нараня някой.

Просто сравнително бързо прощавам, но не забравям толкова лесно.

Няма смисъл в злобата и отмъщението. Живота е по лесен и доста по приятен без тях